Коментар към бляновете на Босия наивник

Как Николай Колев Босия иска ДА ИЗЗЕМЕМ ВЛАСТ ОТ ПОЛИТИЦИТЕ И ОЛИГАРСИТЕ И ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ДЕМОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВО
http://bosia.blog.bg/politika/2013/01/17/nablijavat-izbori.1043181

Никой мислещ човек в страната не може да каже, че България е демократична държава, и че имаме гражданско общество. Това могат да твърдят само политиците и уроди от типа на един психично странен социолог, който твърди, че „преходът е свършил”.

Коментар 1: не, демократична си е. Това е представителната демокрация. Гримирана диктатура на богатите и (само)упълномощените. Държавността е преемствена. Неслучайно днешните държавници общо взето са на едно мнение относно сътрудниците на ДС – някои от тях били работили за „националните интереси“, затова досиетата продължават да бъдат тайна. Интересите на държавата винаги са против интересите на народа. А и службата ДС е била наследена от царщината. А похватите на болшевиките се радват на популярност и сред днешните (от 1990 до сега) управляващи.
И социологът може да е странен, но преходът наистина е приключил – собствеността е преразпределена, властта също.

С просто око се вижда, че България в момента е една оперетна територия, в която зрителите са вкарани насила в залата, а на сцената са едни до болка познати оперетници, които от време-навреме поглеждат зад кулисите, за да им кажат репликите. Ние всички седим кротко и мълчаливо в залата и ръкопляскаме, когато ни подадат съответния знак. Получава се така, че хем сме си дали парите за спектакъла, хем не можем да определим кой спектакъл искаме да гледаме, хем сме длъжни да мълчим и ръкопляскаме.

Коментар 2: ами не мълчете де!

На някой това им харесва и те не крият радостта си от пошлия спектакъл. На мен, обаче, никак не ми харесва нито спектакъла, нито актьорите, нито част от публиката. Затова търся начини да променя целият този балаган.

Коментар 3: и? Намери ли? Я да видим…

Това, че ние сме една централизирана държава не подлежи на съмнение. Примерите са милиони в потвърждение на това. Всъщност, българските административни институции са същите, които бяха и по времето на комунистическия диктат. Също както съдебната ни система е наследница на т. нар. „Народен съд”. Този модел не подлежи на по-нататъшно реформирано, защото е порочен и изчерпан напълно. Моделът категорично трябва да бъде сменен.

Коментар 4: да оставим настрана поредната подмяна на понятия (упоритото наричане на държавния капитализъм с думичката „комунизъм“). Тъй де – моделът трябва да бъде сменен. Ама защо следва смяна с друг модел, ама пак ДЪРЖАВА? Проблемът не е в вариациите, а в самата държавност, не? Виж горе за преемствеността на държавните традиции.

Какво можем и сме длъжни да направим, за да променим статуквото в наша полза?
Първото, което трябва да разберем е, че ЕС има изисквания, които са в наша полза. Това означава, че ако тръгнем в правилната посока ще получим европейска подкрепа.

Коментар 5: трудно е за вярване, че евробюрократите до един са алтруисти. Както и политиците от ЕС, бизнесмените, финансистите. Собствените им страни кипят от протести на ученици, студенти, работници, служители, безработни, пенсионери, емигранти – все недоволни от тях техни съграждани. Та щом европейските елити с действията си предизвикват такава реакция, щом ощетяват „своите“, откъде-накъде ще са загрижени за поданиците на нечистата и несвята балканска република?

Второто нещо е да поискаме писмено от централите на партиите да подпишем обществен договор преди всеки избор. Събират се националните, регионалните и местни проблеми преди изборите в едно писмо и се занася на централите на партиите. Те са длъжни да отговорят какво ще предприемат, в какви срокове и чрез кои институции. Подписвайки този договор те се задължават да го изпълнят, а ние от избиратели се превръщаме в гражданско общество, установяващо граждански контрол над властта.Това може да направи всеки български гражданин, група хора, неправителствена организация или населено място с подписка.

Коментар 6: партия е група хора, която се е организирала, за да реши своите социални проблеми чрез упражняване на власт. Което става чрез ощетяване на други групи хора. А много често – и чрез ощетяване на собствените си симпатизанти и избиратели.
Досега политиците са давали хималаи от обещания и са подписвали океани от такива. И?
Гражданското общество, така както го дефинират държавниците, е притурка към цялостната система. Контролът се свежда до делегиране на пълномощия веднъж на мандат, при това не за всички държавни функционери (съдиите не ги избира народът). Контролът остава фикция, а ГО – подобие на легалните синдикати, които замазват проблемите, но не ги решават, „представляват интересите на работниците“, но не защитават тези интереси и наполовина от минималното необходимо.
Къде има страна, в която работи „обществен договор“ между народа и държавата? Къде има страна, в която този договор не се нарушава от държавата в полза на бизнеса и чиновничеството?

Второто нещо, което трябва да направим е да създадем един списък от местни, регионални и национални референдуми, за да се решат основни въпроси, нерешени съзнателно или поради липса на достатъчно интелект от местните и национални политици.

Коментар 7: нещо се обърка нумерацията, ама да не придиряме… Списъци? За национални референдуми? Всеки „национален“ проблем има своя специфика по места, а значи и свои варианти за решение, приемливо за населението (не групировките, които извличат изгода). А пък в граничните райони проблемите засягат и хората отвъд държавната граница. Следователно, референдумите трябва да бъдат местни (и съвместни с комшийските общности). И със задължителна сила. А още по-добре – общи събрания на заинтересованите граждани, на които обсъждат проблема, предлагат решения, приемат ги и ги осъществяват самите граждани – защото ако се повери на държавата да „си изпълни задълженията“, може да минат десетилетия. И накрая изпълнението да няма нищо общо с изразената воля на хората.

Третото нещо, което трябва да направим е да се преборим за подобряване на бизнесклимата и да заставим банковата система да се нормализира. Това ще стане не с пряко атакуване на банките, а чрез настояване на гражданите да се приеме закон за кредитните кооперации и взаимоспомагателните каси, който кротко дреме в НС от 1990 г., а през 2001 отново отказаха да го разгледат. Задължително е да се включи в закона и възможност за еднократно кредитиране на кооперациите и касите чрез Националната банка при същите условия, при които бяха кредитирани търговските банки. Така без да се борим директно с банките, които са частни институции ще ги принудим да стъпят на земята и да се съобразяват с нас.

Коментар 8: бизнесклиматът си е добър. За бизнеса. Но не и за наемните работници, които с труда си замогват бизнесмените. И за банките климатът е екстра. Но не и за обикновените задлъжнели граждани.
И вместо напъните да накараме банките „да се съобразят с нас“, защо направо не премахнем цялата паразитна структура, с която, каквото и да вършим друго, в края на краищата винаги сме принудени да се съобразяваме?

Друго, което трябва да се направи е браншовите и териториалните бизнес организации да се превърнат в камари, като изземат всички държавни функции с изключение на инспектората. Те трябва да получат и законодателни действия с цел подобрение на закона или създаване на нов закон в съответния бранш. Не може една банда от 240 малоумници плюс малоумния МС да имат такова право, а Соверенът да няма това право. Не може същите малоумници плюс едни други още по-големи малоумници да имат право да сезират КС, а Соверенът да няма това право. Разбирате ли за какво става дума?

Коментар 9: тоест от 240 малоумници да преминем под диктата на 240 000 такива? Гениално, няма що.

Накрая трябва да изразим отношението си към партийната система у нас. Тя е създадена така, че да обслужва само себе си и обръча от фирми и олигарси. Тя е зачената в грях, защото непрекъснато повтаря БКП. При това с невъоръжено око се вижда, че това не са партии, а търговски дружества, имитиращи партии. Наближаващите избори ни дават възможност да изразим отношението си към партиите. Това може да стане ако отидем масово да гласуваме и пуснем задраскана или скъсана бюлетина. Така ще покажем активно несъгласието си със шибаната партийно-търговска система, а ще заявим несъгласието си да бъдем обслужвани от банда чревоугодници и похотливци. Аз лично ще скъсам бюлетината пред цялата комисия и ще я пусна чак тогава в урната, но ако някой не иска да прави това може да отиде зад паравана и да задраска цялата бюлетина. Задължително е да се направят пикети пред секциите, за да се провери колко души са отишли да гласуват и как са пренесени чувалите с бюлетините до ЦИК.

Коментар 10: невероятно прозрение! Че партийната система обслужвала единствено самата себе си. Ама и изборите са част от тази система. Все едно да прозрем, че насреща имаме измамници на карти, но въпреки всичко пак да седнем да играем покер с тях.
Кой е малоумникът, Колев?

Ето, това са едни прости, но ефективни начини да се изземе прекалената власт от партиите и да се стигне до един нормален граждански договор, който се наблюдава и контролира от гражданското общество.

Коментар 11: прости правила за самозаблуда. Не, не изземвайте „прекалената власт“! Изземете цялата! А после я разрушете и изградете солидарно общество върху принципите на личната свобода, справедливостта и федерализма. Тотална пряка демокрация. Плюс социално равенство, за да не се превърне тази демокрация в параван на произвол и лицемерие!

Наближават избори. Една чудесна възможност да ги приложим на практика. Време е!

Коментар 12: наистина е време да се осъзнаем, че с презареждането на Матрицата нищо не печелим, освен нов кръг от същата въртележка. Проблемът е в самата въртележка. Не е ли време да слезем от нея?

 

Васил Арапов

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *