На какво ни научи 2012

печат
На твърде малко хубави неща. Уроците на 2012 г. преливат от горчилка.

Научихме, че на човек му трябват минимум десет години, за да докаже, че не ползва толкова радиатори, колкото му приписват от Топлофикация АД.

Банките ни убеждават, че забогатяваме – влоговете в трезорите нарастват. В същото време все повече хора се свличат към минимума доходи за преживяване. Домашните любимци на управниците ни обаче похапват продукти, за вкусването на които напразно мечтаят три четвърти от българските граждани.

Видяхме, че у нас може да стане терористичен акт (бомбата в автобуса в Сарафово) – и да не се знае нищо за извършителя и мотивите.

Оказа се, че наводнението на село Бисер се случи заради стремежа на чиновниците да се измъкнат от отговорност за състоянието на язовирна стена.

Оказа се, че земетресението в Пернишко не е толкова страшно, колкото последвалите изцепки на бюрокрацията, сякаш нарочно сторени, за да скарат пострадалите хора помежду им и да ги ощетят допълнително. Впрочем, защо сякаш? Същото е, както и с удавения Бисер.

Пожарът на Витошко бранище ни показа как със стотици доброволци нищо не може да се свърши поради липсата на планове за действие. Поради вродената неспособност на институциите да направят каквото е нужно. Нужното го правят само ако е за тяхна изгода – сладката дума „бонус“, ах…

През 2012 г. чиновническата класа бе щедра към себе си – скандалите с магистратите го потвърдиха. Темида затъна в батака на безсилието си „да оправи“ убийства, радикализми, афери, но не изпита трудности да се възнагради за бурно кипящия си безсмислен труд. Едни осъдени злосторници офейкаха с лекота, други обвинени ги пуснаха по живо по здраво, трети си останаха „неизвестни извършители“.

Богата реколта от скандали ожънахме: назначаването чрез имитация на избори на висши съдии, промени в закона за изборите, суетните гласежи за печеливша стартова позиция в надпреварата за патриаршия трон (него който и да го наследи, пак ще пее същата песен „Всяка власт е от Бога“). Църковниците надигат глава и в чужбина, за нараняване на нежните им чувства в зандана се озовават музиканти, което рано или късно ще стане и у нас.

Зърнената реколта се случи добра. Само че хлябът тутакси поскъпна. Уж уговориха по-ниски цени на газ от доставчика им, пък цената на тока скочи с общо 15%. Парното може би щяло да поевтинее някога, но сега със сигурност сметките бележат поредния рекорд. Предвид предстоящите избори през 2013 г., може би ще намалее с 5%, за да си скочи след изборите с 25%, както обикновено. Ще си платим популизма на политиците с всички лихви.

Масовото убийство в САЩ ни показа какво става, когато хората престанат да стрелят по властниците, когато им падне пердето, и започнат да стрелят по децата. Малцина обаче се сетиха, че няма кой да ги предпази от законните бранители – нашенско ченге цяло година преследвало и тормозело млада жена, накрая я убива.

Запитахме се дали много, или малко е цифрата от близо три дузини наши сънародници в чужбински затвори с обвинения за трафик на наркотици и то без да броим моряците от арестувания в Испания кораб. Нормално или не е да бъдат наказани граждани, предприели опити да се отбраняват от крадци? Обирите и грабежите зачестиха, а най-големият грабител пак е държавата – ама срещу ръжен не се рита, нали? Или?

Неритането разори мините в Мадан, ОЦК стана собственост на банка, забавените заплати във ВМЗ Сопот – навред много детонатори, много фитили, но взрив на недоволство не се получава. Освен че двама строители пребиха до смърт работодателя си за неполучени заплати. Малко е, а и начинът надали е правилният. Леко по-оптимистично изглеждат няколкото случки пътниците да „отвлекат“ влака, с който ги возят я като добитък, я като насипен товар. Обаче и БДЖ отива към окончателна приватизация – дял в „заслугата“ за което имат и т. нар. профсъюзи, заети с чисто адвокатски функции и с дезорганизация на работническите инициативи.

Понякога измамените протестират. През миналата година видяхме по улици и площади какви ли не лозунги и искания, властта почти не им обърна внимание, а дори се включи в тях, демек протестираха срещу себе си. Смях? Скърцане със зъби. Истинският Бунтовник обаче си остана у дома, а с него и надеждите за изгрев на Свободата. Причините? Ето за тях си струва да се помисли през настоящата година.

По света също не беше много сладко. Бедствия, аварии, кланета. Продължават вълненията в Египет, в Сирия почти 2 години бушува гражданска война. Всяка поредна истерия на ислямистите струва живота на доста хора.

Барак Обама е преизбран въпреки проблемите с икономиката на САЩ. Путин е преизбран въпреки всякаква логика. Европейският съюз се двоуми дали да не се разцепи, испанци емигрират от Испания, германци – от Германия и то по същите причини, по които българите напускат България.

Почина първият човек, стъпил на Луната. За първи път летя частен космически кораб. Науката получи 25% по-малко средства, отколкото през миналата година, достъпността на образованието се съкращава.

Какво не се случи? Революционният пожар в арабския свят не се разшири, не се задълбочи. Иран все още не е нападнат. Кризата не е свършила. Наглостта и лъжите на политиците не секнаха, нито алчността на банките и корпорациите. Илюзиите на мнозина, че господстващата система подлежи на „подобряване“, не се разсеяха.

Накратко, събитието на година 2012 беше кризата – и то не само за у нас. Всичко останало, което се случи, беше следствие от кризата.

За човек на годината в нашата страна смело можем да посочим две знакови фигури: безработният с престижна диплома в джоба и работникът с празен джоб заради забавена от работодателя заплата.

За съжаление, това са най-често срещаните персонажи на сцената на миналата година. Едва се забелязват в тази тълпа неколцината мъже, младежи и едно момче, проявили саможертва, за да спасят други хора. Някои от тях платиха за това с живота си. Достойните им лица трябваше да станат символ на 2012 г., но не би.

Животът продължава такъв, какъвто са ни го направили. Кога ще стане такъв, какъвто сами си го направим – още един въпрос за размисъл през следващите 12 месеца.

Редколегия на СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *