Кратко слово за упокой

печат
В момента изригват потоци от скръб по повод представянето на партриарха Максим пред неговия небесен началник, като реките от сълзи и сополи в медийното пространство заплашват да се проточат още дълго време, заливайки наистина важни социални теми.
Сред тях само косвено стои въпросът кой хранен от народа безделник ще поеме патриаршия трон. Косвено, но само засега. Плачът пред трупа на Максим има за цел да създаде у народа чувството за реална загуба. Политици и общественици с най-различни възгледи, от консервативно десни до лицемерно социалистически, но всичките с дъх на преклонение пред държавата и пазарната икономика, вече отбелязаха, наред със съболезнованията си, убеждението, че Църквата трябва да навлезе по-активно в обществения живот. Че иначе всеки един българин ще е нещастен и с усещане за празнота.
          (Е, не иде реч за празнотата на джоба и стомаха, а за „духовната“ празнота. Която „отците на нацията“ са предизвикали, а ето че (пак) бързат да я запълнят с интелектуален и нравствен боклук.)
И тогава нещата от косвени ще станат преки. Също както в случая с избора на новия обитател на Белия дом в САЩ, така и въпросът за следващия вожд на православното племе не е съществен – личността на върха на управленската пирамида може да влияе само върху скоростта, не и върху направлението на движение. А Църквата очевидно е решена да стане по-активна, защото управляващата класа не само очаква това от нея, а направо я ръчка да го стори.
Какво можем да очакваме? Вероучение в училищата, така че преди децата да почнат да учат физика, химия и биология, съзнанията им да понесат въздействието на религиозната, с други думи антинаучната, пропаганда – това е най-малкото, чак безобидно в сравнение с другите форми на „активната обществена роля“ на чернокапците. Внушението на лоялност към и покорство пред държавата в податливите детски умове вече е по-тревожно намерение. Израствайки, тези поколения няма да различават начините за решаване на проблемите си, даже когато се блъскат в тях, те ще са дресирани да делегират решаването им на властта. А за да не искат и сами да прозреят, ще се появят закони за защита на „духовните ценности“ по примера на такива „напреднали духовно“ страни като Русия, Полша, САЩ, Саудитска арабия, Иран. Нищо чудно да криминализират абортите наред с ползването на противозачатъчни средства – „нацията“ има нужда от работни добичета, демек повече младежи, които да хранят политиците, бизнесмените и „духовните лица“ (и с каквото остане – пенсионерите).

      (Интересно, как ще се оправят с безработицата? Единствено с поевтиняване на трудовото възнаграждение, как иначе…)
Подсъдно може да стане и съжителството без брак, съпружеската изневяра, а понятието „копеле“ (роден извън брака) ще възвърне мракобесната си сила да смазва и осакатява всекиго, комуто е лепнат този етикет по абсолютно независещи от него причини. Пак следвайки чуждия челен опит, цензурата ще редактира със задна дата произведения на класици, премахвайки от художествени и документални текстове „обидни“ и „опорочаващи“ религията и нейните служители факти и критични мнения. Филми и картини също няма да се отърват. А понеже съюзът (общност на съвсем материални интереси) между държавата и църквата е традиция и логично следствие от същността им на социални паразити, току виж бъдат пренаписани (груб ход би било да ги забранят направо, неполиткоректно е някак си) и творби от рода на „Андрешко“, и без друго вече намразени от властимащите.
Какво друго? Ами например повече средства от бюджета ще се заделят за църковни и прочее „духовни“ уж „нужди“ в ущърб на истинските човешки потребности, а значи ще се появят и нови данъци за пряко захранване на свещениците. С една дума, ще имаме да вземаме (цъфнали налъми), ако смятаме, че „по-активната обществена роля“ на Църквата ще донесе някакви благини на народа още в този тук свят, не в отвъдното. И дали на кормилото на синодалния властоносач ще застане лудият православен талибан Николай митрополит Пловдивски, дали някой от по-умерените (и бая възрастни, и с досиета на доносници на ДС) му колеги, курсът се очертава да е един и същ: или бавно смачкване на обществото под тежките шкембета на църковниците, държавниците и чорбаджиите – или бързо трошене на гръбнаците на критичното самостоятелно мислене, пак под същия товар.
Обратно, един свят без религия, би бил съвършено различен, защото ще е и свят без власт и принуда. Четиримата „активни борци с мракобесието“ Докинз, Харис, Денет и Хътчинс, автори на широко популярни книги с критика на религията, наречени от вярващите си опоненти „четиримата конника на атеизма“, не си дават пълна сметка за това. За съжаление. А е логично освободените от религиозните лъжи маси да се освободят и от останалите форми на власт. Кое да стане първо? Повод за дискусия.
Но какъвто и резултат да даде дискусията по тази тема, отмяната на религията така или иначе е задължителен елемент от освобождението. Дали обаче е възможна такава „отмяна“? Ако гледаме на вярата като на „въпрос на вкус“, отмяната е безпредметна. Защото когато религията наистина стане единствено въпрос на лично предпочитание, това ще значи, че отмяната се е състояла. Премахната е властта, каквато имат днес църквите. Така си представят „отмяната“ анархистите: липса на привилегии за религиозната идеология както спрямо другите религии, така и спрямо рационалния атеистичен мироглед; край на „традицията“ на натрапване на религиозни възгледи и поведение съгласно моралните канони на дадена вяра; нека всеки мисли самостоятелно и доброволно избира в какво да вярва или да предпочита сляпата вяра пред зрящото познание.
Само че религията днес хич не е единствено „въпрос на вкус“. Тя е инструмент на държавната власт, средство за съхранение на господството над народа. Затова и борбата срещу настъплението на религията в обществената сфера, ако не се съпровожда от борба срещу държавата, е обречена. Атеистите може колкото си искат аргументи да изтъкват, в отговор държавата ще приема закони в полза на църквата, а значи и в полза на себе си.
Така че дочаканата смърт на църковния тартор е наистина повод малко да се постреснем, предвид това, което църквата и държавата се канят да извършат с всички нас.

Остави коментар

  • Светослав

    Преди време Ноам Чомски описа С. Харис и К. Хичинс като „Религиозни фанатици, които изповядват религията на държавността, която е дори по-опасна от останалите ирационални вярвания“. И Чомски, според мен, имаше пълно основание – и Хичинс и Харис защитаваха (Харис продължава и до днес) империалистическата агресия на САЩ в Афганистан и Ирак на базата на някакъв въображаем сблъсък между светската и ислямската ценностни системи. В едно скорошно интервю Харис открито (и безкрайно нагло) заяви, че „Една от причините за американската окупация на Афганистан е да се осигури равноправието между половете и да бъдат свалени фереджетата от лицата на жените“. Подобни пошли лъжи и отказът от елементарен рационален (и/или емпиричен) анализ на очевидни факти само подкрепят тезата на Чомски. Хичинс също упорито твърдеше, че „Войната, която водим в Ирак е морална“, демонстрирайки разбиране на моралността не по-малко долнопробно и от най-мракобесническите изтъпления на стария завет. В момента Харис упорито агитира за военен конфликт с Иран позовавайки се на опасността „религиозни фанатици“ да се сдобият с ядрено оръжие, като същевременно удобно премълчава факта, че в близкоизточния регион религиозните фанатици от Израел отдавна разполагат с такова. В този контекст не е чудно, че и Хрис и покойният Хичинс бяха твърди опоненти на концепцията за „Свободни от ядрено от ядрено оръжие страни от близкия изток“, която между другото е подкрепена от Иран. Политиката на САЩ винаги е била в подкрепа на израелския империализъм (в противоречие с всички международни договорености), а това, че в случая той осигурява удобен повод за нова американска експанзия в посока Иран е добре дошло. Реакцията на прехвалените „нови атеисти“ не е нищо повече от бележка под линия към американския експанзионизъм. И всичко това е на фона на колосалното лицемерие на това очевидно буржоазно движение: Хичинс гордо се самоупределяше като „ляв марксист“, Харис твърди, че е „ляв, защото е за браковете между хомосексуалисти, прогресивното данъчно облагане и за спиране на войната срещу дрогата“. В едно скорошно изказване (същото, в което става дума за причините САЩ да окупират Афганистан) Харис за пореден път осветли „левите“ си възгледи с изказването, че „САЩ се борят за справедливата (!) кауза да се създаде централизирано световно правителство, което да е гарант за мира на Земята“. Много благодаря на подобни „левичари“… Лицемерието на „новия атеизъм“ достига епични размери, когато отбележим факта, че Докинс, Денет, Харис и Хичинс упорито твърдят, че се борят за един по-рационален свят в името на научното познание. Никакъв научен анализ не може да подкрепи и за миг, обаче истеричните крясъци на четиримата конници за „справедливата война на запада с ислямския фундаменализъм“. Напротив, и най-повърхностният анализ на ситуацията показва, че четитите основни фактора, които определят вероятността дадена държава или област да стане жертва на американска военна интервенция са природните ресурси на съответната област, географската и отдалеченост от САЩ, външно политическата и ориентация и военната и сила. Религията (и респективно степента на фундаментализъм) в дадена държава не играят практически никаква роля. Лесно се вижда, например, че Саудитска Арабия е изключително фундаменталистка държава, където няма и намек за секуларизъм, но въпреки това е един от най-верните съюзници на САЩ. Същото важи и за ОАЕ. Просто това са държави, които играят по американската свирка и съответно никакво ниво на религиозен фанатизъм не може да влоши отношенията със САЩ. Обратно – страните от латинска америка са изцяло християнски (и далеч не фундаменталистки), но през втората половина на миналия век бяха сред най-онеправданите жертви на американския империализъм както поради географската си близост, така и поради ресурсите си и/или поради възможностите за робска експлоатация на труда, които можеха да предложат на американските латифундии. Едва наскоро мъртвата хватка на САЩ взе да се разчупва сред Боливарските държави. Примерите продължават и продължават. Тази теза е лесно доказуема и статистически – чрез използването на логистична регресия може безпроблемно да се докаже, че гореизброените фактори, са значими предиктори по отнишение на вероятността дадена страна да стане обект на западняшка агресия, докато фактори като религиозен фанатизъм нямат никаква или почти никаква предсказателна сила. Същият тип анализ неизбежно ще покаже и че колониалното подтисничество и експлоатацията са много по-определящи фактори що се отнася до възникването на „терористични“ движения и актове на дадена територия, отколкото която и да е религиозна деноминация (нека само сравним групировки като ИРА, ЕТА, РАФ, червените бригади, Ал КАйда, Ислямски Джихад, Хамас, Хизбула, Тамилските тигри, Сандинистите, Сапатистите, Сияйната пътека, и т.н и т.н. – общото е в подтисничеството, а не в религията). Новите атеисти се обличат с мантията на науката, но отказват да следват и най-елементарните предписания за научна почтеност, когато нещата опрат до интересите на американския империализъм! Те са просто лицемери. Не бих се очудил ако в даден момент се окаже, че получават не малки хонорари от разни федерално финансирани институти тук и там. Това важи в по-малка степен за Докинс и Денет, но и там нещата опират в крайна сметка до същото. Непрекъснатите жалби на Докинс до най-различни държавни (!) институции с цел да се ограничи финансирането на религиозни училища или да се забрани преподаването на „интелигентния“ дизайн в училище издават същата реформистка ментална нагласа, която отрича правото на хората сами да решават проблемите си без посредничеството на държавните институции. Същата нагласа е отразена и в повсеместното презрение на новите атеисти към пряката демокрация (вж. напр. протестите на атеистите от Вашингтон, подкрепяни от Докинс, срещу референдума по въпроса „за“ или „против“ браковете между хомосексуалисти), което е не само лицемерна, но и изключително опасна тенденция. С голямо съжаление трябва да последваме примера на Чомски и да признаем истината – новият атеизъм е лицемерно, елитистко и про-властническо движение, което в този си вид не може ни бъде съюзник в борбата срещу държавата!

  • Светослав,
    благодаря ти за тази уместна бележка под линия към статията.
    Тя доказва само едно: че избирателната борба против религията, без отричане на другите форми на власт, просто създава поводи за раздори между хората, като в никакъв случай не води до освобождаване на личността и обществото.
    Защото държавата ще се възползва от тези раздори.
    И наистина прави впечатление, че критиките към религията на „четиримата конници“ не включват основното: че църквите помагат на държавата да държи народите в покорство.
    Оттук и кампаниите на „новите атеисти“ ще останат безплодни.
    А в очите на по-колебливите могат дори да дискредитират и атеизма изобщо.

    –––
    Между другото, въпросът дали да има гей-бракове, не е за референдум. Просто защото бракът като институция е напълно излишен, той е част от потисническата система на съвременния свят. И защото сексуалното си е чисто лична работа.
    –––
    а премахването на държавата и другите видове власт (икономическата и „духовната“) би имало оздравителен ефект и върху самите вярващи. Ликвидирането на властничеството ще върне религиозните в първоапостолските времена, към братствата на вярващите хора, подобни на клубове по интереси.
    И тогава, ако броят вярващи не намалява с течение на времето, ако тези братства показват признаци за йерархизация и стремеж да налагат вижданията си на обществото, това ще означава, че социалната революция не изпълнява своите задачи, а именно: да премахне условията, поради които хората имат нужда от религиозно утешение за несправедливостите в живота.
    Общо взето, това беше внушението на статията, не коментиране на „новите атеисти“.
    (затова и предпочитам атеизма на Кропоткин и другите класици на анархизма, вместо атеизма на държавофилите)
    При все това, инфото за тях е полезно. В преценките си трябва да гледаме всички факти, цялата истина.

    още веднъж благодаря и бъди здрав!
    надявам се пак да пишеш в сайта!

  • Светослав

    И аз благодаря.
    Напълно съм съгласен с теб за брака – абсолютно ненужна институция, която дава поредния повод на държавата да се меси в личния живот. Но премахването на тази институция също трябва да се случи чрез ясното изразяване на волята на народа, дали чрез референдум или по друг начин.
    Иначе, да, бележка под линия си е коментарът ми, просто исках да посоча, че нещата със съвременния атеизъм си имат и другата страна, а именно, че както и ти казваш, се отрича една йерархична властова структура, докато се отвърждават други без да се привеждат никакви рационални аргументи (то и какви аргументи би могло да има в полза на подтисничеството). Всяка власт, между другото, си има набора от ирационални вярвания, които ревниво пази, например „конкуренцията ражда блага“, „изборите отразяват волята на народа“, „хората са изначално егоисти“ и т.н. и капитализмът не е никакво изключение.

  • премахването на брака не е нужно да става по начина, по който той е утвърден.
    Просто щом изчезнат причините да се сключва (административни, юридически, имотни), както и институциите, които го регистрират, нещата ще се нормализират сами.
    Референдумът е излишен, защото личният избор на хората не подлежи на санкциониране от обществото. Възникващите проблеми се решават с обсъждане за търсене на общо съгласие между заинтересованите и засегнатите от проблема и вариантите за негово решаване.
    Защо да се намесват в това мнения на хора, които нито имат полза, нито патят от този проблем?

  • Светослав

    Причините, поради които се сключват бракове в БГ в момента, според мен не са толкова административни, юридически и имотни, колкото чисто социални. И бракът няма да изчезне докато не се промени социалният зайтгайст, а за да стане това е необходимо обществото да се посъбуди малко, да се осъзнаят някои неща, определени дискусии да бъдат проведени и т.н. Премахването на брака като институционално явление, както и премахването на всяка друга ненужна институция трябва да се случи в следствие на осъзнатото желание на мнозинството хора, в простивен случай просто една институция ще бъде заменена с друга аналогична на първата. Не казвам мнозинството да се бърка в личния избор на даден индивид, който засяга само него, това е очевидно неморално, а най-вероятно и нефункционално. Единственото, което твърдя е, че ако дадена промяна не е в следствие на социален консенсус и ако няма своите измерения в начина на мислене на достатъчен брой хора има голяма вероятност промяната да се окаже чисто фиктивна. Идеален пример за това е комунистическият (или болшевишкият, както май предпочитате да го наричате) строй – църковният брак беше отменен, но гражданският остана и институционалната му роля нарастна, на църквата и беше забранено да прави „морални“ съждения относно поведението на хората, но с това веднага се нагърби „другарският съд“ и т.н. Нямаше промяна в мисленето, нямаше социален консенсус и просто едни институции бяха заменени с други.

  • то ако няма осъзнато желание на мнозинството от АКТИВНИТЕ хора (защото останалата част, чисто статистически природен факт, се нагажда към каквото стане), тогава и социалната революция няма да се извърши.

    колкото до „комунистическия“ строй… първо, болшевиките имат общо с комунизма толкова, колкото и фашистите. Болшевишкият строй анархистите го определиха още през 1918 година като държавен капитализъм, а около половин век по-рано в същия смисъл за марксистката доктрина се изказва Бакунин.
    Второ, ПРИ НАС изобщо не става дума за заместването на един тип принуда с друг (както е станало, вярно го отбеляза, при болшевиките). Това е смисълът на Социалната революция: да премахне насилственото доминиране на институции, социални групи, традиции, идеологии, стопански отношения. В такива условия ВСЕКИ решава сам за себе си в каква форма да облече и демонстрира своята интимно-приятелска връзка с друг човек. За легитимирането на една двойка не е нужно нищо повече, освен желанието им да бъдат заедно.
    Ако им харесва, могат да нарекат това брак и да си нарисуват свидетелство, ако ще подписано от Купидон собственоръчно.
    Съжителството как се е „узаконявало“ преди възникването на държавата? (държавата се появява преди 6000 години в отделни места по света, като тази форма на структуриране на обществото се налага окончателно едва преди век-два) Ами никак, единствено със съгласието на съжителстващите. Навярно при одобрение на близките, макар че при несъгласие двойката просто е напускала общността.
    Естествено, насилственото задържане на партньора не е свободно съжителство. Обаче тъкмо такова принудително задържане е една от чертите на брака като институция.
    (само че това е дреболия; ако бяхме писали статия за брака, има смисъл да го обсъждаме, а така – отклоняваме се)

    колкото до консенсуса, пак подчертавам: общо съгласие се иска само от непосредствено засегнатите от предмета на съгласието. Така никой никому нищо не натрапва.
    По-подробно тези неща са описани у Кропоткин, например в „Нравствените основи на анархизма“ (има го на български, издание на СУ 1993), както и от Рудолф Рокер „Федерализъм и централизъм“ (намира се като текст в интернет с търсачката).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *