/ТЕМА НА БРОЯ: СВОБОДА ИЛИ РУСИЯ/ Великото руско пропадане

Днешното състояние и бъдещето на Русия могат да се изразят с една дума: упадък. Управниците ѝ разпродават природните ресурси, грижейки се единствено за сигурността на собствените си привилегии. Трайно пада интелектуалното ниво на населението, понеже изградената там от отломките на болшевизма система има нужда преди всичко от контрол над съзнанието на масите. В това отношение самодържавната олигархия е улеснена от 70-те години тоталитарен режим, оформил обществения мироглед в шизофренични калъпи. Статутът на „велика сила“ се поддържа единствено от ядрения ѝ арсенал. Политическата опозиция не формулира алтернативи, а гледа да се настани в машината за управление на народа си.

„Вертикалната власт“ на питомника на КГБ Владимир Путин доста успешно налага на поданиците си определена „ценностна система“. На икономическо ниво това е т. нар. „култура“ на консуматора, дух на конкуренция между хората за материални блага, активно разрушаване на импулсите за солидарност, присъщи на човека поради биологичния му произход от стадни животни, за които взаимопомощта е условие за оцеляване. Явлението е познато като „атомизация на обществото“, от него е поразен и Западния свят. В условията на Русия към този мирогледен недъг се добавят и утежняващи болестта фактори. Масивното облъчване с патриотизъм в отровни количества съдържа влудяваща смес от светски „светини“, каквито са митовете за „великата отечествена война“, белогвардейския адмирал Колчак, „гениалния мениджър“ Сталин, „великомъченика“ цар Николай II и кървавия некадърник маршал Жуков. Героизирано е всичко имперско от руската и съветска история, представено е в положителна светлина, а негативните страни не само се премълчават, но и попадат под ударите на закона като „извращение и клевета“. Допълнително, върху умовете на руснаците, по следата от белезите от танковите вериги на болшевишката идеология, тежко стъпва пропагандата на Руската православна църква, подкрепена от всички държавни институции.

Така законодателите ожесточават наказателния кодекс с членове за „оскърбление чувствата на вярващите“. Те все по-лесно се оскърбяват, все повече приличат на ислямските фанатици, готови да убиват хора, чиито сънародници са публикували карикатура или заснели филм с критика или присмех на вярата им. Затворът за пънкарките от „Пуси райът“ е просто един от по-шумните симптоми на засилващото се мракобесие. Съвсем сериозно е предложена наказателна отговорност за отказ от православното вероизповедание – каквато е практиката на талибаните и „обичаите“ в Саудитска арабия. През септември в град Ростов по искане на „благочестиви миряни“ е спряна постановката на мюзикъла „Исус Христос суперзвезда“ – Спасителят не бил представен по канона. В московски университет, който подготвя ядрени физици, е открита катедра по теология – ръководството искало да се хареса на държавата. Нахлуването на религиозното промиване на мозъци в училищата е факт вече няколко години – вероучението там е задължителен предмет. Бива ли да се чудим, че интелектуалният упадък на руското общество започва да прилича на усилваща се микрофония? В това отношение и България не изостава: телевизиите като значимо събитие представят поклонението пред „чудотворно копие на чудотворна икона“; по програма за регионално развитие на селските райони се ремонтират църкви в населени места, където липсва поща, здравен пункт, канализация, проходимо шосе и междуселищен обществен транспорт. Съществото Плевнелиев, натъкмено да изпълнява ролята „държавен глава“, в прав текст ни казва, че „имаме нужда от нашата църква, която да ни показва пътя напред“ и без капка свян обявява офицера от Държавна сигурност, изпълняващ длъжността „патриарх“, за „духовен стълб на нацията“.

Затова не е изненада, че и опозицията на сегашната самодържавна руска власт се занимава с фактическо укрепване на системата (пак като в България). Увреденото съзнание не е способно да надскочи своите рамки. През последните дни на октомври извънпарламентарните политически и обществени организации провеждат избори за Координационен съвет на обединената опозиция. На разбираем за българския читател език: недоволните от управляващите спретват руско СДС – с напълно предсказуеми последици. Така както СДС у нас разпиля обществената енергия и сведе промяната до облагодетелстване на тарикати и някогашни едри собственици, като опрости и грабежа на обуржоазената партийна номенклатура, споразумя се кадрите от Държавна сигурност да не им пречи на бизнеса, по същия начин и руската „обединена опозиция“ ще пренасочи стихията на социалното напрежение в познатите отдушници на партийните боричкания. Боричкания не за социални преобразования, а за подялба на властта.

Обединението на опозицията на всичко отгоре е и противоестествено – от „новите леви“, уж скъсали с марксизма, през класическите социалисти и болшевики, либерали и дребнобуржоазни демократи, та чак до крайно десни православни фашисти и монархисти. Какво общо може да има помежду им, освен стремежа да се настанят в кабинетите на сегашните управляващи? Дейността и пропагандата им води единствено до разцепване на народните сили, до още повече объркване в умовете на хората, до още по-дълбока слепота относно корена на проблемите на всекидневието и за най-логичните изходи от тях. Вместо движение напред, КС ускорява въртенето в омагьосания кръг на реформизма, като го „разнообразява“ с вътрешни въртопчета, например безкрайните улични схватки между „фашисти“ и „антифашисти“, неразличими от побоищата на футболните агитки.

Порочното на КС е и липсата на ясни негови пълномощия – избират се хора, които да говорят и действат от името на противниците на режима така, както намерят те самите за добре, вместо да изразяват волята на недоволните граждани. За капак, малко преди гласуването, в резултат на вътрешни раздори в уж обединяващата се руска опозиция, излиза на светло информация, че списъкът на членовете на КС е уговорен предварително. След това резултатите от изборите потвърждават този факт почти изцяло, с изключение на две-три имена. В прав текст: опозицията вече се държи по подобие на олигархичната власт, с която декларира, че ще се бори.

Върху тези неща обръщат внимание московските анархисти и публикуват заявление с критика на идеята за заместването на социалната борба с политически игри. За съжаление, въпреки острата форма на заявлението, по съдържание то излезе колебливо и плахо, защото основен акцент постави върху откритостта на личните данни на избирателите, последвано от дълги разсъждения върху предимствата на пряката демокрация пред представителната. Революционният заряд сякаш е изтръгнат от съставителите на заявлението. Уви.

Така баламосването на населението продължава и в Русия, както у нас. При това – по много линии. От политическите шмекерии и подхранването на илюзиите, че само държавата е тази, която може да се погрижи за хората (само трябва да изберат „правилните“ политици), а пазарната икономика ще напълни хладилниците на всеки (само да не спират да „работят повече“), до изпитаното от векове обезболяване с непресъхващата лъжа, че страдащите бог ще ги възнагради, стига да бъдат послушни и търпеливи.

Докато руският (и българският) народ чака възнаграждение и благодат от Небесата, от „честните политици“ и „бизнесмените с морал“, животът на всеки един човек минава. Политиците, бизнесмените и поповете през това време се самовъзнаграждават щедро – за сметка на чакащите чудеса от Координационни съвети и пръскащи хепатит икони. •

Христо Николов

print

Остави коментар

  • Георги Драганов

    Прекрасна статия! Върна ми малко надеждата за „Свободна мисъл“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *