Кръв, чест и политика

В четенето лошо няма, най-много глава да те заболи. Но главата ми е корава, затова чета много, дори и „алтернативни“ сайтове, а там за четене – колкото искаш. Може да се научат доста неща. Ето че и аз научих най-накрая нещо – за какво се борят някои от патриотичните елементи у нас. Читателският ми поглед бе привлечен от забележителното „Аз съм против мажоритарната система. Аз съм и против пропорционалната система. Аз съм против целия парламент. Аз съм против някакви псевдопатриоти да трупат пари за наша сметка.“

Безспорно „анархопатриотично“ звучене. Но лявата риторика продължава:

„На България не е нужен парламент. Не ни трябват депутатите. Аз не ги искам.“

Работата стана сериозна. Ето че патриотът се обяви твърдо против системата. Вече очаквах, че ще викне за пряка демокрация и ще трябва да го приемем за почетен анархист, когато прочетох с какво щели сме да заменим парламента:

„Трябва ни политически съвет. Съставен от най-заможните българи. Българи, успели в живота и доказали, че могат да управляват собствения си бизнес. Политически съвет, който да не е платен. Да се събират един път на два-три месеца и да решават важните дела на България.“

Грозно разочарование. Един вид олигарсите, които сега ни управляват, да излязат на светло и да ни управляват съвсем официално. Разбира се, те всички са честни патриоти, иначе как ще да са успели в живота!? Вярно, поне 240 депутати ще се преквалифицират в нещо по-полезно, но аз не бих си дал труда да пиша ферман, за да легализирам настоящото мафиотизирано управление. Не бих разказвал повече и за какво се борели всъщност господа патриотите. Само ще цитирам за един истински патриот: „Ако се бием с турците само за цар, то ние сме глупаци – и сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство.“

Читател