Лем: бъдещето катастрофира
Осъществи се не най-доброто, а най-изгодното за хората с много пари.
През септември се навършиха 90 години от рождението на писателя Станислав Лем (1921-2006). Творбите му са преведени на 40 езика, в тях той изследваше границите на човешкото познание, пределите на морала, устойчивостта на самата човечност пред лицето на безкрая, пред изкушенията и опасностите на техническото развитие. Станислав Лем беше предпазлив и критичен мечтател, желаеше да вярва в красиво бъдеще, но наблюдаваните насоки на съвременността го караха да става все по-скептичен, а накрая като че ли дори огорчен.
В едно от последните си интервюта, на въпроса на журналиста защо от 1989 г. е спрял да пише фантастика, Лем отговаря:
Едно време ми трябваше да дам воля на въображението си, а сега не е така.
Бъдещето предизвиква у мен по-скоро страх и тъга, отколкото желание да творя. Темпото на промените е толкова голямо, че ние отдавна вече не го контролираме.
Книжният пазар също не успя да избегне това безумно ускорение. Книгата сега живее два-три месеца – и толкоз. Кой ще държи в магазина си книга, публикувана миналата година? Това е боклук.
Новото безмилостно подменя старото. Чудесни произведения (дори ако се появят) се давят в морето от публикации, пробива добре рекламираната халтура.
Вече не искам да се блъскам в тази тълпа от материални съображения, а да се морализира сред техния тътен и грохот, вероятно е безполезно.
По-нататък, обяснявайки, че не иска да го помнят като фантаст, че би се радвал неговата „Кибериада“ да се възприема като философска притча в духа на епохата на Просвещението, той казва:
Това, което се случи с моите футурологични конструкции при срещата с реалността, е нещо като автомобилна катастрофа.
Ние имаме сега съвсем не това, за което някога се е мечтало. От редицата възможности, които ни дават знанията и технологиите, ние винаги избираме за използване само една малка част и това решение предопределя спектъра на нашите решения в бъдеще.
А критериите за подбор, прилагани в последните петдесет години, и особено сега, от скоро, не са такива, какъвто съм си ги представял.
От това, което очаквах да видя, се осъществи само онова, което се оказа доходно – това, което се продава възможно най-добре. Ние взехме от бъдещето не най-красивото, не най-възвишеното, не което можеше да направи всекиго от нас по-добър, а онова, което на хората с много пари изглежда най-обещаващо в комерсиален план, това, с което са свързани най-добрите маркетингови планове на младите специалисти в големите рекламни агенции. •
Шаркан
