Левски

Паметта на революционерите не се почита с цветя, речи и караул от поделението на жандармерията.
Почита се с дела, с осъществяване на тяхната борба за достойнство и справедливост.
Колко време от изминалите 140 лета е имало поне бледо подобие на неговата мечта за „свята и чиста“?
Държавата – царската, болшевишката, „демократичната“ – използва образа на Апостола за украса на кабинети, опропасти делото му с произвол и тирания, под камара кухи слова погреба неговото слово.
„Търсим братство с всекиго, без да гледаме вяра и народност“ – къде потулиха този му завет?
Турците обесиха Апостола! Не. Обеси го съдът на тогавашната държава. В състава му е имало и заможни българи. Лоялност към държавата на султана са изповядвали и църковниците.
Вдигнаха му паметник, направиха го на фетиш.
Но колцина от днешните чорбаджии биха се изправили пред него, без да изпищят „Помощ! Полиция!“, кажете?
Колцина от сегашните политици биха го погледнали в очите, без да си получат заслуженото – куршум в челото!