След Дянков – и останалите!

Балонът на ГЕРБ издиша, затова главният му пилот изхвърля от коша хем ненужния му, че и опасен вече баласт. Право в ръцете на протестиращите граждани – да се зарадват и кротнат, ако са толкова наивни. А балонът на властта продължава да поддържа респектираща височина, защото крушение на въздухоплавателния апарат преди края на мандата би поставил партията на „смелите аеронавти“ в неизгодна за редовните избори позиция.
Което никак няма да се хареса на техните спонсори и политическите батковци. Те веднага ще си купят друг отбор управляващи. А старите отиват… къде? В мизерия и неизвестност? Наистина наивно. Само редки изкупителни жертви падат толкова ниско. Политическата класа, в здрава прегръдка с едрия мутренски бизнес (то има ли друг?) никога не оставя своите. Между апашите има повече солидарност, отколкото всред жертвите на техните грабежи.
И така, министър Дянков е институционално мъртъв. Покойният остави богато материално и духовно наследство: финансова стабилност, за която го хвалеше Европа, която излезе на народа през носа, и то напреки; редица изключително точни и изчерпващи изказвания. Например, че академиците от БАН били феодални старчета. Лъжа ли е? БАН е бюрократизирана и наистина феодална, наука в нея се прави от зле платените крепостни редови научни сътрудници, облагите отиват за началниците, включително „правото на първата нощ“ по отношение на оригинални хрумвания и разработки. Или фразата, че опозицията е „пяна, неспособна на каквото и да е“? Нима е далеч от истината? Опозицията едно време беше на власт. Резултати?
Какво ще става нататък, ще видим, освен ако не решим от зрители да се превърним в творци на историята по улици и площади. Това е отделна и дълга тема, заслужава отделна статия, дори цяла серия, но най-вече – действие, действие, дествие. Максимално пряко и максимално обмислено. Какво искаме? Накъде ще тръгнем? Ще се излъжем ли (отново!) да позволим и дори подпомогнем поредното презареждане на Матрицата? Наистина е отделна тема.
А на господин Симеон Дянков – искрените ми поздравления. Щом неговата зла институционална половина умря, значи човешкото у него има шанс да се пребори и с останалите социопатични наклонности в себе си. Да се зарадва на живота. Да обърне повече внимание на семейството си. Да, труден и дълъг е пътят към Светлата страна на Силата, ама щом и Дарт Вейдър се справи в последния епизод, Дянков ли няма да успее!
Не, уважаеми читатели, тези ми слова не са подигравка. Като анархист, аз наистина съм убеден, че всеки човек заслужава да е свободен, в това число и от фаталния натиск на социалната среда (морал, традиции, предразсъдъци) да върши зло, да избира или да бъде телето, или касапина, без никаква трета възможност. Като анархист, аз съм готов да воювам за всяка личност – против нейните антисоциални действия, против нейната ролята на потисник, насилник, грабител… абе Дянков. Макар че надали той е най-лошият от всички останали. Лоша и вредна е властта. Тя мачка управляваните и превръща управляващите в изроди.
Нека бъдем човечни – и изродите заслужават избавление. Щото ако ги утрепем всички, има опасност тая планета да опустее…

Хасан Девринджи