Лиа Йока: далеч сме от свободата

БЕЗ ГРАНИЦИ, БЕЗ НАЦИИ

Интервю с един от организаторите на „Без граници” Патра 2008 и музикант от „No Sin”

Какво можеш да кажете за трите дни на фестивала и акциите в Патра?
Бяха 3 много добри дни, изпълнени със събития. Имаше хора, които пристигнаха от 10 различни европейски страни – от България, от Румъния, от Турция – организаторите на „Без граници” в Турция, от Украйна, Германия, Австрия, Холандия… Със сигурност ще пропусна някои, но не бяхме малко – около 150 души, а на демонстрацията на втория ден дойдоха стотици от афганските бежанци, както и други имигранти, така че вече бяхме около 2 хиляди по улиците на Патра, в центъра на града.  Това е много важно, защото това е третата такава демонстрация в Патра, но най-хубавото е, че имаше доверие между активистите и самите бежанци. Също и по време на концерта доверието беше много силно – бежнаците усетиха, че могат не само да демонстрират мирно с нас, но и да се забавляваме заедно, видяха, че могат да свирят тяхната музика за нас и също така да слушат нашата музика и всички можем да танцуваме заедно. Ние осъзнахме, че това, което можем да направим, е преди всичко символична акция. Повечето от хората, които се включиха, бяха от активисткия лагер, по-малко бяха от бежанците – опитахме да изпратим послание относно ролята на пристанището на Патра, защото в последните години пристанищната зона се превърна в „червена” зона – затворена и то не само за имигрантите и бежанците, но и за всички хора, които са против този напълно нехуманен режим.
Опитахме и успяхме всъщност – след малък сблъсък с полицията успяхме да окачим 2 големи транспаранта с послание за солидарност с имигрантите и бежанците на един от фериботите, които заминават за Италия – същите фериботи, на които бежанците се опитват да се качат няколко пъти всеки ден, за да стигнат до Италия. Патра и други гръцки пристанища се използват като транизитен вход за бежанци от различни страни, пътуващи за Западна Европа – техният престой тук е просто транзитен, всъщност много от тях не искат да остават в Гърция, а просто използват престоя си тук като мост към мястото и страната, където желаят да отидат – може би Норвегия, Швеция или Германия.
С какво се занимава вашата група „Кландестина”?
От миналата година имаме сайт и от март тази година имаме по-силно присъствие в Интернет. Идеята на организацията е солидарност с групата на имигрантите и бежанците в Солун. Всъщност ние обсъждаме и позиции против европейските граници, нечовешкото отношение към имигрантите и разбира се, против условията в така наречените „центрове за задържане”. Другата основна идея на нашия уебсайт е съпротивата – първо на самите имигранти и бежанци, но също така на хората, които изразяват солидарност с тях. Занимаваме се с много въпроси като легални форми на съпротива и юридическия статут на бежанците. Взехме участие в тази акция „Без граници”, заедно с Антиавторитарно движение, и сме много щастливи, че този фестивал и акция събра много хора от най-различни групи и прослойки, които участват в борбата. Трябва да се готвим и за средата на октомври, когато се очаква да бъде приет новият закон на ЕС срещу имигрантите – така нареченият „Пакт по миграцията”. Ние сме твърдо против тези процеси в ЕС, които искат да унифицират, милитаризират и технологизират европейските външни граници или с други думи да направят избиването на имигранти по стените на крепостта Европа законно и обичайно. Освен това националните законодателства ще се обезсмислят – ще имаме централно законодателство, което ще се подчинява изцяло на решенията на европейския елит.
Няколко думи за твоята музикална група No Sin (Без грях)?
Ние сме много доволни и щастливи, че участвахме в концерта, за който споменах в началото. Имаше и страхотна група от България, също албанска хип-хоп група, две пънк групи от Солун, както и групи от Атина, разбира се. На концерта пя и известен гръцки фолклорен изпълнител, заедно със своята група, а и афганците ни изненадаха със своето представление и записи на своя местна музика.
За какво става дума във вашите текстове?
Основно за това какво е да си чужденец – не само бежанците, а и самите ние. Поняко лицемерно казваме, че сме чужденци, че всички сме имигранти, но ние нямаме техните проблеми. Все пак „чужденец” означава и „отчужден”, а това е проблем за много хора. От една страна са имигрантите, а от друга – всички отчуждени хора на запад, които имат всичко, но се превръщат в „чужденци”, защото не можем да бъдем истински свободни. Ако голямата част от света живее под наблюдение, а другата – с мъчения и военно положение, това означава, че сме много далече от свободата. •