Мафия и образование

печат
УНСС

Университет за национално и световно стопанство (УНСС). Поредното раздаване на дипломни за завършен бакалавър в зала „Тържествена“, бившето кафе за непушачи „Ганчев“. Щастливи студенти очакват да получат легитимация на положения труд през последните години. Церемонията започва с реч на председателя на общото събрание в УНСС проф. Благой Колев, ръководител и на катедрата по „Икономическа социология и психология“. Следват няколко изречения за важността на този миг за всеки студент и т. н. Всичко това е прелюдия към една втълпявана през последните 3 години мисъл на всички студенти в УНСС: „И не забравяйте, че нашият университет е номер 1 в България по всички показатели. Ние много уважаваме вторите (Софийски университет – б. а.), но важното е, че ние сме първи и затова трябва да сте горди с това“. Доста агресивни думи, при условие, че УНСС винаги е бил свързван с корупция, лобита и политически интриги в очите на широката общественост, а съкращението му се тълкува като „Утре носете съответната сума“. Нека дори си спомним и текста на популярното парче от 2005 година на Ъпсурт, в което се пее „Примоция в УНСС – три изпита за двеста марки и едно прасе“. Смешно, тъжно, но дори и този текст е истина. Предполагам, че мнозина студенти от УНСС са били на мястото на лирическия герой. Лично съм чувал за студент от село Ерден, Монтанско, който преди 10-15 години, за да се прехвърли от не толкова популярната специалност „Икономика на транспорта“ в далеч по-престижната „Финанси“, дари 200-килограмов шопар на тези, които му уредиха прехвърлянето. В крайна сметка даденото му образование стигна дотолкова, че след завършването си емигрира в Лондон, където дълги години работеше като келнер в ресторанта на петзвезден хотел.

Тъжното е, че мафията и корупцията в образованието и в частност УНСС не е само фолклор, а реално съществуващ проблем, обхващащ почти целия университет, като се започне от ректора Борислав Борисов.

В последно време медиите настоятелно го издирват във връзка с арестуването на „главата на октопода“ на българската мафия и преподавател в УНСС по корпоративна сигурност Алексей Петров, който ще се окаже не октопод, а дребна хамсия в държавно-мафиотската структура. Има защо Борисов да се крие, защото се оказва, че интересите и на двамата са изключително преплетени.

Ректорът Борисов е един от най-близките хора до бившата барета. Толкова близък, че само една ограда дели имотите на двамата в столичния квартал „Кръстова вада“. През последните десет години двамата заемат ръководни постове в Съюза за стопанска инициатива (бивш ССИГ) – единият като председател на управителния съвет, а другият – като изпълнителен директор. От името на ССИ последователно участват и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Дъщерята на ректора Владя Борисова, която също е преподавател в катедра „Интелектуална собственост“ на УНСС, е съдружник с 3% в „Лев истейт“ ООД – една от фирмите, контролирани от бившия съветник в ДАНС. Мажоритарен собственик в това дружество е приятелката Ива Павлова – жената, с която живее Алексей Петров.

Проверка на вестник „Капитал“ от началото на тази година установява и друг интересен факт. Председателят на общото събрание на УНСС, гореспоменатият проф. Благой Колев, е от няколко години председател на надзорния съвет на „Лев корпорация“. Нещо повече, оказа се, че в същото време той е пълномощен представител на две от израелските фирми акционери в застрахователната компания „Лев инс“. Справка в Търговския регистър показва, че проф. Колев е гласувал на последните две общи събрания на „Лев инс“ като пълномощник с 44,7% от акциите.

Едва ли е изненада, че проверката в регистъра на обществените поръчки показва „Лев инс“ като застраховател на недвижимите имоти на УНСС. Договорът е бил сключен в първия работен ден на 2010 г. Преди това застраховки не са правени.

Както се казва – свързаните случайности показват закономерност. Ако българската съдебна система реши да осъди Алексей Петров (а това е твърде вероятно да стане, иначе Бойко Борисов рискува да подбие и без това спадащия си вече авторитет), то е твърде вероятно цялото ръководство на УНСС да прекрати академичната си кариера или просто да бъде принудено да обслужва нови интереси. Всичко това ще докаже разпространените твърдения, че УНСС се използва като маска на част от мафията в България, свързана с висшето образование.

Тези интереси не са тайна – двайсет години след промените, УНСС продължава да бъде червен бастион. Нещо „нормално“, защото в него имаше и продължава да има, макар и реформирани, най-много идеологически катедри, които преподаваха марксизъм и ленинизъм, а в ръководството му винаги са доминирали бившите кадри на БКП (сега БСП).

Проф. Борислав Борисов и да иска, не може да скрие политическата си принадлежност, въпреки че по закон висшето образование у нас би трябвало да бъде деполитизирано. Самият той казва в интервю за в. Шоу от 2008 г.: „Преди 10 ноември ВИИ „Карл Маркс“ си беше идеологически ВУЗ. Не можеше едновременно да си преподавател и да не си член на партията. Такъв вариант просто не съществуваше! Аз не го крия, наистина съм бил партиен секретар“.

Преди да стане ректор на УНСС, проф. Борислав Борисов изкарва един цял мандат като депутат от българската левица в 39-ото Народно събрание. Не крие близостта си с Румен Петков от този период: „Да, наистина съм близък с Румен Петков, но не виждам нищо подсъдно в това“. От периода 1997-2001 датират и по-близките му отношения с Георги Първанов, който по онова време е само депутат и лидер на БСП. По-късно, като президент, Първанов назначава от своята квота Борислав Борисов в ръководството на БНБ, но последният отказва поради ангажираност. През 2007 г. ректорът на УНСС влиза в екипа на президента като съветник по въпросите на образованието, науката и икономическото развитие. Оттогава държавният глава обича да използва посещенията си в УНСС като трибуна за отправяне на политически послания.

Мафията и корупцията не са само сред високите етажи на УНСС. Преди около половин година при зрелищна акция на полицията беше арестуван и даден на съд главен асистент Петкан Илиев от катедра „Икономикс“. Той беше обвинен, че е участвал в престъпна група, занимаваща се с купуване на изпити, семестриални заверки срещу заплащане и явяване на кандидатстудентски изпити в УНСС от лица дубльори. Петкан Илиев е обаче незначителна пионка в целия Левиатан и лесно може да бъде обяснена ролята му на изкупителната жертва в случая. Хората, близки до въпросната катедра, знаят за обтегнатите отношения между председателя на катедрата Трайчо Спасов и Петкан Илиев, като на последния дълго време е отказвано издигането в научната йерархия. Корупцията на преподавателско ниво продължава да съществува и няма катедра, която да е чиста. В последно време е факт обаче, че корупцията се пренасочва повече към кандидат-студентските кампании, отколкото към самия учебен процес. Именно по този повод лъсна и името на Петкан Илиев.

Идеята за ДАНС (или идеята за възраждане на ДС) – инструментът на т. нар. Октопод – е родена в една от залите на УНСС. „Първото обсъждане на проект за създаване на ДАНС е проведено от ректора на УНСС Борислав Борисов, Петко Сертов, Алексей Петров, Велизар Шаламанов и Иво Цанев именно през 2005 г.“, пише в документа, наречен „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация“, който излезе преди време в медиите.

Българската общественост и всички студенти, независимо дали са от УНСС, или не, трябва да бъдат наясно, че Октоподът на държавната мафия е навсякъде, включително във висшето образование. Българските студенти трябва да бъдат наясно, че на ценности ги учат преподаватели, участващи в мафиотски структури. Резултатът е налице – хиляди млади хора не могат да си намерят работа по специалността, принудени са да емигрират. Нищожната част от тях, която успява да намери такава работа, се превръща във винтче в машината на Октопода. От друга страна цената на таксите за обучение във вузовете се повишава всяка година. Българското висше образование се схваща единствено като трамплин за духването в чужбина или в най-лошия случай – едно неколкогодишно продължение на абитуриентското напиване, докато не те захапе системата. Идиличната картина на „студентския живот“, дискотеките, гаджетата, простотиите обаче никога не е била толкова неуместна, колкото е днес, защото върху младите лежат много повече отговорности – и което е по-важно, те имат реални възможности да се справят с тях, – отколкото по времето на буржоазната елитарна академичност или на болшевишката наукомелачка. Борбата за отвоюване на образованието е истинска борба на живот и смърт, която бушува и в момента по целия свят, защото достъпът до знания, технологии и съоръжения ще определя съвсем скоро кои общества ще оцелеят и кои просто ще изчезнат с големи мъки.

Съществуването на престъпното чудовище в образованието е недопустимо, гибелно за младите хора и за обществото, в което те по-късно ще пренесат погълната отрано зараза. Неговото унищожаване зависи изцяло от гражданската съвест и обществената активност на студентите. Пределно ясно е, че преподавателите отдавна са преглътнали поднесения им хап, парализирал „гражданската“ им и човешка съвест, а държавните „органи“ са просто част от гнусното мекотело – от тях помощ не чакай, те са самият враг. Затова е необходимо обединяването на студентите в организации, които да се изправят срещу държавната мафия в образованието. Само така Октоподът може да бъде изкаран на сухо.

Ал. Пешунски

А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.