Мажоритарни избори? Не, благодаря!

печат
Кризата в политическата система е видна и за слепите (разбирай политиците). Един народ, който ходи да гласува само за пари, може да хване пушката и за без пари – не се иска много акъл, за да се сетиш затова. И диригентите започнаха да подготвят (ре)публиката за смяна на музиката.

Мажоритарни избори? Не, благодаря!
Мажоритарни избори? Не, благодаря!

Управляващите и техните опозиционни партньори дори си направиха форум – „За реформи в българския политически модел”. Президентът Георги Първанов се обяви за смесена избирателна система, при която част от депутатите да бъдат избирани чрез мажоритарен вот, а другите от партийните листи – нищо ново, така беше при Великото народно събрание през 1990 г. НДСВ настоява за въвеждане на задължително гласуване и засилване на преференциалния елемент в партийните листи, позволяващ на избирателите да посочат предпочитан от тях кандидат и да го изпратят на избираема позиция в партийната листа. ДСБ предложи чрез референдум да бъде взето решение кой има право да гласува – дали всички български граждани по света или трайно установените в България. Изобщо всички са много загрижени за демокрацията и избирателната система. Първанов за пореден път заплаши несъгласните с референдума, сякаш допитването до народа е най-страшното нещо за демокрацията. Не е ясно само дали още има хора, които се връзват на неговите закани за референдум – той си се кани още преди да стане президент.
Всяко предложение обслужва целите на своя вносител. Играта на избори става все по-сложна, избирателите – все по-непредвидими, а динамиката все по-висока. Затова играчите гледат да си укрепят позициите – в това няма нищо чудно. Според социолозите Първанов, например, би взел около 7% от гласовете, ако се отърси от наследството на БСП. Обаче такава еднолична партия трудно би получила подкрепа по места, където местните червени бизнесмени ще си останат червени, затова на него мажоритарният елемент му е по-изгоден. Същото можем да кажем и за останалите партии, които не държат властта и нямат твърд електорат, на който му стига да знае, че тези, дето го скубят, са от определен цвят. Този електорат става все по-малко, значи потенциалната печалба от мажоритарни избори става все по-голяма.
С мажоритарния вот има и друг интересен момент. Местните бизнесмени, които не могат да влияят на партиите на национално ниво, биха придобили по-голямо значение при подобни избори и по-лесно биха придобили власт, която дори формално изобщо не им се полага. Това ще насочи капитала към нови партии, които още не са успели да създадат свои структури за прокарване на далавери.
Мажоритарният вот е безспорно по-демократичен от пропорционалния на теория, ако има реална, а не партийна демокрация – т. е. ако мажоритарният кандидат поема само ангажименти към избирателите, а не към партийната централа. Ако това беше така, НДСВ автоматично изхвърчаше от парламента („Коалиция с БСП няма да има!”). Само че на фона на горните два фактора едва ли на някой от участвалите във форума му пука за това. Прословутият президент, който отново не изпусна да поприказва за референдуми и пряка демокрация, за толкова години не предложи ни един референдум, макар че редовно пуска мухи за това. На форума дори каза „може би това беше грешка”. Обаче явно още „не му е времето” да направи референдум по някой от въпросите от национално значение – като се почне от АЕЦ и се свърши с чуждите военни бази у нас. Толкоз за желанието за пряка демокрация.
Така или иначе никакъв мажоритарен елемент няма да доведе до промяна в системата на управление, нито ще върне доверието на гражданите към политическия елит, защото депутатите практически няма да бъдат зависими от избирателите след гласуването, а от политическите си партии и техните спонсори. Ако си представя, че отивам на пазара за круши, ще е по-добре да си ги избирам една по една, отколкото продавачката да ми ги набутва в непрозрачна кесия, на която са снимани сочни и пресни плодове. Но ако всички круши, които ми се предлагат, са изгнили, няма да ги купувам, а дори да ме минат с няколко развалени – ще ги изхвърля, а няма да ги ям.
Най-важното нещо за правилното регулиране на една система е въвеждането на обратна връзка – в политиката и избирателната система е от първостепенна важност да залегнат множество възможности за избирателя да коригира избора – референдум, отзоваване на отделни депутати (президент, политически сили или целия кабинет) парламент. Това да става с разумни средства, а не както сега – само при подреждането на 9 планети в права линия. Друго важно условие е никой да не носи чужда отговорност на гърба си. Не може няколко келеши да вземат решения, от които да страда после цял народ, че и няколко други покрай него. Най-същественото е гражданите да имат реален, а не само хартиен контрол върху представителните структури и взимането на решения. Това не може да стане с промяна на избирателната система – всъщност най-малко зависи от нея. Може и да е могло преди 200 години, когато днешните „демократични институции” са били само идеи на хартия на неколцина заможни и образовани хора, които са имали време да умуват по тия въпроси, докато други са им шиели и готвели. Така че за реформисткия подход е необходима освен политическа идея и машина на времето. Тогава може да построиш къщата наново от момента, в който е нямало къща. Днешната политическа система обаче не е къща, която има нужда от дребни ремонти. Тя е тежък, мръсен, дълбоко вкопан мавзолей на болшевизма, който може и трябва да бъде взривен.
ЗиЛ

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *