Юбилейният конгрес на ИАФ в Карара

печат
Юбилейният конгрес на ИАФ в Карара
Юбилейният конгрес на ИАФ в Карара

От 4 до 6 юли в италианския град Карара се проведе VIII конгрес на Интернационала на анархистките федерации (ИАФ), който беше и юбилеен, защото се навършват 40 години от възстановяването му през 1968 г. Федерацията на анархистите в България (ФАБ) изпрати делегати, които да представят организацията ни вече като възобновен член на Интернационала. През 1968 г. ИАФ е възстановен с участието и помощта на трите действащи федерации – Италианската, Френската и Испанската, както и Българската федерация в изгнание. Днес в него членуват още много други федерации и асоциирани групи. Посрещането беше по анархистки, много топло и конгресът в Карара беше отлично организиран от другарите от Федерацията на италианските анархисти. Присъстваха още предсатвители на Федерация на анархистите – Франция, Британската анархистка федерация (която в момента изпълнява и и секретарските функции в Инетранционала), Федерацията на иберийските анархисти (Испания и Португалия), Чехословашката анархистка федерация, Безвластническа федерация на Аржентина. Имаше гости и приятели от цял свят – Белоруската анархистка федерация (която не е член на ИАФ), инициативни комитети за създаване на анархистка федерация в Холандия, Автономния колектив „Магонисти и Сапатисти” от Уахака, Мексико, секретарят на Международната работническа асоциация (анархосиндикалисткия интернационал), Анархосиндикалистка федерация на Мелбърн, Австралия, членове на новосъздадената организация Анархофронт – Турция, както и анархисти от Перу и Венецуела. На конгреса присъстваха и други анархисти от Италия, които не са част от ФАИ, но поддържат добри отношения с тях – представители на редакционната колегия на независимото анархистко списание А и на Сицилианската анархистка федерация.
Преди официалното откриване на конгреса на 4 юли се проведе демонстрация и митинг в Карара, който беше посветен на 40-годишнината от възстановяването на ИАФ и конкретно срещу нежеланието на местната община да отстъпи една от големите централни сгради (чийто първи етаж е собственост на ФАИ още от годините на Втората световна война) за провеждане на конгреса. Въпреки това анархисткото знаме, както и надписът, че се провежда конгрес на ИАФ в Карара стоеше през трите дни на конгреса върху сградата. Самият конгрес се проведе в театър „Гарибалди”, който беше нает от ФАИ.
Карара е разположен на около 400 километра северно от Рим, близо до Пиза и Ливорно. На света е известен най-вече с прословутия карарски мрамор, който се добива там. По-важното обаче е че градът е символ на анархистката история на Апенинския полуостров – като се започне от факта, че е бил освободен именно от анархистките бригади през Втората световна война и се свърши с това, че в Карара по различно време пребивават Малатеста, съратникът му Алберто Месци, който е бил анархистки деятел там и също е свързан с историята на града. Няма местен жител, който да не знае какво е анархизъм и да не проявява поне известна симпатия към нашето движение. В Карара има няколко барелефа на анархистки деятели (както и на Джордано Бруно), барелеф на Франсиско Ферер и паметник на споменатия Алберто Месци. По време на демонстрацията другарите от ФАИ поднасяха цветя на всеки един от тях и на други барелефи на различни дейци, свързани по някакъв начин с борбата за по-добър свят.
ФАБ, заедно с испанската ФАИ, представи проблема „Експлоатация, бедност и миграция”. Беше обсъден и въпросът с предстоящата акция „Без граници” в Гърция. Имаше семинар за религията, разработен основно от Британската анархистка федерация с помощта на Ратибор Тривунац, понастоящем секретар на Международната работническа асоциация. Третият семинар беше посветен на борбата срещу национализма и неофашизма. Последният семинар беше за проблемите на пола и сексизма.
Мнозина от по-възрастните италиански анархисти знаеха за борбите на българските анархисти в миналото, а някои се и познаваха лично с нашите имигранти в Париж, така че радостта им да видят български анархисти отново на такава среща беше наистина неподправена. На останалите изпратиха сърдечни другарски поздрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.