Медицината, литературата и анархизмът на доктор Константин Кантарев
Д-р Константин Николов Кантарев е роден на 5 август 1903 година в град Пазарджик в многодетно семейство. Баща му, доброволец в Балканската война, изчезва безследно и Константин от рано заживява със сирашките неволи. Семейството живее мизерно, „Жълтата гостенка“ трайно се заселва в него и отнема живота на майка, сестра и брат.
Средното си образование завършва в Пазарджик. Подтикнат от смъртта на най-близките си хора, през 1923 г. записва медицина в София. Следва с оскъдни средства, отпуснати от вуйчо му, които връща по-късно.
След дипломирането си през 1928 г. работи последователно като селски, общински и околийски лекар, а след това и като участъков лекар в пловдивските поликлиники. През 1940 г. придобива специалност по педиатрия и работи като завеждащ детско отделение на 5-та поликлиника в Пловдив.
Макар че не работи в научни медицински заведения, д-р Кантарев редовно следи развитието на медицинската наука и провежда научни наблюдения. Активно допринася за въвеждането на БЦЖ-ваксина в България, като пише статии за нея и е един от първите лекари, които я прилагат. Проучва физическото и психомоторното развитие и кръвната картина на децата в Пловдив. Съставя първите български таблици (норми) за физическото развитие на деца до 14 години. Публикува наблюденията си за усложненията след коклюш и морбили. Пише ръководство за работа в детските консултации.
Д-р Кантарев става голям популяризатор на медицинските знания. Изнася сказки и беседи, има отпечатани около 180 статии в над 80 периодични издания като „Здравна просвета“, „Здраве и живот“, „Природен лекар“, „Човекът“ и др. Заедно с д-р Ал. Минчев издават в Пазарджик вестник „Обществена медицина“.
Сам заклет въздържател, той води непримирима борба срещу алкохола и тютюнопушенето.
Д-р Кантарев проучва историята на българската медицина. Публикува студията „Профили“ – поредица от статии за професорите-основатели на Софийския медицински факултет. Разработва въпроси, свързани с българския медицински периодичен печат, издирва и публикува данни за лекарите, работили в България преди Освобождението.
Особено място в творчеството на д-р Кантарев заемат литературно-критическите му статии. Има над 100 публикации, между които студии за наши възрожденци-революционери (Левски, Ботев, Каравелов) и за множество наши и руски писатели (К. Величков, Йовков, Дебелянов, Елин Пелин, Стаматов, Ал. Константинов, Пенчо Славейков, Пушкин, Толстой, Тургенев и др.) Има написан, но неиздаден труд за връзките на Левски и Ботев с руски и западноевропейски революционери (Бакунин, Нечаев и др.)
Венец на литературното му творчество са книгите „Пролетта на един град“ и „Песента на мама“, свързани с родния му Пазарджик. Предстои издаване посмъртно на спомените му, свързани с неговата анархистична дейност (арести, затвори, лагери).
Интересите и дейността на д-р Кантарев са поделени между медицината, литературата и анархизма. С идеите на анархизма, според собствените му думи, го запознава съученикът му Илия Юруков. Става активен член на ученическите и младежките кръжоци в Пазарджик. Активната му пропагандаторска дейност като ученик и студент се забелязва от полицията и той е многократно арестуван и подлаган на разпити. Лежи един месец в Търновския затвор заради разпространение на книгите на библиотека „Хляб и свобода“, издавана в Килифарево от П. Касаветов. Публикува редица статии относно вижданията си за развитие на движението в редактирания от Георги Жечев вестник „Мисъл и воля“.
На 16.12.1948, заедно със стотици други анархисти, е арестуван и след повече от месец в мазетата на Пловдивската държавна сигурност е интерниран в ТВО „Богданов дол“. По-късно, заедно с голяма група лагерници, са прехвърлени на островите край Белене. Тук те са първите заселници.
След като е „превъзпитан“ е пуснат на „свобода“. Предупреден е да стои настрана от обществения и политическия живот. Поставен е на непрекъснато наблюдение от Държавна сигурност. Преди всеки комунистически празник (1 май, 9 септември, 7 ноември) в дома му се извършва брутален среднощен обиск, а той е прибиран за няколко денонощия в килиите на народната милиция.
Преживените в лагерите ужаси и постоянното наблюдение след това го принуждават да се затвори в себе си за дълго време и да се изолира от обществения живот. Въпреки всичко продължава да твори. Криейки се дори от най-близките си, той описва преживяванията си в царските затвори и в комунистическите „възпитателни“ общежития. Тези спомени излизат наяве след 10 ноември 1989 г. Лошото му здраве не му позволява да ги коригира и подреди сам.
Д-р Константин Кантарев умира заобиколен от близките си на 21.08.1992 г. в своя дом, 11 дни след смъртта на любимата му житейска спътница Елена.
Д-р Николай Кантарев
