Могат ли САЩ да не воюват?

печат
Веднага уточнение: става дума не за Съединените щати като население, а за управниците на тази страна. За милионите безработни и представители на разоряващата се „средна класа“, дори за градските банди и полумафиотските американски профсъюзи воденето на войни по целия свят, в отдалечени на хиляди километри земи, които обикновеният американец трудно открива на картата, е нещо безсмислено и вредно. За президентските администрации и техните корпоративни спонсори обаче нещата стоят еднозначно: не, властниците на САЩ не могат да си позволят да живеят без война. Затова въвличат и поданиците си в кървави авантюри – хем с кукичката на патриотичните локуми, хем с пряка материална изгода: службата в армията е все някакъв поминък за същите безработни.

Няма никакво значение кой президент застава начело на управленската държавна машина. В началото на историята на САЩ дори да е имало сериозно различие в позициите на президентите, днес предизборните платформи на претендентите за жителство в Белия дом си приличат в съдържанието, трудно разграничаваме и опаковките. Всичко се свежда накрая до външния вид на президента: доколко е нахакан, доколко изглежда добре на телевизионния екран, доколко успява чисто емоционално да се хареса на домакините в хода на публичните дебати, неслучайно форматирани като развлекателна програма.

Америка винаги е воювала. Започва с война за „независимост“ – резултатът е запазване на робския труд на чернокожите в плантациите на Юга; анексира Тексас и Калифорния от останките на Испанската империя, отново за да запази робството; води гражданска война, за да напълни фабриките и заводите с наемни работници, бивши роби, но не слага край на расовата дискриминация; анексира Хавайските острови, за да покаже, че може; включва се в световните войни, за да си подсигури ръст на собствената икономика, да не изпусне челното място в подялбата на плячката; намесва се в колониални войни и регионални разпри отново със същата цел – да облажи своите банки и корпорации. Американското правителство е принудено да воюва и днес. Веднъж поради външни причини – икономиката на САЩ е в упадък, финансите са в безредие и криза, от което губят външни пазари и достъп до нужни ресурси. Единствено самолетоносачите гарантират стабилността на валутата, на търговията, на имуществото на американските корпорации в чужбина. Доларът продължава да бъде търсен, защото го подпират пушки и ракети. Външните пазари се удържат не по пазарните правила, а с подводници и специални операции.

На второ място, Америка не може да си позволи да спре да воюва поради характера на избраните – и до голяма степен отгледани от нея самата! – нейни сегашни противници, най-вече ислямистите. Но и за „воините на Аллах“ би било прекомерен лукс да победят врага си, защото какво биха предложили като решение на ужасяващите социални проблеми в своите общества? Системата на шариата ли? Утвърдена през 7 до 12 век? Дори тя да е работила тогава като някакъв начин за постигане на социална справедливост, то днес, нека само и поради в пъти нарасналото население, да не говорим за напредналата техника и състояние на природните ресурси, ислямското право не може да предложи никакви адекватни решения за преодоляване на бедността – дори напротив.

От своя страна, властниците на САЩ и техният инструмент за легитимна силова намеса НАТО, също не копнеят веднъж завинаги да смажат „международния тероризъм“. Това би лишило от основание за съществуване огромните армии и военна промишленост, които реализират невероятни печалби, а и осигуряват работни места за милиони американци и поле за изява на частни фирми в същата област. Военнопромишленият комплекс е гръбнакът на американската икономика, докато повечето неща за бита вече се внасят от Китай и Индия. Без война всичко се срива. САЩ все повече заприличват на Сталинския СССР, милитаризиран до немай-къде и рухнал поради невъзможността да води мащабна война с конкурентите си за световно господство.

Това са вътрешните причини американските управници да продължават да дрънчат с оръжие и да го използват.

Има и още една, чисто психологическа причина. Американските президенти, съгласно натрапвания медиен идеал за „истински американец“, имат нуждата да се проявят с нещо героично, свързано с гърмящи железа. Обикновено то е да „защитят демократичните ценности“. След като не успяват да се справят с проблемите на бедността в страната си, след като затворите в Америка се препълват и то почти изключително с хора от социалните низини, необходимо е да се блесне с ярък подвиг „навън“. Но колко струват тези „ценности“? Сред развитите страни от Запада САЩ е най-религиозната страна, следователно „ценностите“ ѝ обобщено са консервативни, близки до „ценностите“ на същите ислямисти. Догматичното отношение към нравствените въпроси дава своето отражение и върху всички останали сфери на живота, а оттам и американската демокрация от уж средство за гарантиране на свободата на гражданите се е превърнало в осакатяваща личната свобода паяжина от спънки човек наистина да действа свободно. Другояче и не би могло да бъде, защото липсата на реални възможности в условията на социално неравенство прави свободата куха опаковка, а игрите на демокрация – подигравка със здравия разум. •

Шаркан

Остави коментар

  • Няма значение

    Това ли е разбирането за свободна мисъл ? Грешна интерпретация на исторически събития с цел да си наложим мнението ?

    Що за човек би изопачил така американската гражданска война ? Или участието на САЩ в световните войни ?

    Може американците да са всякъкви, но не това е начина да се говори против тях !

    • Това не е сериозен коментар. Ако не приемаш някоя конкретна информация, посочи я, предполагам че Шаркан ще ти отговори откъде има данните. Но в този вид коментарът ти няма значение :).

    • виж резултатите от гражданската война в САЩ – и укипедия става като начало;
      виж състоянието на САЩ преди световните войни, политиката им, а после и начина на включване – и накрая какво печелят от участието си.
      възражения?

      кой говори против „американците“?
      навсякъде се подчертава, че иде реч за АМЕРИКАНСКИТЕ УПРАВНИЦИ.
      ти да не слагаш знак на равенство между общество и държава?

    • Георги Стоилов

      Къде виждате грешна интерпретация на исторически събития? Фактите са такива. За двеста годишната си история САЩ – КАТО ДЪРЖАВА !!

      са в непрекъсната война с някой. И това е неоспорим факт. За 200 години разширява територията си неколкократно, И в случая не говорим за американците – най-малко защото няма как да ги дефинираме като множество. Тук говорим за политиката на правителството. Нека почнем да правим разлика.

      • Георги,
        не надеждите, а илюзиите (предразсъдъците) умират последни… а май и не умират, надживяват носителите си.
        Правенето на разлика между правителство и народ (който народ пръв пати от правителството, а то като отдушник на недоволството използва агресия навън, вкарвайки народа в съучастие в престъпление) означава потискане на илюзията-паразит.
        Само че за това е нужна здрава мирогледна имунна система – а тъкмо нея атакуват пропагандните мемове, които предизвикват появата на тумори, т.е. предразсъдъци…

        най-успешната война на САЩ – Втората световна, мачка и немалко американци. И върху това също заостряме вниманието си.
        Но читателите четат само това, което искат да прочетат (и/или което са ДРЕСИРАНИ да прочетат), оттук и такива реакции като на „Няма значение“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *