Националните интереси ли?

печат
Фразата „да защитим Националните интереси“ има магическо действие върху множество поданици на „нашата“ република (допреди 22 години „народна“) и на живата собственост на други държави. Почти винаги, стане ли дума за „национални интереси“, отваря се приказка и за Националната сигурност. Какво всъщност значат тези понятия?

Преди всичко, те служат за разделяне на хората. Внушава се, че всяка една конкретна общност от хора живее за сметка на други общности. За да сме добре ние, някой трябва да е зле. Румъния (т. е. правителството ѝ, надали всеки румънец е рипнал, камо ли самата територия, отбелязана на картите като „Румъния“, се е изправила като цунами) имала териториални претенции? Каква наглост! Да защитим националните интереси!

От онази страна на Дунава обаче казват същото: да защитим своите национални интереси и да си поискаме еди-колко си квадратни километра море от България, а някакво си островче – от Украйна!

Такава нагласа логически води до завоевателни действия – или поне намерения. Уж смехотворни в рамките на „обединена Европа“. Ако беше тази Европа наистина обединена, наистина федерация на народи, а не сговор на правителства и корпорации, щеше да е вярно. Няма нищо смешно и неуместно в случая.

Дори да предположим обаче, че в съвременния свят понятието „национални интереси“ не води до остри конфронтации, че вече не е толкова агресивно, макар че фактите говорят за друго, остават още редица въпроси. Например – кой именно формулира „националния интерес“? Кой решава кое събитие е застрашило „националната сигурност“? Скоро това да е ставало чрез сумиране на гласовете на самите граждани? Не помня.

Окончателното (може би окончателно – с това правителство всяко хрумване и действие е предпоследно) загробване на проекта АЕЦ „Белене“ – това какво е? Предателство или защита на националните интереси? Кой реши да се откаже от централата? Нима самите хора от същия регион? Приели са единодушно такова решение? Не, вместо тях го решиха в София (реално – в Брюксел). От името на „цялата нация“ разбира се. Без да я питат – макар че трябва, и то човек по човек.

Тук не става дума за ядрената енергетика. Сама по себе си никоя технология не може да се нарече добра или лоша. Както една брадва е просто брадва, с нея може да се цепят и дърва, и глави, при това има глави, заслужаващи такова третиране, така и атомната енергия е просто път за задоволяване на реални човешки потребности. В социално-икономическата система на капитализма атомната енергия ще се оползотворява лошо, с лоши странични ефекти – защото „пазарът“ диктува намаляване на разходите – това става за сметка на безопасността – и увеличаване на приходите – това става за сметка на обикновените потребители на електричество.

Затова тук става дума за принцип – кой решава? Добро или лошо решение – нека който го е взел, той да носи последиците, не всички да бъдат засегнати, без да са имали реално участие.

Вместо АЕЦ ще се строи газова електроцентрала. Прелест. Болшевиките от БСП този път поне реагираха отчасти адекватно, запитвайки дали този газ ще дойде от космоса, след като целта на отказа от АЕЦ била „енергийна независимост“ от диктаторска Русия. При това, изрично заяви негово величество ББ, централата ще е частна. Възхитително.

Тъкмо в последното откровение се намира отговорът за същността на „националните интереси“ – това са интересите на управляващите. Те ги формулират, те ги заковават. Съмнението дали тези интереси поне донякъде съвпадат с общите интереси на обществото, поне локално и поне с обикновено мнозинство – такова съмнение вече е „заплаха за националната сигурност“.

Според властта националната сигурност е наред, когато се давят хора заради спорове за собственост на язовирни стени. Според властта няма проблеми, че стават недостъпни животоподдържащи и животоспасяващи лекарства. С нищо не е застрашена тази „национална сигурност“ от факта, че всеки шести поданик на „отечеството“ е алкохолик. Повишените потребителски цени също не накърняват национална  – а тъкмо невъзможността да се плащат сметки поражда най-малкото стресов синдром с ефекта на чумна епидемия. Ами битовата престъпност? Пътищата-убийци? Боклуците в храната?

Стоп. Тук властите имат право – всички тези неща нямат нищо общо с въпросите на националната сигурност. Тази сигурност е сигурността на онези групировки, които посочват на раята що и къде е националният интерес, без да им пука какви са интересите на всеки един човек и желанията на местните общности.

Смесването, не изолацията, обогатява всяка местна култура, а тя е част от общочовешката. Грижите на турски, български, сръбски, гръцки и румънски селянин са повече сходни помежду си, отколкото грижите на селянина от Нови хан приличат на дертовете на предприемача или банкера от София. Трудовите хора намират общ език (питайте някой тираджия), а социалните паразити отдавна общуват без проблеми на езика на бакалските сметки и политическите сговори.

Ясно става, че фразите „национални интереси“ и „национална сигурност“ са кухи понятия. Тъпани за вдигане на врява и заглушаване на трезви мисли. Стръв, фалшивият блясък на която хипнотизира управляваното население, така че то да бъде насочвано натам, накъдето това е изгодно на властващото малцинство – дали в пъклото на бойни полета по далечни и близки чужбини, дали в чистилището на фабрики и заводи. А пък раят, неговото земно въплъщение, е запазен за онези, които държат кухия тъпан и бият в него с все сила. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *