Неграмотните
„Шокиращата“ новина, че 40% от 16-годишните българи били неграмотни, което ги правело „неподготвени за пазара на труда“, мина и отмина. Нито е новина, нито съдържа нещо, което би стреснало както властта, така и поданиците ѝ. Властта предпочита да има работа с неграмотни поданици. Второ, покорното население отдавна не тачи образованието като ценност. Трето – тъкмо „пазарът на труда“ най-много се нуждае от работна ръка за еднократна употреба, без квалификация, без претенции. И без това основните производства се намират в Китай, майсторлък за хамалски услуги не се изисква.
Четвърто – никак не е случайно, че почти половината от младежите у нас са неуки. Крушите не падат далеч от дървото. Родителите им нима са по-грамотни? Единствено формално – знаят четмо и писмо. Е, младите пък се оправят с 4etmo и кликмо. Формалната грамотност е изместила действителната, тоест способността за критично и системно възприемане на информацията. Процес, характерен както за частния, така и за държавния капитализъм (упорито наричан от своите привърженици, но и от техните противници „социализъм“) – на капитала не му трябват образовани и личностно развити хора. Пазарната икономика иска послушна работна сила и платежоспособни консуматори на нужни и ненужни вещи и в никакъв случай от хора с воля и виждане за това какъв би трябвало да бъде един нормален живот.
Безпокойството от нарастващата неграмотност от страна на неправителствените организации може и да е искрено, но подходът им издава, че съществена част от „загрижените“ проявяват откровено лицемерие. Конференция под надслов „Равен достъп до качествено образование“ звучи чудесно, но какво правят там „представителите на бизнеса, държавното и местното самоуправление“? Точно те са хората и институциите, заинтересовани от трагичното и хаотично състояние на образованието. Властниците предпочитат електоратът да се трогва и ядосва четейки спортните страници от вестниците, да зяпа под чаршафите на „знаменитостите“, а за вникване в другите проблеми да не му остава умствен капацитет. Именно с тази цел в учебниците и помагалата липсва нужната информация, но за сметка на това са препълнени с излишна, написани са без стил и неразбираемо, а на всичко отгоре – скъпи. Издателски и разпространителски бизнес. Не само у нас е така. Американски учебник по история на изкуството наскоро излязъл без илюстрации, но с цена близо 100 долара.
На този фон плахите предположения на участниците в конференцията, че проблемите възникват поради социално-икономически причини будят единствено горчив смях. Ами да, това са причините. Какъв извод прави конференцията? Никакъв.
По данни от ЮНЕСКО в света има 775 милиона души, които не знаят да четат и да пишат, защото навсякъде властите отпускат твърде малко средства за обучение по начална грамотност, макар че образованието е сред основните човешки права. Всеки пети сред 15-годишните в ЕС, както и почти 75 милиона възрастни, не разполагат с основни умения за четене и писане, което им създава трудности при намирането на работа, пише в доклад на Еврокомисията. Решение? Пак никакво. Старите блянове за „правилна власт“ и „морален капитализъм“. Докога ще продължава тази самозаблуда? Докога пряко страдащите ще вярват на лъжите на заинтересованите мошеници, докога ще им дават „втори шанс“? •
Шаркан
