Никой не се спасява поединично

Животът така е устроен, хората така са научени, законите така са написани. За да са защитени тези, които притежават властта и парите.

печат
(тревожни мисли във време на просперитет)

оито притежават властта и парите.
Животът така е устроен, хората така са научени, законите така са написани. За да са защитени тези, които притежават властта и парите.

Работата върви към да остана без работа. Това не е фатално – имам някой лев спестен, а и за такива като мене се намира честна работа. Обаче имам доста приятели, за които не се намира. Като мен и те си имат кусури. Единият все е в компютъра, другият – все в облаците, третият – все при жена си. Но и тримата умеят да работят, при това здраво. Само че за тях няма работа вече много време.
Друг един е бизнесмен. Дребен, вярно, сам си работи и не дава хляб на никого. Но държавата вече три месеца има да му дава пари. Само че се мота. А като събира данъците, не се мота. И се оказва, че защото не може да ѝ плати сто лева данъци, тя нямало да му даде двете хиляди лева, които му дължи.
Друг един ме среща веднъж, приближава се до ухото ми и шепне: „И аз съм тъмночервен, ама да не разберат. Готов съм вече. Намери ми една бомба и ще го гръмна. Само да не чуят, че и аз оставам без работа“. Много е набрал на някого – работи при „собственика на половината град“. Не че работата му е платена, но поне има какво да яде.
Друг пък един го уволниха, защото приказвал против кмета. Кметът – осъден. Следствен по още дузина дела. Но това не може да се говори по телевизията – І си го разказал, І си си намерил майстора! Добре че човекът има връзки в БСП, та му намериха пак работа.
Друг един се навря в ГЕРБ. Две години им правѝ реклама, уреди се за водопроводчик в село и сега и той ги нарежда. Ама той и другите ги нарежда. Виж, дъщеря му пък се оправи нещо покрай БСП.
Друг пък един работи „в областта на новата българска култура“. При това уж успешно. Докарва си месечно толкова пари, колкото оставя един друг приятел, като влезе веднъж в магазина.
Друг пък един работи една работа, дето уж на никого не пречи, ама не мога да ви кажа каква е, че ще спрат вестника.
Друг пък един си е направо бандит.
Един, пък друг, ама стига вече! Хора всякакви, всеки се оправя какво може. Но чудно някак – всички ги мачка животът. Като че ли ден след ден ги мачка все повече. И като се замисля за това, направо душата ме стяга отвътре. Живея си добре, имам си добра храна, прилични дрехи, карам дори кола, което, казват, било лукс. Отвреме навреме помагам на някой приятел като закъса. Само че не ми олеква. Сигурно защото ми стига акъла да видя, че „.лошо светът е устроен“. Или може би не ми стига акъла да видя, че „който работи успява“ и „който търси работа си намира“. Не знам дали ми стига акъла, но знам, че не искам да е така. Живея в свят в който едни прекарват времето си в „салони за красота“ и изхвърлят храна на боклука, а други го прекарват в търсене на работа и ровят за храна в боклука. Много са хората, на които това не им харесва. Но малко са тези, които имат вярата и смелостта, да опитат да го променят.
Няма готова рецепта. На власт се изредиха всички партии, резултатът беше един и същ – богатите станаха по-богати, партийните кадри станаха къде кметове, къде водопроводчици, но хората продължават да обедняват. Може би проблемът не е в партиите, а в самите избори? Всички се опитват да се оправят в живота поединично, но някак си всички си прецакват живота колективно. Може би е време да си оправяме живота колективно? Да обобщим значи: искам по-справедлив свят, но не мога да го постигна чрез изборите, не мога да го постигна и сам.
Какво мога да направя? Мога да отида при единия приятел и да кажа: „Абе тоя пич стои без работа, пък е със златни ръце – дай да му намерим да свърши нещо у вас!“ Мога да отида при другия и да кажа „Абе ето ти 100 лева да си платиш данъците, като дочакаш Държавата да ти даде парите ще ми ги върнеш“. Мога да отида събера неколцина и да кажа „Дайте да се съберем пред кметството да върнем човека на работа!“. И така може да помогна на някои хора, може и те също да се замислят дали не могат да помогнат така на другите. Значи, може да се направи нещо. Само че то не е достатъчно.
Не съм открил топлата вода – открай време хората като видя зор се облягат един на друг. Без да чакат да дойдат изборите. Но това не е достатъчно. Ще намерим на един работа днес, утре обаче пак няма да има. Ще дам на друг пари назаем, но когато на мен ми потрябват той няма да има, за да ми даде. Ще повикаме пред кметството, после ще дойдат полицаите да ни поукротят.
Животът така е устроен, хората така са научени, законите така са написани. За да са защитени тези, които притежават властта и парите. За да се ширят те в частни басейни, да ходят на голф-туризъм и да ядат черен хайвер, трябва такива като нас да им работят за единия хляб. Да се страхуват да не останат без работа. Да кротуват, когато им тровят земята и ограбват природата. „Та туй е толкоз просто и логично.“, че няма какво да го обяснявам.
И изводът е логичен – ако искам аз, приятелите ми, децата ми да живеем по-добре, трябва да направя така, че да устроим живота по-иначе, да се научим сами да пишем законите. Това не е работа за сам човек. Затова търся хора, които мислят като мен. Намираме се, разговаряме, умуваме какво да правим, пробваме едно, добавяме друго, оставяме трето. Трудно, но все пак помагаме малко на хората да видят, че могат със собствени сили да променят света, че никой друг няма да го стори вместо тях.
Тревожен мислител

(6) коментара

  • И какво следва от всичко това – че трявба да проявявам някаква солидарност към тези хора ли ?! Точно човечета като тези са едни от най-сигурните опори на властта. Кой бил братовчед на местен партиец, на кой жена му била активистна на ГЕРБ, кой бил не знам си какъв в БСП – политическата активност на хора като тези се изчерпва с подмазване на разни местни партийни велможи, хленчене наляво и надясно, и естетсвено гласуване на всички избори, за да не би случайно брата на тъщата да изгуби място в общината и после да си изгуби 320-те лева заплатка.

    Писна ми от пропагандиране на някаква „работническа солидарност“. Като анархист аз съм солидарен с всеки подтиснат и репресиран, който НЕ желая да бъде такъв, и който е готов по един или друг начин да се противопостави на всичко, което го подтиска. Мнозинството от бедните, или ако искате ги наричайте трудовите хора, или дори работническата класа у нас не желаят да бъдат свободни. Това, което те желаят е половинка салам и кило и двеста сирене в хладилника и всичко е забравено. Аз не желая да обяснявам на хора като тези, че системата им е сбъркана, защото за тях тя не е такава, ако им подсигурява базовите потребности. Не искам да се превръщам в болшевик-ленинист и да се боря да защитавам интересите и желанията на някой, ако тези интереси и желания същестуват в моита, но не и в неговата глава.

    „И аз съм тъмночервен, ама да не разберат. Готов съм вече. Намери ми една бомба и ще го гръмна. Само да не чуят, че и аз оставам без работа“
    Тъмночервен или светлозелен не знам, но знам, че ако някой реши да се гърми с бомби където и да било, то последната му грижа е, че шефът му, виждате ли може да го чуе какви ги приказва, и да го уволни.

    Оправдания от рода, че системата е така изградена, че не оставя възможност за реална съпротива, са просто смешни. Нима системата в Либия е по-малко репресивна, а мисля всички виждаме какво се случва там в момента..

    „Objection is when I say: this doesn’t suit me. Resistance is when I make sure that what doesn’t suit me never happens again.“

    Ulrike Marie Meinhof

  • Нищо не „трявба“ :). Ако искаш направи си анархо-комуна в Тибет и живей между светци – то си е твоя работа.

  • другата буза

    За съжаление, мирен начин за постигането на тази промяна, няма!!! ТЕ няма да си дадат властта така лесно!!! Ние ще седнем и ще обсъдим нашите проиритети и ще се договорим, ще изясним какво точно искаме, но ТЕ няма да ни го дадат или ще ни излъжат!!! ТЕ имат полицията, за да се пазят с нея, а ние имаме (все още) мозък, за да знаем, какво правят и за да им се противопоставим!!! Ако имаше мирен начин, щтяхме да сме свободни още от преди 100 години, но такъв няма!!! Остава само да се изправим срещу тях… готов съм за организирането на каквото и да е, само да се започне нещо

  • Да де, ама още не е ясно с какво да започнем. Като започнеш с „каквото и да е“ не се стига доникъде, това вече го знам от личен опит.

  • другата буза

    Нали в 1вия коментар, се говори за изясняване…ако не го изясним ние, то кой ще го? И къв ти е опита, ако смея да попитам?

  • съвсем ясно е с какво трябва да се започне:

    1) с изграждане на стегната организация от убедени анархисти, идейно грамотни и подготвени да анализират (екипно) конкретните проблеми и да агитират както конкретно, така и „теоретично“;

    2) почти успоредно с това – участие в справедливите от гледна точка на анархическата теория социални протести на хората, така че анархическата организация да стане авторитетна (УВАЖАВАНА) в очите на населението;
    на вълната на това доверие (което трябва да бъде доказвано и отново спечелвано всеки ден и всеки час от страна на анархистите!) – засилена пропаганда на анархическите идеи (които трябва да се познават от самите анархисти!).

    3) изграждане на структури на паралелна икономика (не „сива“ или „черна“, защото ще функционира по други закони, некапиталистически; е, властниците ще я обявят за „мрачна“ – майната им), паралелно образование (от детската градина до свободни университети), паралелно здравеопазване (един куп прегледи в болници и поликлиники се извършват от компютърни програми, даже без специален хардуер, лекарят само си слага подписа под разпечатката; защо този софтуер да не бъде свободно достъпен за всеки на домашния му компютър?!), паралелни медии (каквито вече има – интернет, особено блогосферата и т.нар. „социални мрежи“, но те са по-особен случай, нееднозначен), граждански дружини за опазване на реда (полицията и без това се занимава с глупости, а и с друго не би могла да се занимава; полицията е форма на субкултура), комунални съвети в противотежест на наложените от закона за етажна собственост „домсъвети“ кметства (при това комуналните съвети имат мегдан за развитие и успешна работа не само в един блок, кооперация, но и в градски квартал, селска махала, та дори и съвети на няколко къщи от махалата) и кметства, паралелна интеграция на малцинства (основано пак на лични контакти и взаимно договаряне; под малцинства разбирам не само цигани и т.н., но и хората, които се водят за „инвалиди“… знаете ли колко е неудобна, та чак враждебна сегашната „цивилизована среда“ в България за един сляп човек? или глухоням? Отношението на „нормалните“ към „инвалидите“ също е неадекватно и невежествено).

    всъщност трета точка си е вече една революция.

    ПП. Така че, Златко, ИМА КАКВО ДА „ТРЯБВА„. Безвластник, който не поема инициатива и задължения, не поема отговорности не се стреми към погаждан с околните хора (не властови институции и корпорации!) не е безвластник. Такъв има нужда от власт над чутурата си, такъв е роб в сърцето си.
    Може да му се помага. Ако иска. И ако не завлича в робията си други.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *