НОРВЕЖКАТА ТРАГЕДИЯ

Взрив в пред правителствена сграда (най-малко 7 убити), а после и клане в младежки лагер (около 90 загинали), традиционно организиран от управляващата Работническа партия – с тези събития влезе Норвегия в световните новини.
Арестуваният извършител изповядва крайно десни възгледи, окачествевят го като религиозен фанатик и ксенофоб, а оцелелите свидетелстват за изключителното спокойствие, с което нападателят сеел смърт.
Норвегия е страна с високо ниво на благосъстояние, макар и с относително слаби показатели по средното образование. Смята се, че социалното разслоение там е най-ниското в света. При население под 5 млн души, БВП на човек надминава 80 хиляди долара годишно. Износителка на петрол и газ, заема трето място след Русия и Саудитска арабия, а съвсем скоро край бреговете й бяха открити огромни запаси нефт. По производство на електроенергия норвежците стоят на първо място, като основният дял се пада на хидроцентрали и вятърни генератори, а не на ТЕЦове, както би могло да се очаква предвид изобилието от въглеводородно гориво.
Вероятно тъкмо апетитите за разпределението на петролните печалби стоят в основата на кошмара. Неслучайно под прицел се оказаха обекти и хора, свързани с Норвежката работническа партия, която стои зад модела на „социалната държава“. Тук е уместно да вметна, че норвежките анархисти редовно провеждат протести с искания за още по-справедливо и равномерно разпределение на приходите от нефта и газа, като управляващите често се вслушват в тези искания, но подобна държавна политика очевидно не се харесва на някои политически формации в страната. Именно в този контекст е редно да разглеждаме кървавите събития там.
Трудно е за вярване, че само един (а вече се говори за двама терористи) човек е взривил бомба в града и само два часа по-късно е предприел разстрел на младежи, затворени като в капан на малък остров. Тук се усеща наличието на организация, при това подчертано фашистка, а заловеният е пожертван за нейното прикритие.
Защо тъкмо Норвежката работническа партия стана мишена на атентатите? Ако нападението бе ограничено с правителствено-партийна сграда, можеше да се говори за крайно недоволство от властите, но клането в младежкия лагер на НРП сочи ясно срещу кого е предприета атаката.
НРП е социалдемократическа сила, радетелка за реформиран „народен капитализъм“, ярко потвърждение на тезата, че социалдемокрацията представлява плод на гузната съвест на реформизма, опит хем да нахрани вълците, хем да опази стадото. Колкото и „народна“ да е социалната политика на управление, социалдемокрацията съхранява системата на неравенство и експлоатация, залага на държавността – тоест води човешкия прогрес до задънена улица. При все това в историята на НРП откриваме симпатични моменти. През 1919-а Работническата партия на Норвегия влиза в Третия Интернационал (Коминтерн), но в 1922 го напуска, виждайки провала на болшевизма като фактор на социалната революция (анархистите съзират контрареволюционната същност на болшевизма, а и на марксизма като цяло, още преди това). От 1933-а до днес НРП управлява страната, но в началото на кризата от 2008 губи част от местата си в Стортинга (парламента), което я кара да засили диалога с профсъюзите и неправителствените организации и да преразгледа предприетите от нея приватизационни мероприятия.


(При все това, национализацията, т.е. одържавяването на стопанството, не води до нещо добро. Алтернативана не е приватизация, необходима е социализация на производството и разпределението, децентрализация във всички обществени сфери, отказ от икономиката на печалбата, ликвидиране на политическата власт – само това води до реална свобода, нищо друго)

Какви може да бъдат последствията от сегашната трагедия? Очаквам засилване на мерките за сигурност, а значи укрепването на репресивните функции на държавата. Очаквам жертване на част от социалните придобивки по изпитаната демагогска формула „свобода или сигурност“ (при което по-малко свобода неизбежно води и до по-малко сигурност, до произвол на овластените да гарантират тази сигурност).
Дали това не е стратегическата цел на атентатора, който без съмнение не е смахнат единак въпреки идейната каша в главата му (в профила си в интернет злосторникът твърди, че бил поклонник на Оруел и Кант)? Затягането, нарастването на правомощията на държавата не е процес, който заслужава одобрение, защото именно към това се стреми фашизмът – повече държавност, повече регулиране, повече контрол, плюс обстановка на „класов мир“, за уреждането на който социалдемократите вече са се постарали доста.
„Класовият мир“ обаче е една опасна заблуда, тъй като едрата буржоазия никога не се помирява с намордника, поставян й от социалната държава, и търси начини да овладее държавния апарат. И крайният резултат винаги прилича на класически фашизъм или на неговия кръвен брат – държавния болшевишки „социализъм“. На този ръб Норвегия балансира вече близо 70 години и някой явно е решил, че е време да я тласне към диктатура.

Васил Арапов

НОРВЕЖКАТА ТРАГЕДИЯ

Взрив в пред правителствена сграда (най-малко 7 убити), а после и клане в младежки лагер (около 90 загинали),

традиционно организиран от управляващата Работническа партия – с тези новини влезе Норвегия в световните новини.
Арестуваният извършител изповядва крайно десни възгледи, окачествевят го като религиозен фанатик и ксенофоб, а

оцелелите свидетелстват за изключителното спокойствие, с което нападателят сеел смърт.
Норвегия е страна с високо ниво на благосъстояние, макар и с относително слаби показатели по средното образование.

Смята се, че социалното разслоение там е най-ниското в света. При население под 5 млн души, БВП на човек надминава 75

хиляди долара годишно. Износителка на петрол и газ, заема трето място след Русия и Саудитска арабия, а съвсем скоро

край бреговете й бяха открити огромни запаси нефт. По производство на електроенергия норвежците стоят на първо място,

като основният дял се пада на хидроцентрали и вятърни генератори, а не на ТЕЦове, както би могло да се очаква предвид

изобилието от въглеводородно гориво.
Вероятно тъкмо апетитите за разпределението на петролните печалби стои в основата на изострянето на политическата

борба. Неслучайно под прицел се оказаха обекти и хора, свързани с Норвежката работническа партия. Норвежките

анархисти редовно провеждат протести с искания за още по-справедливо и равномерно разпределение на приходите от

нефта и газа, като управляващите се вслушват в тези искания, но подобна политика очевидно не се харесва на всички

политически формации в страната. Именно в този контекст е редно да разглеждаме кървавите събития там.
Трудно е за вярване, че само един (а вече се говори за двама терористи) човек е взривил бомба в града и само два часа

по-късно е предприел разстрел на младежи, затворени като в капан на малък остров. Тук се усеща наличието на

организация, при това подчертано фашистка, а заловеният е пожертван за прикритие.
Защо тъкмо Норвежката работническа партия стана мишена на атентатите? Ако нападението бе ограничено с

правителствено-партийна сграда, можеше да се говори за крайно недоволство от властите, но клането в младежкия лагер на

НРП сочи ясно срещу кого е предприета атаката.
НРП е социалдемократическа сила, радетелка за реформиран „народен капитализъм“, ярко потвърждение на тезата, че

социалдемокрацията представлява плод на гузната съвест на реформизма, опит хем да нахрани вълците, хем да опази

стадото. Каквато и социална политика да провежда, социалдемокрацията съхранява системата на неравенство и

експлоатация, залага на държавността – тоест води човешкия прогрес до задънена улица. При все това в историята на НРП

откриваме симпатични моменти. През 1919-а Работническата партия влиза в Третия Интернационал (Коминтерн), но в 1922

го напуска, виждайки провала на болшевизма като фактор на социалната революция. От 1933-а до днес НРП управлява

страната, но в началото на кризата от 2008 губи част от местата си в Стортинга (парламента), което я кара да засили

диалога с профсъюзите и неправителствените организации и да преразгледа предприетите от нея приватизационни

мероприятия.
(При все това, национализацията, т.е. одържавяването на стопанството, не води до нещо добро. Алтернативана не е

приватизация, необходима е социализация на производството и разпределението, децентрализация във всички обществени

сфери, отказ от икономиката на печалбата, ликвидиране на политическата власт – само това води до реална свобода, нищо

друго)
Какви може да бъдат последствията от сегашната трагедия? Очаквам засилване на мерките за сигурност, а значи

укрепването на репресивните функции на държавата. Очаквам жертване на част от социалните придобивки по изпитаната

демагогска формула „свобода или сигурност“ (при което по-малко свобода неизбежно води и до по-малко сигурност, до

произвол на овластените да гарантират тази сигурност).
Дали това не е стратегическата цел на атентатора, който без съмнение не е смахнат единак въпреки идейната каша в

главата му (в профила си в интернет злосторникът твърди, че бил поклонник на Оруел и Кант)? Затягането, нарастването на

правомощията на държавата не е процес, който заслужава одобрение, защото именно към това се стреми фашизмът – повече

държавност, повече регулиране, повече контрол, плюс обстановка на „класов мир“, за уреждането на който

социалдемократите вече са се постарали доста.
„Класовият мир“ обаче е една опасна заблуда, тъй като едрата буржоазия никога не се помирява с намордника, поставян й

от социалната държава, и търси начини да овладее държавния апарат. И крайният резултат винаги прилича на класически

фашизъм или на неговия кръвен брат – държавния болшевишки „социализъм“. На този ръб Норвегия балансира вече близо

70 години и някой явно е решил, че е време да я тласне към диктатура.

Васил Арапов

print

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *