Новият политически сезон

печат
Три момента ще определят облика на политическия сезон 2012-2013 в България. Парламентарните избори, контролът върху съдебната власт и туризма.

Въпреки изявления и закани, опозицията не се натиска да поема властта, дори внезапно да ѝ я отстъпят. Не защото изведнъж е разлюбила вкуса на големия кокал. Просто този път е по-безопасно да се задоволи с гарантираното парламентарно присъствие и относително скромния достъп до общата бюджетна хранилка и възможности за лобиране за обръчите от приятелски фирми, отколкото да се справя с трайно настанилата се на целия континент икономическа криза. Същата криза, която е изнервила лидерите на Евросъюза и заради която са поели вече съвсем неприкрит курс към централизация на системата. Брюкселските началници този път няма да се церемонят с провинциалните дейци, ще искат резултати. Ако няма резултати, ще късат глави. Резултатите, разбира се, нямат нищо общо с добруването на населението. Големите европейски държавници защитават едрия бизнес, който ги спонсорира, и баламосват националните избиратели, които им дават легитимност да управляват. Германските финансисти вече се хвалят, че имало признаци на икономически ръст. Мимоходом споменават, че това е постигнато чрез „намаляване на разходите за производство“. Тоест – чрез намаляване на заплащането на работници и служители.

Не, българската опозиция не мечтае в момента за министерски кресла. Голям процент от безработните са трайно, повече от година без работа. Скоро ще секне и лятната туристическа вълна, временно заетите ще бъдат уволнени. Отделно – малките фирми и без това непрекъснато съкращават свои служители, не изостават и големите предприятия. Отново нараства броят граждани на нечистата и несвята ни република, готови да емигрират където и да е, само по-далеч от лакомията и безочието на бизнеса и чиновничеството. Опозицията не ламти за подобна съсипваща отговорност по принцип. Показателно е, че БСП повече се интересува от промъкване в редиците на европейската бюрокрация.

Сегашните управляващи пък не могат да си позволят да изпуснат лостовете и кормилото на властта, защото конкурентите просто ще ги стъпчат, ще си избършат ръцете, че и други части на тялото с тях. Дори и без политическите конкуренти, недоволството от увеличаващата се мизерия изисква изкупителни жертви, така че върхушката на ГЕРБ да не загази. За да не ритат избраните за жертвоприношение, за да им се гарантира показно сурово, а на практика безобидно наказание, властимащите се нуждаят от контрол върху съдебната система. Срещу малко унижение и хули в медиите, присъдите ще се равняват на ухапване от бълха – но само ако магистратите останат послушни. Следва да очакваме ожесточаване на съдилищата спрямо дребните закононарушители, при това показно ожесточаване и в същото време – снизходителност към едрите бандити, но чак на втора инстанция, защото там общественото внимание отшумява. Поради тази причина битката за това кой да стане кукловод на висшите съдебни чиновници ще бъде далеч по-сериозна, но и по-прикрита, отколкото изборните циркаджийства. Напълно възможно е съдийският да се окаже най-високоплатеният държавен пост – в реално, не номинално изражение – по-тлъст дори и от тези на разните „мистър 10%“ с комисиони от наливането на парите на бедните в джобовете на богатите.

Все пак най-същественото от новия тур политически игри ще се вихри в сферата на политическото подсигуряване на бизнес-интересите на отделни групировки. Кои конкретно – това не е толкова важно. Ощетените днес след един-два мандата ще изплетат дебели връзки с властта и ще наваксат с тлъста горница. Какъв бизнес обаче остана в тази страна? Производството продължава да се съсипва – промишленото агонизира, аграрното съвсем изчезна, след като не се свени да се оправдава с метеорологичните условия. Става неудобно да си припомняме, че поливното земеделие съществува от 7000 години, че то с това започва – с ограничаване зависимостта си от капризите на времето. Така наречените „инфраструктурни проекти“, най-вече строежът на магистрали, е начин на управляващите да се харесат на началниците от Брюксел, да усвоят средства, както и да подготвят терена за една-единствена употреба: туристическа зона или просто транзитна магистрала, по която профучават тировете със стоките между източните и западните икономики, в които все още има производство и потребление. Стратезите на новата Европейска империя отдавна са начертали кои страни какви стопанства ще развиват. На нас ни се падна хотелското обслужване на онези европейци, които още не са изпаднали до дъното на социалната пирамида, но принадлежността им към „средната класа“ вече е една илюзия. Посещаването на България, гледката на битието на местните аборигени укрепва тази тяхна илюзия и ги кара по-малко да се бунтуват, за да не заприличат на нас, повече да се „борят за правата си“, но „в рамките на закона“, понеже нали виждате тия диви балканци как си патят от неуважение към законите… Ако пък не се справим с тази си „квота“ оставаме просто асфалтираното кръстовище на югоизточната дъга на европейското околовръстно.

Тъкмо в тази насока „ще работят“ българските политици с делата си, без значение какви приказки ще бълват пред камери и микрофони. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *