От Гай Фокс за българските будители

печат

От известно време насам деца и възрастни честват в последната вечер на октомври Хелуин, един общо взето инфантилен както повечето други празник. Да не преразказваме епитетите и попръжните срещу „езическата гнус“ и да не изпадаме във възторг, разбира се – тиквени фенери у нас се дълбаят много отдавна, кукерското маскиране и то не е от вчера, а коледари и сурвакари също „просят пари и бонбонки“. Интересно е друго – количеството психическа енергия, прахосвана в атаки срещу или обратно в защита на Хелуин. Малцина реагират с учудване: какво толкова, който иска – празнува, който не – не празнува! За разлика от православната пропаганда, Хелуин не раздава наляво и надясно анатеми, не се натрапва да е „основа на българщината“, за него не се харчат бюджетни средства, нито се натиска да влиза в задължителната учебна програма. Не лее жлъч и злоба, проповядвайки „мир и любов“ – Хелуин е простодушно откровен: „ако не почерпиш, ще си изпатиш“.

Само че радетелите за „добрите нрави“ не мирясват. За една вечер толкова загряват, набират такава инерция, че заети да громят „комерсиалния“ (тук са прави, но всеки празник е комерсиализиран) и „антибългарски“ (моля? Вижте горе за фенерите, кукерите и сурвакането, да не говорим за келтския период от историята на Балканите, неизбежно оставил културни следи) и „развратен“ (БПЦ да говори за разврат – това е шега, нали?) Хелуин, едва превключват на друг режим по повод Деня на народните будители.

По определение в будителите са включени и революционерите, но войнстващото православие в съвременна България игнорира фактите. Така 1 ноември се превръща в религиозна пропаганда с клишетата „православието ни опази като народ“ (при все че фактически първо превърна самобитното българско общество в подобие на Византия, след това се покори на османската власт, приветства установяването на монархия, обратно на революционните възрожденски нагласи, и накрая ни представи болшевишката окупация като ново единение с „братушките“). Изобщо Денят на будителите е пример, един от многото, ако не всичките, за изпразнено от съдържание официално мероприятие. Не е случайно. Будителите от миналото са обръщали внимание на народа върху несправедливостите на своето време, призовавали са хората към съпротива, отхвърляли са примирението. „Честването“ им обаче пренебрегва тази част – и става церемония по целуване на лустросани икони. Правилно, нарисуваната икона не може да захапе, да извади сабя или револвер. Ситуацията у нас е толкова тежка в социално отношение, толкова безпросветна в политическо и толкова отчайваща в икономическо, че логично би било Денят на будителите да е повод за масово недоволство – поне улични протести (безплодни поначало), щом липсва кураж за самоорганизирана съпротива срещу мутрите, тоест властта.

Но не би. Налягането от котлето на гнева излиза като съскащо надприказване кой празник е по-велик, кой кандидат кмет печели и какво е обещал, как религиозната вяра е „духовност“. Дрън-дрън. Тая „духовност“ е мехлемът да си траеш, докато ти прибират „материалността“. Истинската духовност е духът за съпротива, а не предаването богу дух. Религията не буди – тя приспива. Същото правят и повечето днешни български даскали – успиват учениците си. От просветителите остават само картички за лайкване, от революционерите – ликовете им за украса на дреха или партиен плакат. При това „проблемът“ Хелуин точи значително по-дълга диря в интернет, отколкото проблемът защо българите честват Деня на будителите, без да излизат от просъница.

Тази диря замъглява и една друга дата, достойна за внимание, а дори и за подражание – Нощта на Гай Фокс, на 4-ти срещу 5-ти ноември, когато британският парламент за малко не излита във въздуха в облак пламтящи барутни газове през 1605 година.

Вярно, Гай Фокс е бил просто млад мъж, придуман от заговорници да подпали фитила. Заговорниците са били католици, недоволни от протестантското господство в страната – не кой знае колко революционен повод, но самият акт би било добро начало – помитане на ключовата държавна институция, което отваря място за строеж на чисто. Нощта на Гай Фокс не е официална дата, но у днешния британец се свързва със непримиримост към диктатурата. И пак – честването се ограничава с фойерверки, няма посегателство срещу парламента. Може би британците имат основание да са криво-ляво доволни от своя, макар да е съмнително, но тяхна си работа. Българите обаче със сигурност доста „любов“ са насъбрали към „Народното“ събрание.

Само че още не са узрели за разчистване на сметките. Още се дърлят за Хелуин и, без да се усетят, се гаврят с духа на будителите. Дори да изрежат маската на Гай Фокс върху тиква (а не лика на настоящия премиер-слънце), вътре ще турят свещичка, а не динамит. И ще продължат да превиват врат – съвсем по православному. •

Христо Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.