Политическият панаир

Ето, че отново настъпи моментът, когато българският народ се появява за кратко в центъра на вниманието на шайката престъпници, стъпили върху шията на обикновения човек. Хора без съвест апелират към гражданската съвест на българина, на народа, комуто е отредено да легитимира чрез вота си коя от конкурентните банди политически проститутки ще го яхне в следващите четири години. „Ти решаваш“ – това е постоянният рефрен на държавни и частни медии. Да не би случайно народът да вземе да забрави тази своя „висша привилегия“ да надява сам хомота на шията си. Защото ако вземе, че забрави, тогава господата от управляващите среди ще изпаднат в твърде неловка ситуация. Защото ако народът наистина осъзнае, че той е този, комуто се пада по право да решава сам съдбините си, тези вечно ламтящи за власт и облаги паразити ще станат излишни. Истината е само една – не народът се нуждае от избори, а тези, които чрез тях осигуряват още 4 години място за себе си на държавната софра, позволяващо на „елита“ да граби с пълни шепи от парите и благата, дошли чрез държавния рекет, наречен данък! И тази безнаказаност се гарантира от самия закон, дал привилегията на имунитета срещу търсене на съдебна отговорност! Неслучайно постоянно ни напомнят, че правото на глас е висше достижение на гражданското общество. Разбира се, правото само да избираш, но не и правото въпросният „слуга народен“ да бъде отзован, в случай че противно на това, което е обещал да направи, преди да влезе в „Светая Светих“ на властта, изведнъж започне да върши обратното! И на фона на това, не е ли твърде цинично постоянно да се повтаря, че купуването и продаването на гласове е престъпление? Нима да гласуваш за някой, който, защитен от имунитета на закона, върти сделки, давайки гласа си срещу изгодно финансово предложение в полза на един или друг закон в зависимост от това кое икономическо лоби ще наддаде най-много, не е най-гнусното престъпление? И нима то щеше да съществува, ако системата съвсем съзнателно не го легитимира чрез купчина закони?
Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Едва ли има здравомислещ човек, който да не е убеден в това, но все пак продължава да гласува, подведен от идеята, че със своя вот може да избере по-малката злина или от рекламните послания, че ако гласува за еди-кой си, ще получи еди-някой си. Няма по-малка злина във властоманията, всеки властогонец се заразява от вируса на преяждането или иначе казано – на ошопаряването! Народе, само погледни какви каруци (разбирай беемвета, мерцедеси, аудита) препускат към държавната трапеза! И какви тлъсти каруцари са се настанили в тях – кой тръгнал от жълтите павета, кой от следствения арест, кой от своя феод… Но посоката е ясна.
Затова изходът един е – бойкот на цялата пасмина, стремяща се да получи твоя глас, за да изпълзи чрез него върху твоя гръб и гърба на всички твои братя по съдба!
Цинично и обидно е някой да твърди, че народът (щом става дума за задължения) е зрял и пълнолетен! И, разбира се, достатъчно е зрял да „изпражни“ своето „свещено право на избор“, гласувайки за тези, които незнайно как са помазани да го ръководят, пък после и да попържа. Ако пък случайно електоралната единица се заинати, то тогава ще се сдобие с „правото да избира задължително“! Но да бъдат установени правилата чрез референдуми? Е, нали за това има избраници! Те са именно затова, да спестят усилието да умуваш и решаваш собствените си проблеми! Но за едно политическите ибрикчии са прави – ти решаваш! Ако всички тези, на които системата е отредила статута на роби, решат, че не искат друг вместо тях да взема решения за съдбите им, ако си протегнат ръце и обединени тръгнат срещу шепата политически гангстери, то тази система, чиято сила се крепи върху законите на принудата и на привилегиите, ще рухне и изчезне без следа!