Празник на анархисткия печат
Решението за провеждането на 4-тия фестивал на анархистката книга в Солун беше взето в София, на общото събрание по време на 3-тото издание на фестивала. Първите два бяха в Любляна и Загреб през 2003 и 2005 г.
И така, на 27-28 май в Солун се състоя първата част от поредното събиране на анархистки колективи, групи и активисти от Балканите.
За участие със свои издания и различни материали пристигнаха хора от Хърватия, Словения, Македония, България. Имаше и приятели от САЩ, Австралия, Холандия, Великобритания. От българска страна участваха активисти от Федерация на анархистите в България (ФАБ) и от автономна група „Анархосъпротива“. Събитието се проведе на открито – в централната част на Солун, на едно от най-оживените места – „Ротондата“, близо да площад „Камара“.
Фестивалът започна към 18 часа. В много приятна атмосфера, при интерес от страна на много минувачи, бяха представени множество издания. Имаше много нови, добре оформени издания – впечатление правеше, че много от книгите са на местни автори. Гръцките издателства са много и издаваната литература е многобройна, като почти няма автори без преводни издания на гръцки. „Антиавторитарно движение“ също имаше щанд, на който основно място заемаше вестник „Вавилония“.
От българска страна бяха представени почти всички издания на ФАБ. Въпреки че малко гърци владеят български, интересът беше голям и доста хора взеха книги дори само за да имат издания от България. Други, учили в България, се радваха, че ще могат да си припомнят езика.
Първи представи новата си книга гостът от Великобритания Мартин Лукс. Мартин е стар анархист, активен в антифашистките среди през 70-те и 80-те години, разказа много интересни нещо около зараждането на антифашисткото движение и дори призна, че като млад е имал симпатии към националистически идеи, но по-късно е разбрал къде е коренът на злото.
След него говори вече 89-годишният Бай Сандо – Александър Наков, който пристигна специално за фестивала и представи второто издание на автобиографичната си книга „Досие на обект 1218“. Неговите спомени на оцелял от фашистките и болшевишките лагери предизвикаха истинско стълпотворение на млади хора! Благодарност дължим и на преводача на гръцки, учил навремето в България, и владеещ много добре езика. Бай Сандо разказа истината за комунистическия режим и за погрома над анархисткото движение – добра поука за многобройните болшевишки групи в Гърция. След края на разговора много млади анархисти от Гърция дойдоха, за да се снимат с него или просто да го поздравят и дори искаха книгата с автограф. Бай Сандо завърши разказа си с думите: „Скоро ставам на 90 години – повечето от тях съм бил в анархисткото движение, което не смятам да напускам“ – това предизвика бурни овации!
Вечерта завърши с акустичен концерт на две много добри етно групи. Имаше бар и скара на много ниски цени, което доведе и много деца и възрастни от квартала.
Основната тема на презентациите по време на феста беше „От Балканите на национализъм и експлоатация към Балканите на солидарност и борба“.
Вторият ден на фестивала започна с „малка“ – по думите на гърците – демонстрация срещу предлаганите поправки в закона, даващи повече права на полицията, и против зачестилото полицейско насилие срещу бежанци. Шествието започна към 19 часа от „Камара“. Участие взеха около 500 души, включително и участниците във фестивала. Отпред се движеха около 20 човека от малка троцкистка група. Демонстрацията премина през централната част на Солун, движението беше спряно. Бяха скандирани лозунги против полицейската държава, за солидарност и борба.
Хората приемаха шествието с интерес, но не и с изненада. Мнозина идваха, за да получат листовка, възрастни хора по улиците и терасите ръкопляскаха. Пред полицейския участък бяха строени части за борба с безредиците и въпреки мирното шествие, бяха в пълно снаряжение, с противогази. Наоколо се движеха 5-6 души в черно, със спрейове, които изписваха лозунги и заличаваха предизборната пропаганда за предстоящите евроизбори. Полицията не се намеси.
Демонстрацията завърши пред „Министерството на Тракия и Македония“ – най-висшата институция в Солун. Бяха закачени транспаранти и беше задраскан надписът на главния портал. Полицията беше строена в боен ред на разстояние или в близките пресечки.
