ПРИШЕСТВИЕ В ОРАНОВО

Четири дни след срутването в рудника благоволи да се появи г-н Собственикът на душегубното добивно предприятие.
И, говорейки за себе си в трето лице – (психиатрите нека определят точната диагноза) – тежко заяви, без да сваля тъмните очила – (пак повод за размисъл от психологическа гледна точка), че е:
– велик;
– отговорен;
– стопанисва рудника перфектно;
– играе благодетел за вдовиците и сираците на своите работници;
– дреме му за някакъв си министър.
Може и да е велик, но с деяния, неотличими от разбойническите.
Навярно е „отговорен“ – я за колко имоти и фирми отговаря… но пред кого? Пред джоба и самочувствието си очевидно.
„Перфектното стопанисване“ на рудник Ораново личи от телевизионните кадри – външните съоръжения на обекта мязат на нещо, подготвено за събаряне. Какво е положението ДОЛУ, в ада под земята – вероятно и „отговорният“ чорбаджия не знае, надали е имал кураж да слиза там. Предположително – обстановка на ХІХ век, но може и да греша и положението да е още по-отчайващо.
Не се съмнявам, че като даде по 50 000 лева за всеки загинал миньор, в собствените си очи ще порасне по-висок от връх Бузлуджа. Интересно, дали би оценил собствения си живот (в имение на брега на частния си язовир) на толкова кинти? И защо е щедър само към близките на мъртвите? За живите – какво? Вече се видя какво: дръзналият да критикува началството работник след няма и 24 часа публично се унижи с разкаянно извинение. Извинение, че е казал истината. Или остава без работа. А когато развие силикоза или друго типично за въглищарите заболяване – няма да има 50 бона за семейството му. Сигурен чатал на гърлото.
Обаче за министъра господинът е напълно прав. На министъра трябва да му дреме – защото такива като господина качват на власт и дават заявки за закони, нормативи, действия, съдебни дела, полицейски мероприятия. Собственикът на мината Ораново (и още куп обекти) е акционер на държавата. За останалите неакционери, приблизително 70% от населението на нечистата и свята „република“ – смърт от затрупване, смърт от забавена линейка, смърт от цироза поради пиене, с което да притъпят ужасяващото осъзнаване, че нямат никакви перспективи в живота, не и докато на шията им седят дерибеи от сорта на господина Ораново.
Тук е редно да споменем, че министърът все пак се напъна повече от „отговорния благодетел“ – прати аварийни екипи, докара помпи с военен хеликоптер (изцяло подкрепям подобна употреба на техниката на военщината, макар че още по-хубаво би било, ако тя се използваше за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на аварии).
Ау, да не би да се проимали „отговорно правителство“?! Глупости. Имаме правителство, което, както всяко друго, минало и бъдеще, се напъва със загрижени физиономии пред медиите. В същото време вълчи ями, подобни на Ораново, и то не само в минния бранш, чакат кой ли нещастник на мизерна заплата ще хлътне в тях. Къде е загрижеността на правителството за тях? Ясно къде е – в това да се задържат, правейки „добро впечатление“ пред телевизионните камери, на власт. За да обслужват високомерни типове като господина Собственик. Друго правителствата не могат да вършат, същината им е такава.

Три въпроса:
Първи – „протестиращите“ по жълтите павета масово скърбяха за едно ченге, починало от инфаркт; с нещо да ги е трогнала смъртта на двама души в Ораново и неизвестната съдба на още двамина? А защо не ги трогва? Именно от труда на тези хора, труд на 300-400 метра под земята, „средната класа“ има този свой относително охолен живот и достатъчно свободно време, за да се прави повече от месец на „граждански активна“.
Втори – нещо да сте чули от синдикатите? Тия, същите, които се хранят от „уреждане“ на трудови конфликти, като кой знае защо урежданията редовно облажват работодателите (мнозинството от тях – досущ г-н Ораново) и държавните чиновници?
Трето – гледали ли сте един филм с Шон Конъри, казва се „Моли Макгуайърс“? Гледайте го. Миньори. Деветнайсети век, тъкмо по времето на Априлското ни въстание. Ирландски роби в свободната страна САЩ. Условията им на труд – принципно почти същите, както у нас днес, век двайсет и първи, включително и в рудника Ораново.
Какво мислите, че са направили тези работници?
Гледайте, гледайте.

print

Остави коментар

  • преди малко министърът каза буквално: няма да има място в страната за работодатели, които се държат като робовладелци.

    мед капе на сърцето. Де да беше и истина… щото тогава в България ще остане шепа хора от категорията „работодатели“.
    а без тях – защо да има правителство? Тъкмо неговите действия (на ВСЯКО правителство) позволяват на работодателите да се държат като робовладелци.

  • а междувременно разстоянието до затрупаните, дано живи миньори пак се увеличи.
    Бяха 5 метра, станаха 20, последно – 25.
    Копаели на РЪКА. По 2 м на денонощие.
    ХХІ век, мамка му.

  • Относно разните там работодатели богатеещи върху нищетата на работниците и техните семейства се сетих за едно изречение от „Идващият Бунт“:
    „Когато
    видим муцуните на тези, които в това общество са някой, това може да
    ни помогне да разберем радостта да бъдеш никой . “
    Когато повече хора започнат да разбират това може би , ще има малко повече надежда за народа ни.

    • Много добра книга. Навремето като я пускахме на части нещо не ме очарова, но като седнах да я чета като книга… останах приятно изненадан :).

      • Вярно много добра – не дава решения, но дава много добра представа за чудовището пред което рано или късно ще се изправим. 🙂

  • едно мнение от мрежата:

    Най-голямата трагедия на България е, че тук загиват хора просто защото са отишли на работа. А загиват, защото работят при нечовешки условия. Мина “Ораново” е олицетворение на цялата ни държава – всевластни капиталисти, които са готови на всичко, за да получат по-висока печалба; безправни работници, които ежедневно рискуват живота си, защото нямат друг начин да хранят семействата си. Извинете, но на този фон гладните стачки са истински цинизъм. Когато толкова хора всеки ден са изправени пред риска да загубят живота си, някакви лица да не ядят и да ни навират в лицата тази си “героична” постъпка, при положение, че разполагат с хиляди начини позицията им да бъде чута и подкрепена, – това е изключително неморално. Разберете, трагедията не е, че някой се почевствал зле, защото не се е нахранил. Трагедията е, че хиляди наши съграждани могат да умрат всеки момент на работното си място, за да могат децата им все пак нещо да хапнат. За мен това са истинските герои, на които дължим уважение. Другите, които гладуват или пият кафенца пред парламента, са просто позьори. И само едно дълбоко сбъркано общество може да не забелязва първите и да се прехласва пред вторите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *