Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Адам Смит казал веднъж: Зърната на гибелта в голямата си част лежат вътре в самата нация. Той имал предвид, че британското правителство само поставя препятствия пред икономическото развитие на Великата Нация.

Смит би бил още по-отчаян, ако можеше да наблюдава сегашната финансова криза и отговора на американското правителство. САЩ преживяват икономически колапс и могат да се превърнат в страна от Третия свят. Такъв колапс на времето сполетява Аржентина при национал-социалистическото управление на Хуан Перон.

Американската икономика страда от хроничен ръст на държавните и частните заеми, който все повече разлага федералното правителство и орязва семейните бюджети. Той води до неустойчивост на пазара на недвижими имоти и балона на фондовата борса, чийто крах предизвика финансовата криза и икономическия спад от 2008-2009 година насам.

Надуването на дълговия балон е резултат от необмислени политически съображения и не свидетелства за разбиране от икономика. Икономистите питат: ако държавният дълг е един от източниците на проблема, защо продължава да расте? Защо поощряват семействата да затъват в още по-големи дългове?

Прясно напечатаните долари усилват инфлацията, която подяжда резервите на САЩ и на инвеститорите. Правителствата и инвеститорите постепенно превръщат доларовите си резерви в други активи – например в злато и други суровини, което на свой ред надува техните цени, включително цените на храните. Така, заради отказа на САЩ да се простират според чергата си, потребителите в Русия, Бангладеш, Китай и навсякъде страдат от инфлацията, която всеки месец изяжда нова част от месечните им доходи. Това е още един ефект на глобализацията.

Към 2019 година националният дълг ще възлиза на 76,5% от икономиката на САЩ – най-високият процент от времето на Втората световна война. При подобни обстоятелства международният статут на долара като резервна валута не може да се съхрани и – независимо от периодичните „признаци на съживяване“ с изсмукани от пръстите цифри – той ще продължи да отслабва, лихвените проценти по държавните облигации ще се повишават и реалното бреме на обслужването на дълга ще се увеличава. Така икономиката на САЩ ще продължи да се колебае на ръба на черната дупка.

Към това се прибавя неотклонно растящата безработица, предизвикана от роботронната революция, която искат да лекуват с палиативи от рода на… пазарна дисциплина, свободна конкуренция и финансови инжекции за фалиралите банки!

В Америка съществува „подкласа“ от хора, които считат, че системата ги е захвърлила. Техният всекидневно нарастващ гняв и разочарование са почти осезаеми. МВФ неотдавна публикува доклад, в който пише, че растящата безработица в САЩ може да доведе до „взрив на социалното напрежение“.

Политици и синдикалисти заявяват, че Америка трябва да престане да губи работни места, работната заплата да остане висока, и жизненият стандарт на американците да престане да се влошава. Те демагогстват: ако хората нямат работа, те не могат да си купят необходимото, да не говорим за покрив над главата. Това обаче е невъзможно, защото е системен проблем. Едните са излишни: или умножаващите се бедняци, или мултимилиардерите с обслужващите ги правителства, партии, синдикати и други „трансмисии“. Днес над 45 милиона американци живеят под прага на бедността.

Вярата на Америка в нейните лидери и икономика пада стремително.

Нашата страна е на прага на много, много трудни времена – заяви през 2014 г. Обама – безработицата ще остане на предишното високо ниво, ако не се увеличи. Всеки ден нарастват безработните и бездомните.

Когато нивото на безработицата доближи емблематичните 10%, това може да охлади надеждите на всеки, който търси работа. В сравнение с показателите при излизането от предишните 10 спада на американската икономика от 1948 г. до сегашната финансова криза, цифрите не вещаят подобрение. Някои наблюдатели дори ги наричат „най-лошите от всички“.

прогнозите

Ръстът на безработицата и растящото осъзнаване на несправедливостта може да доведе до увеличение на социалното напрежение, предупреждават от МОТ. В 35 страни, за които има данни, около 40% от търсещите работа са безработни повече от година, което води до депресии и психологически проблеми, засягащи най-силно младите, сред които процентът на безработицата е най-висок. Отбелязва се също, че най-малко в 25 страни, в това число и такива с икономически ръст, има масови „безредици, свързани с кризата“. Демонстрации и сблъсъци с полицията има в Испания, Белгия, Италия и Гърция, против „реформите“, които изискват „жертви за отечеството“ и затягане на коланите от… гладните. В повече от 3/4 от 82 страни, за които има достъпни данни, хората декларират, че жизненият стандарт се влошава, включително и за имащите работа.

За възстановяването на заетостта МОТ не може да измисли нищо друго, освен да предъвква старите мерки, които не гарантират някогашните резултати:

Разпределение на работата със снижаване на натовареността (а заплатите?), особено на младежта, както и обучението ѝ;

По-тясна връзка между заплати и производителност на труда с оглед повишаване на търсенето;

Реформиране на финансовия сектор за осигуряване на резерви за производствените инвестиции.

От друга страна, никога по-рано в американската история толкова много богатства не са били съсредоточени в толкова малко ръце. Някога учиха децата, че Америка е страна на неограничените възможности, където всеки може да успее, ако положи за това достатъчно усилия. Днешната система обаче е устроена така, че паричните потоци изтичат в джобовете на богатите, докато мнозинството с всички сили цапа в блатото, за да не потъне. Прословутата някога средна класа, с която Америка се гордееше, сега се топи бавно до пълното ѝ изчезване. За десетки милиони обикновени американци американската мечта се е превърнала в американски кошмар. Работниците – някогашният двигател на страната – днес са заменени от роботи и компютри или работните им места са изнесени зад пределите на страната от алчни корпоративни босове. Така тези, които имат възможност да експлоатират достиженията на технологиите и работната сила на страните от Третия свят, стават извънредно богати, а същевременно плебеите недоумяват защо им се налага да работят все повече и повече, получавайки за това все по-малко и по-малко. Печалната истина е, че богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни.

Много малък процент американци лежат върху богатствата си, докато в същото време все повече прибягват до помощи от социалните служби на държавата. Това е днешна Америка!

Георги Константинов
(следва)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *