Рециклирането на екологията

печат

Много отдавна биологът Пол Сирс описал екологията със словосъчетанието „подривна наука“ и несъмнено, когато за първи път се заех с проблемите на обкръжаващата ни среда през 1960 г., мнозина считаха екологията за радикално движение. В произведенията на Бари Комонер и Мъри Букчин се подчертаваше за надигащата се екологична криза и че корените на тази криза са здраво вкопани в икономическата система – капитализъм, развиваща се не за благополучието на хората, а заради постигане на печалби, които не виждат предел пред ръста на технологиите, прославяйки непрекъснато достиженията на „мегамашините“.

В крайна сметка, и Комонер, и Букчин усещаха, че капитализмът е разрушителен не само за нас, но и за всичко живо на Земята. В основата си етиката на капитализма е фактически технологичното доминиране над Природата; биосферата се възприема като нещо, нямащо cъщественна ценност, като обичаен ресурс за експлоатация от капитала.

Преди повече от 30 години Букчин определя капитализма като „разграбване на Земята“ в търсене на печалби. Проблемите на глобалното затопляне, увеличаващите се емисии на въглероден двуокис ще доведат до разрушителни последствия и в крайна сметка към топене на ледниковите шапки и увеличаване на морското равнище („Анархизъм на постдефицита“, 1971).

Това е в допълнение към множеството други екологични проблеми, които Букчин определя като съставни части на „съвременната криза“ – изсичането на горите, урбанизацията, въздействието върху селското стопанство на промишлена основа, замърсяването на океаните, изкуствените храни и хранителните добавки, безсмисленото разрушаване на дивата природа и последващата атака срещу видовото разнообразие.

Новаторската екологична критика на Букчин на промишлено развития капитализъм беше потвърдена наскоро от Джоел Ковел във „Враг на Природата“ (2002): врагът, разбира се, е световния капитализъм.

Как се промени всичко? „Глобалното затопляне“ сега се утвърди в политическото говорене на деня, тези проблеми са признати практически от всеки, освен от някои крайно десни неолиберали, и всеки се опитва да намери път за „спасение“ на планетата. Поразително високомерие! Хората засега не са способни да разрушат планетата; това, което правим, е чрез икономическата система, основана на егоизъм и експлоатация, превръщаме редица части на Земята във фактически непригодни места за живот на човека и други живи същества.

Затова „екологичният“ или „зеленият“ въпрос вълнува днес хората в целия спектър на политическото мислене. Даже нацистите се преструват на антикапиталисти и се занимават с проблеми на обкръжаващата среда. Не е изненада, че болшинството крупни транснационални корпорации – включително Shell, Nestle и Coca Cola – рязко се премениха в изгодна „зелена“ премяна и възторжено призовават всички ние да ограничаваме отделянето на въглероден двуокис.

Какво се случва? Според мен, нужно е да отбележим четири тенденции.

Първо, капиталистическите корпорации сега провеждат „озеленяване“ на своята репутация. Това, с което се занимава корпорацията Shell в течение на няколко десетилетия, е да поставя нови ужасни рекорди по поражения върху околната среда. В наши дни е трудно да намерите крупна транснационална корпорация, която гордо не съобщава и не рекламира своята екологична позиция и „зелени“ продукти.

Второ, сравнително много хора знаят, че на фона на екологичната криза, се правят постоянни опити да ни убедят, че тази криза по същество не е свързана с капиталистическата икономика. Някои еколози отдавна повтарят, че всичко това произтича от недостиг на духовност, че има твърде много хора или даже, че хората по своята натура са „чуждоземци“ или някакви „паразити“ на Земята. Букчин още тогава е критикувал подобно човеконенавистно мислене. Според Джонатан Пориту (председател на британската правителствена Комисия по екологично и рационално развитие), това, което ни било нужно, е удобен съюз между капитализма и духовността! Както казват религиозните, „пази, Боже!“

Експерти по развитие, точно обратното, считат за виновни за екологичните проблеми например изсичането на горите, бедните земеделци, които поради своята нищета и липса на съвременна селскостопанска техника, както ни убеждават, изсичат горите. Независимо, че за всички ни е ясно, че главните престъпници са дървопреработвателните фирми-корпорации като Vedanta и Rio Tinto и разширяващите се фермерски стопанства, главна причина за нарастващото консумиране на месо.

Експерти по развитие са измислили концепцията „устойчиво икономическо развитие“. Там няма нищо за запазване на Природата, това е абсолютно посветено на подкрепата за „развитието“, т. е. капиталистическия ръст.

Мъгляво е и предположението, че глобалното затопляне и други екологични проблеми не са свързани с икономическата система, ориентирана към растеж и частни печалби: те били изключително породени от действията на отделни „потребители“. Затова ние трябвало да направим нещо, за да спасим планетата.

Трето, тази похвална загриженост за околната среда от страна на транснационалните корпорации очевидно е просто прикритие, даващо им възможност да искат нови полета за капиталистическа експанзия, за извличане на по-големи печалби. По този начин промишленото генномодифицирано земеделие, заемащо големи участъци от селските територии, увеличаващото се производство на биогорива (за сметка на производството на храни), разпространението на ядрената промишленост във всички части на света – всички тези инициативи са нагледен пример за „великите“ начини за съкращаване на „емисиите на въглероден двуокис“ и, следователно, помагат да се спаси планетата! Но какви са социалните и екологични аргументи? Сякаш не е важно, че всяка от тези инициативи се намира в ръцете на едрия бизнес и щедро се субсидира от западните правителства.

И, накрая, това, което ние изпитахме през последното десетилетие като ново свидетелство в защита на зеления капитализъм – появата на концепциите за „глобалното управление“. За да защитим планетата, сме се нуждаели (както ни говорят) от множество експерти по опазване на природата и еко-технократи, наблюдаващи планетата и съветващи правителствата и транснационалните корпорации как най-удачно да се „спаси“ планетата. Но „спасението“, според аргументите на Волфганг Сакса (в „Planet Dialectics“, 1999 г.), практически не е нищо повече от оправдание за поредната, нова вълна от намеса на държавата в живота на обикновените хора.

Анархистите трябва да бъдат внимателни и критично да подхождат към всяка от тези четири тенденции. Следователно, онова, което ни трябва, е проект, който съчетава социализъм (а не радикален индивидуализъм на ницшеанци-натуралисти) и екологична възприемчивост (а не неопримитивизъм), подобен на онова, което навремето предлагаха Пьотр Кропоткин, Едуард Карпентър и Елизе Реклю. •

Браян Морис

за вестник Freedom

Freedom Bookshop

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *