Революция или…? Поглед на анархиста

печат

Публикуваме две статии на другаря Самурай от РКАС, практически единствената значима анархическа организация в Украйна, която веднъж критикувахме за реверанси към носталгичното митологизиране на „великата победа на СССР над фашизма“ във Втората световна война.

1 декември 2013

Цял свят Украйна гледа. Дори радио Хонконг. С леката ръка на медийните труженици ставащото на Майдана на Независимостта в Киев бе кръстено „революция“. Протестите на опозицията тръгнаха от столицата и заляха като вълна всички големи градове на страната. Площадите са пълни с привърженици на евроинтеграцията.

Какво се случва? През 2015 г. у нас ще има президентски избори. За висшия държавен пост претендират лидерите на т. нар. „опозиция“: Арсений Яценюк от партия „Баткивщина“ (Отечество), вождът на партия „Удар“, боксьорът Виталий Кличко, Олег Тягнибок от „Свобода“ и други. Що за хора са те? Представители на богатия „елит“. Зад партиите им стоят финансови групировки с апетити за контрол над украинската политика и икономика. Комбинациите в задкулисието често са доста забавни. Знае ли някой кой е спонсорът на Яценюк – той е финансиран от олигарха Леонид Юрушев, медийно слабо осветен персонаж от „Донецката мафия“, от която произлиза и… сегашният президент Виктор Янукович. Искате ли още да се учудите? Партията на нациста Тягнибок получава пари от некоронования крал на Донбас, милиардера Ринат Ахметов, както и от Дмитрий Колесников… от управляващата днес „Партия на регионите“. Ама как така? – ще речете. Борците за национална идея, патриотите, яростни противници на правителството и олигарсите от Източна Украйна имат едни и същи кукловоди с настоящата власт? Така е в политиката. По всичко личи, че семейният клан на Янукович вече не задоволява интересите на определени бизнес групировки. Затова ни разиграват това театро, в което обикновените граждани служат за статисти, като си мислят, че отстояват собствените си интереси, а реално са умело манипулирани. Това е същността на днешния Майдан, както и на Майдана от 2004 година – преразпределение на влияние в преддверието на изборите през 2015 и обилно хранене на масите със зелен хайвер.

У народа се е натрупал доста гняв и незадоволеност от мизерното съществуване, сред младежта са модерни симпатии към десните популисти и националистите от Западна Украйна. На тези емоции виртуозно свирят олигарсите, движат фигурите по шахматната дъска, сблъскват протестиращите с плътните редици на жандармите.

Надпреварата за президентското кресло, а значи и за сферите на влияние за следващите 5-10 години вече е започнала. Планираното от политическите технолози второ издание на „Оранжевата революция“ набира обороти.

Дори няма да си дам труда да анализирам въпроса добър или лош за Украйна е вариантът с интеграцията в ЕС – или за предпочитане е Митническият съюз с Русия, Беларус и Казахстан. За мен Украйна – това е нейният трудов народ! Докато този народ е язден от Ахметови и други богаташи, наред с политическите им партийни пионки, играта на голяма политика ще печелят именно те. Труженикът обаче остава пак роб.

Ще минат изборите през 2015 г., страната ще има нов президент, опозицията и парламентарното мнозинство просто ще си разменят местата. Дали Украйна ще влезе в Евросъюза, или в МС, животът на обикновените хора ще остане същият. Така вече е било много пъти в историята на страната ни.

Добре, ще питат мнозина, нищо ли да не правим тогава? Отвръщам им: а какво предлагате да правим в тази ситуация? На чия барикада да идем? На тази на Янукович и премиера Азаров? Или на срещуположната – при Яценюк и Тягнибок? С едни мерзавци против други мерзавци ли? С патриотите-империалисти или с патриотите-националисти – националисти провинциални и смешни? Ще застанете ли на „революционния майдан“, пазен от юначаги със свастики на ръкавите? Хубав избор! Между диктатурата на „Големия брат“ от Кремъл и диктата на МВФ! Забавно и показателно е, че привържениците на евроинтеграцията обсипват посланика на САЩ с молби за миротворска военна мисия – за въвеждане на европейски ред чрез окупация!

Да, Янукович и Азаров са зло. Но Тягнибок и Сие са не по-малко зло. При това иронията е, че двете злини са марионетки на двете олигархични ръце на най-голямото зло – държавната и капиталистическата система. И докато масите не осъзнаят този факт, шоуто ще продължи.

Чакайте, значи няма изход? Напротив, има!

Изходът е в една независима Украйна! Независима от олигарси, мафии, политици и техните партии, независима от капиталистическото робство и държавното потисничество!

Свободата и независимостта на Украйна са съвместими единствено със свободата и независимостта на населяващия трудов народ, без който Украйна е нищо – това са думите на един от най-достойните синове на украинския народ, анархокомуниста и истинския революционер Нестор Махно. Тези думи най-точно посочват посоката на пътя на развитие на нашата страна. Нека не играем повече техните игри, нека наложим свои правила. Нека не бъдем повече част от постановката, режисирана от властимащите. Вече не сме марионетки! Убийте кукловода!

Това е решението, което трябва да приемат народите в Украйна. Анархичното решение.

За съжаление, този избор няма кой да го заяви гръмко и защити убедително. Украинските анархисти никакви ни няма. Оказахме се неподготвени за днешната ситуация. Слаби сме, раздробени, потънали в дрязги. Не можем заедно да формулираме стратегията, да поставим точните задачи и да окажем влияние върху масите. Няма кой да печели това влияние.

За изминалите близо 10 години между миналия и сегашния Майдан, анархическото движение у нас не съумя да се организира, да си създаде материална и социална база, да обедини активистите и симпатизантите в масови дисциплинирани структури, способни да набелязват програмни задачи и да ги изпълняват. Анархистите предпочетоха да попилеят потенциала си в субкултурщина, фракционни прения и лични боричкания. Пусто е на „нашата сцена“. Движението е в дълбока криза. Анархичната идея няма сили да завладее умовете и да изведе страната от задънената улица. Ще съумеем ли да преодолеем кризата – ще покаже времето. Засега анархистите са принудени или мълчаливо да гледат вещерското сборище на майдана, или да извършат политическо самоубийство като съучастници в типичния десен метеж, контролиран от компрадорската буржоазия.

Очаквам „пиянство на един народ“, след което ще дойде отрезвяване. Да поведем тогава отново бой за масовото съзнание. Ще бъдем готови за такава война? Ще бъдем, но само ако надрастем инфантилизма си и създадем такава анархическа организация, за която е говорил Нестор Махно в своята Организационна платформа – дисциплинирана, класова, единна, с опора в народа. Само така ще победим Кукловода!

Майдан – кървавото кръщение

19 януари

(Йордановден по стар стил, валиден за украинската православна църква)

Днес бяхме свидетели на кръщението на Украйна. С кръв, с огън от „молотовки“ и с вода от полицейските водомети (при минусови дневни температури). Демонът изскочи от бутилката, политическото инженерство на Майдана даде дефект. Противостоенето по тертипа на „Оранжевата революция“ от 2004 г. прерасна в бунт на радикалните редови опозиционери.

Страстите се отприщиха, след като Върховната Рада (парламентът) със свръхзвукова скорост прие закони, които криминализираха всякакви форми на протест. По-лоша стъпка правителството не би могло да предприеме. Вместо да „смекчи“ ситуацията, властта я изостри – навръх празника. Блестящ ход, няма що. По почина на депутати от управляващата Партия на регионите нашенската олигархична демокрация за минути се превърна в чиста полицейска диктатура.

Но хората на Майдана, вкусили от „изкушението“ на самоорганизацията и притисканата от опозиционни партийци наченки на пряка демокрация, отвърнаха гневно. Не пожелаха да се предадат. Колкото и да крещяха от трибуните Тягнибок, Яценюк „да не предприемат провокативни действия“, протестиращите тръгнаха да щурмуват т. нар. правителствен квартал. Кръщението започна!

Никой не бе очаквал това, но идиотските закони на управляващите подпалиха бунта, подир шепата националисти се втурнаха и доскоро „умерените“ граждани. Дотук с мирните протести. Започнаха улични схватки.

Единствен Кличко се опита да застане между гражданите и жандармите, за да предотврати сблъсъците. Никой не му обърна внимание.

Бойните групи на майдана се състоят основно от активисти на т. нар. „Десен сектор“ – улицата е под контрола на крайни националисти и неонацисти. Те получиха уникалната възможност да спечелят славата на герои, както и да придобият опит в схватките с полицията – и бързат да използват позитивите на звездния си час. Вече те дават тон на „революцията“. Майданът е разделен на „нелегални“ и „легални“, последните все още имат доверие в лидерите на опозиционните партии, които се натискат за преговори с президента Янукович.

През това време руските шовинисти радостно потриват ръце, защото получават козове в политическата конфронтация, която за тях е стълба към участие във властта. Водачът на национал-болшевиките в Русия, империалистът Едуард Лимонов направо заяви, че Украйна е пред разцепление – нека Кремъл си прибере Източната част, на Европа ще подарим Западната.

Американските „приятели“ също не седят бездейни. Администрацията на президента на САЩ заплашва украинското правителство със санкции заради „незачитането на волята на народа“. Интересно, кога ли американското правителство е зачело волята на собствения си народ? Сиатъл през 1999 г., неотдавнашните „Окупирай“ например.

Призракът на гражданска война в Украйна придобива все по-плътни очертания. В Лвов и Ивано-Франковск също се появяват барикади. Би било повод за радост, ако майданът бе възприемчив към левите идеи, но, уви, той е десен, крайно десен. Въпреки че ехтят лозунги „Народът срещу корумпираната власт“, липсва разбирането, че всяка власт е корумпирана. Майданът не е против властта, а за „по-добра“, каквато няма по принцип. По-конкретно, бъдещата власт на сегашните опозиционери може да е и по-лоша от днешната.

Събитията твърде много напомнят на сценариите на „революциите“, проведени под чуждестранна режисура. „Арабската пролет“ трябваше да ни подскаже, че всички безредици служат на империите от Изтока и Запада, за да си поделят Украйна, да я превърнат изцяло в свое колониално владение.

Майданът е задънена улица. В нейния край дебнат загубата на независимост, полицейска държава, без значение в каква именно версия – дали прозападна „демокрация“, националистичен режим, или олигархична монополия.

Във всичко това е изгубена една важна нишка. За какво украинците леят кръвта си? За интересите на престъпните олигарси? За неонацисткото малцинство? За европейски или руски чорбаджия? Кога ще започнем да леем кръв за самите себе си? Да, трябва да се борим! Трябва да свалим тази власт, но без да поставим на нейно място нова! Да, самоорганизацията на Майдана е факт, но нека тя да продължи като самоуправление, а не да подложи гръб на онези олигарси, които правилно говорят украинския език!

Има трети път – на народна революция. Не по план на политическите технолози на управляващите класи. По волята на самоорганизираните трудови хора, които ясно разбират интересите си, които знаят против какво се надигат, но още по-важно – за какво! Нужен ни е не този десен Майдан, а нова Махновщина! Социално-революционно движение на най-онеправданите слоеве на народа, поели към обща цел – раждане на общество без роби и без господари!

А какво да правим сега? Да събираме хора, способни да проумеят такава логика на борбата. Да ги обединяваме. Да работим над създаването на масово движение, анархично по дух, и на негова опора – здраво ядро на анархична организация.

Майданът ще свърши. Както и да приключи той, резултатът няма да бъде в полза на народа, няма да бъде в полза на бачкаторите, бедните и средни студенти, миньори, селяни, жители на окаяните градски квартали и гета. Няма да бъде в полза на ранените и осакатените през дните на сблъсъците в Киев. Когато свърши, задачата ни е да не допуснем следващ майдан, а да положим всички усилия за начало на нова Махновщина. Предстои нова фаза на борба. Дали ще е легална, или нелегална, в разполовена от империите колониална провинция или в единна фашистка държава, независимо дали ще победят националните олигарси, или компрадорската буржоазия, нашият курс остава същият – под черното знаме на труда против капитала и държавата.

Който е съгласен с това – обединявайте се! •

Самурай, РКАС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.