Роботронната революция като фактор на Социалната

печат

(продължава от миналия брой)

(3)
През предстоящите години революционната криза и перспективите, които се откриват пред човечеството, ще нарастват вследствие нахлуването на процеса на автоматизация във всички сфери: наука, изследвания, статистика, услуги, производство, разпределение, управление, планиране и т. н. Основата на този процес е съединението на компютрите с роботи. Те създават инфраструктурата на нов свят, в който човекът ще бъде освободен от тежкия, напрегнат и задължителен труд. Този труд, който е бил досега една от причините паразитите да го избягват, да го стоварват на други и да експлоатират извършващите го в различни форми: робство, крепостничество или наемен труд, и като следствие – изграждането на апарата за принуда и насилие – държавата, с чиято помощ се поддържа класовата структура на обществото с неговата пирамидална йерархия, централизъм, командване и подчинение.
За пръв път в историята на човешките общества, наред с унищожението на принудителния труд, автоматизацията създава свободно време за всяка и всеки, технически и комуникационни възможности за задоволяване на индивидуалните нужди и за информиране на всички нива, както и за пряко участие в управлението на обществените дела чрез избора на решение на въпросите от всяка сфера и всякакъв обхват, благодарение на информатиката – дори в планетарен мащаб, а не в рамките на патриархалните и изолирани селски общини, на „свободните градове“ от средновековието или на удавените в кръв революционни опити за замяна на властта с анархия от Парижката комуна насам.
От друга страна, този процес, който за кратко наричаме роботронна революция (РР), предизвиква пред очите ни социалната смърт на класите в индустриалното общество и остатъците им от предишните цивилизации. Първо от социално-икономическия живот изчезват селяните и занаятчиите – в най-напредналите страни днес те представляват едва няколко процента от населението. След това процесът обхваща наемните работници в индустрии, в услуги, в лабораторните работи и дори в част от научните изследвания. Навярно, със създаването на изкуствения интелект, РР няма да закъснее да навлезе и в културата и в изкуството.

НО БЕЗ НАЕМЕН ТРУД, НЯМА И КАПИТАЛ!

В момента, в който автоматизацията стане тотална, частната собственост върху заводи, фабрики, мини, стопанства и т. н., както и върху продукцията става безсмислена, защото продуктите не могат да бъдат продавани на лишените от труд, заплати и собственост бивши пролетарии, селяни, занаятчии и т. н., при това с печалба. От този момент нататък и „законите“ на стоковото стопанство и пазара стават невалидни. Съхранението на класите, неравенството и властта в едно общество, в което експлоатацията на чуждия труд не може да съществува, поради това, че роботронната революция го е заместила с роботите, трябва да се базира изключително върху извъникономическата принуда на държавата, както е било при робството и феодализма. РР обаче подготвя и нейната смърт. Този проблем е разгледан в брошурата „РР И КРАЯТ НА ДЪРЖАВАТА“, която интересуващите се могат да намерят в интернет на адрес: http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/robotron.html
Със своите догми и „идеали“, привържениците на пазарната демокрация само доказват, че са закъснели с една епоха в анализите си на предизвиканата от собствената им система криза на капиталистическото общество, защото РР навлиза в него с ролята си на велик дестабилизатор, създавайки чрез безработицата нов революционен потенциал. Тези проблеми са разгледани в друга поредица от статии: „АПОКАЛИПСИС – КОГА?“, чиято публикация започна от брой № 8 на „Свободна Мисъл“ (през август 2012).
Научно-техническата революция прави необходими и неотложни промени, които обаче са в тотално противоречие и несъответствие с частната собственост на капиталистическата класа във всички сфери на живота, с привилегированото положение на едрата буржоазия, която е станала още по-паразитна и по-невежествена, поради сигурността, която милиардите и милионите гарантират за десетки нейни поколения от наследници, с охраната на техния статут и богатства от административната и военно-полицейската бюрокрация, с душещата свободния дух централизация и командване от страна на държавната машина, с полицейско-чиновническите наклонности при решаване на социалните, икономическите и културните проблеми на обществото, с потискането на творческите възможности и инициативи на „нисшите“ класи и поглъщането на средните от едрите и най-едрите.
Тези отношения и господарски методи на управление на социалните процеси бяха годни в прежните и настоящата класови „цивилизации“ на грабежа и камшика, но приложени успоредно с компютрите и роботите в един свят, в който науката, познанията, обмяната на информация, свободата на лични и колективни начинания и творчество, и освободеният от бюрокрацията и нуждите човешки интелект играят и ще играят все по-голяма роля, водят и могат да доведат само до още по-дълбоки кризи.
С това РР прави още по-анахронични и непоносими полицейските методи и принципи на функциониране на системата. Заедно с това, тя дестабилизира и международното статукво.
Поради неравномерното икономическо развитие и конкуренцията, на сцената излизат нови империалистически свръхсили, които се стремят да изместят старите от завоюваните в миналото „сфери на влияние“. Тяхната експанзия принуждава слизащите по стълбата на военнопромишлените комплекси капиталистически динозаври да заложат на още по-ускореното разгръщане на наченалата научно-техническа революция, което стеснява все повече световния пазар и засилва борбите за овладяването му. Очертават се много и всевъзможни търговски, инвестиционно-дъмпингови, дипломатически и военни конфликти с различен обхват – от локален и регионален до планетарен, сеещи смърт и разрушения като в Оруеловия свят.
Изоставането в „съревнованието“ води до пречупване на острието на империалистическата експанзия, която е служила като отдушник на вътрешните кризи, до свиване и изтласкване на имперското присъствие на изоставащите в света под натиска на мултинационалния и транснационалния частен капитализъм.
Това поставя пред всеки кандидат-наследник на „Рим“ да направи своя избор между статута на второразрядна, „провинциална“ сила с всички произтичащи от това последици или с цената на „стъпки в неизвестността“ (във вътрешната и външната политика) да се опита да се „преустрои“, за да отвори вратите пред РР. Точно тук обаче властниците и експлоататорите се изправят пред една нерешима дилема: техните класови интереси и съхранението на господството им изискват това отваряне да се придружава от затваряне на вратите пред Социалната революция, с която е бременна Империята.
При подобни тенденции, които все повече ще доминират над живота на днешното общество, какво остава на тези, които искат да съхранят на всяка цена агонизиращите социални отношения на неравенство и привилегии и охраняващите ги институции на властта? Тоест, какво остава на властващите паразити? И какво остава на човечеството, което за пръв път през цялото си съществуване има реалните възможности за тотално освобождаване от принудителния труд, от властта и от експлоатацията във всичките им форми, за да постави началото на разселването и очовечаването на космоса през идните нови хилядолетия?
С голяма скорост властници и човеци приближават кръстопът, от който пътищата водят или към едно модерно и планетарно издание на Римската империя – с партийци вместо патриции, роботи вместо роби и едно лумпенизирано население, с неизбежно придружаващия ги упадък, византийски интриги, кръвопролитни борби за власт от горе до долу, системно и поставено на „научни основи“ оглупяване на поданиците, или към една световна, самоуправляваща се федерация на всички човешки групи, населени места и народи от всички континенти.

И така, РИМ ИЛИ АНАРХИЯ – това е истинската алтернатива за човешкия род в настъпващия ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК!

* * *

Тези процеси и „идеалите“ на силните на деня създават интернационални и социални „напрежения“, които водят към кризи и конфликти, в сравнение с които всичко, което познаваше капитализмът досега, ще прилича на буря в чаша вода. В този смисъл, роботронната революция с последиците и възможностите, които разкрива, е катализатор на революционните експлозии и материална основа на социалната революция.
Проблематиката, която повдига РР, поставя изисквания и пред нашата пропаганда. Промените ще засегнат всички и всичко – от теорията и програмата на Социалната революция до начина на организиране, средствата и методите ни на борба с държавата и капитала.
Много от наследените от 19 век лозунги стават негодни като мобилизиращ масите фактор. Някои основни – като „Земята на селяните“ или „Фабриките на работниците“ – ще станат съвършено безсмислени и несъстоятелни, защото тези класи, дори да не изчезнат в близко бъдеще, ще продължат да свиват относителния си дял сред населението в активна възраст. Земята и фабриките не могат да бъдат предадени в ръцете на фантоми и едва ли би било справедливо един огромен автоматизиран завод за автомобили или житните поля на цяла една област, обработвани с телеуправляеми трактори, сеялки и комбайни – и в двата случая обслужвани от по няколко десетки специалисти, – да бъдат превърнати в тяхна колективна собственост?!
Все повече лозунги като „Искаме работа и хляб!“ ще се заменят от искания за създаване на комплексни и равни за всички възможности и условия за свободно избираното и хармонично развитие на човешките личности. За свободното асоцииране на техните творчески усилия, за развитие между тях на солидарността и на взаимопомощта, с оглед великото бъдеще, което предстои на човешкия род.

Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *