Румънските копои надминаха нашите

СРЕЩАТА НА НАТО В БУКУРЕЩ
8 германски активисти започват своя инфотур „АнтиНАТО”. През март те са в България, провеждат редица мероприятия и се готвят да продължат в Румъния с евентуално участие в протестите срещу срещата на НАТО в Букурещ на 2-4 април 2008 г. На 21 март се опитват влязат в Румъния през граничния пункт Видин-Калафат. Румънската гранична полиция ги задържа за 19 (!) часа, претърсва буса и колата им и открива вътре материали срещу НАТО във вид на листовки, правна информация за положението в Румъния и други подобни „опасни” неща. Въпреки че не открива нито дрога, нито експлозиви, румънската гранична полиция отказва достъп до територията на страната на германските граждани с мотива, че са заплаха за сигурността на срещата на НАТО и че „Румъния е готова да се противопостави на всякакви протестиращи движения”!
Двама от активистите успяват да преминат границата, благодарение румънското гражднаство на единия. Останалите изтърпяват ада на полицейската проверка (включително да бъдат събличани голи), правят няколко спонтани демонстрации с транспаранти, след което се връщат в София. Тук драмата продължава. Двама решават да се върнат в Германия през Сърбия, а другите – да опитат да влязат в Румъния през Дунав мост (Русе-Гюргево). На сръбската граница момчето и момичето са спрени, щателно претърсени, иззета им е антифашистка и антирасистка пропаганда във формата на листовки и нашивки и в крайна сметка са спрени и не са допуснати да влязат в Сърбия с мотива, че носят „неонацистка проганда”!? Връщат се в София, а на следващия ден се опитват да потърсят помощ от германското посолство в София. Там явно имат информация за тях, която са подали и на румънските власти и ги посрещат не като германски и европейски граждани, а като хора „извън закона”. Достигнали до абсурдността на факта, че именно германски граждани не могат да напуснат България нито през Румъния, нито през Сърбия, активистите питат в посолството дали могат да им помогнат и препоръчат нещо. Вместо помощ от служителите в посолството научават, че могат да се върнат през Гърция, а родителите им вероятно могат да платят самолетните им билети. Посолството се държи като туристическа пътна агенция, която обяснява различните оферти. Най-накрая момчето и момичето успяват да вземат самолет от София до Берлин. Останалите 4 активисти – 3 момичета и 1 момче – заминават за Русе с идеята все пак да стигнат до Букурещ, като преди това оставят всичките си материали против НАТО в София. На 25 март те са на граничния пункт при Дунав мост – там отново са спрени и въпреки че не откриват дори и пропагандни материали, отново им е отказано да влязат на румънска територия – този път с мотива, че имената им вече са вкарани в полицейските регистри от задържането им при Калафат и представляват заплаха за „срещата на НАТО и сигурността на Румъния”. Това вече прелива чашата и активистите стартират спонтанен лагер „Без граници” откъм българската част на границата при Дунав мост. Правят и 2 транспраната – „Без нации, без граници” на английски език и други два на английски и български език с малки разлики помежду им – “Romania ignores freedom of speech during NATO summit” и „Румъния уби Свободата заради срещата на НАТО”. Младежите изкарват там 2 дена и 2 нощи, като обясняват на българската гранична полиция, че „така са им казали от немското посолство”, поради което не срещат сериозни проблеми от нейна страна. Много от преминаващите хора изразяват симпатия към дейността на активистите, като един дори им подарява храна с думите „Аз мразя НАТО. Подкрепям това, което правите. От един български работник.” По време на престоя си на границата на 25 и 26 март немските анархисти са били подкрепени и от хора от инфоцентъра „Екотопия” в Разград, които помагат за направата на транспаранта с българския текст. Активистите дават и множество интервюта за румънски медии по телефона, както и за местните русенски вестници „Утро” и „Бряг”, където са публикувани кратки материали за случая. На 27 март четиримата младежи се връщат в София, защото разбират, че така или иначе „демократична” Румъния няма да им позволи да влязат на нейна територия. Привечер най-после успяват да излязат и от България през Сърбия.
Целият този случай показва връхната точка, до която може да стигне параноята на румънските власти от страх пред техните вашингтонски и други господари. След като три момичета и едно момче представляват заплаха за срещата на НАТО, как ли биха реагирали, когато срещу тях се изправят милиони разгневени хора? След като четирима граждани на държава-членка на ЕС не могат да влязат в друга такава страна, само защото искат да изразят мирно позицията си срещу срещата на господарите, това означава само едно – болшевизмът е отново тук под формата на „новия световен ред” на Буш, а НАТО е антидемократична военна организация, срещу която не може да се протестира по никакъв начин! Толкова  можеше да се протестира преди години и срещу Варшавския договор и то със същите аргументи – можете да си протестирате срещу САЩ и НАТО колкото си щете, защото те са лошите, но не и срещу СССР и Варшавския договор. Яли сме го това. Мерси!
Иво