Анархизмът в Гърция-втора част

печат
Въпреки сериозната убеденост и честите позовавания на анархокомунизма и други подобни идеи, тези групи не се самоидентифицират с историческия документ „Организационна платформа на всеобщия съюз на анархистите” и според Федерацията на анархистите от Гърция не могат да бъдат идентифицирани като „чисти” анархокомунисти.
През 2002 г. един от бъдещите членове на Федерацията Димитри или Джеймс Сотрос превежда за първи път „Организационната платформа ва Всеобщия съюз на анархистите” на гръцки, но не я публикува веднага. През август същата година, заедно с другар от Пирея, решава да издаде отделна брошура с предговор, написан от втория другар. Тази дейност в крайна сметка се превръща в това, което е известно като „Федерация на анархиситите от Западна Гърция (която в момента се нарича Федерация на анархистите в Гърция). Те най-накрая издават „Платформата”, заедно с критиките, реакциите и въпросите от Малатеста, Махно, Аршинов и други. Този превод се превръща в книга, издадена през 2004 година.
Федерацията на анархистите от западна Гърция е създадена през август 2003. В нея членуват хора от градове в западна Гърция като Нафпактос, Дистомо, Агринио, Арта и Янина. Те имат също контакти в Атина и други градове. Повечето от членовете на федерацията сформират през годините Федерация на анархистите от Гърция (ФАГ), тъй като организацията се разраства. В Янина членове на ФАГ формират група, наречена „Щедрост” – това е анархистка студентска група и местна секция на „Антиавторитарно движение”.
ФАГ започва своята дейност главно на местно ниво, където повечето нейни членове живеят, работят и учат. Федерацията публикува своята обстойна брошура, която използва в борбата на местните хора от Астакос срещу рибопроизводителната индустрия, която довежда района до икономическа, социална и екологична катастрофа. Тази акция е до голяма степен е успешна – много местни хора я възприемат положително. Листовките, издадени от ФАГ, са написани на разбираем, прост език. Членове на ФАГ в Агринио откриват офис там, а други, в Патра, започват издаването на анархистки архив и също така започват местен бюлетин наречен „Мавра грамата” (Черни букви).
ESE (Безвластнически синдикален съюз) е единственият опит в съвременна Гърция за съдаване на анархосиндикалистко движение. Той е създаден през есента на 2003 година в Атина като анархосиндикалистка организация с амбициите да разпространи някои въпроси и идеи сред гръцкото работническо движение. В момента групата се състои от малки групи в Атина, Парос, Родос и Трикала и се опитва да установи контакти с подобни организации от други страни. Но съюзът симпатизира не на Международната работническа асоциация, а на International libertarian solidarity (Международна безвластническа солидарност), интернационал, считан от МРА за реформистки. Някои от неговите членове симпатизират също и на „Платформата” на Махно и Аршинов.
Антиавторитарно движение (трябва да се прави разлика между цялото наименование „Анархистко и антиавторитарно движение в Гърция” и конкретната организация „Антиавторитарно движение”, което на гръцки се изписва различно) е създадено през 2002 година с основна идея да подготви и участва в протестите срещу срещата на Европейския съюз през юни 2003 година в Солун. Подкрепени от близкото сътрудничество на групи и отделни личности от цяла Гърция, Антиавторитарно движение развива модела на децентрализацията, публикува своите възгледи, издава месечното издание „Вавилония”, участва в повечето от протестните събития, предшествали срещата на върха на ЕС, организира седмица на събития в Солун в окупирания Теологически факултет и подготвя присъствието на хиляди демонстранти на същото място. Най-накрая организаторите на протестите успяват да проникнат в „червената зона” в Мармарас и да организират протестите по улиците на Солун на следващия ден. След 2 години интензивна подготовка за срещата на ЕС повечето от участниците, които идват от различни анархистки и антиавторитарни групи”, решават да продължат дейността на Антиавторитарно движение като синтетична мрежа от групи във всички градове на Гърция, обединена от няколко основни принципа:
• антиавторитарен характер на групите в техния обхват на дейност и рамки на мислене;
• пряка демокрация в начина на взимане на решения;
• отказ от приемане на всякаква форма на власт;
В този смисъл Антиавторитарно движение е отворена мрежа от събрания, която може да приеме в своите структури хора и групи с различни идеолигически и организационни виждания, стига да приемат горните 3 принципа-минимум. •
(следва)
-=-=-=-=-=-=-
» » » продължава от миналия брой

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *