Съветите в Аржентина

печат
Пряката демокрация по света и феноменът на съветите в Аржентина, равносметка за една година дейност

Феноменът на съветите в Аржентина

е много сложен. Всеки съвет е отделен свят, затова ще започна с обща информация относно движението, за да говоря после за опита ми като участник в народния съвет Сид Кампеадор в град Буенос Айрес. Накратко може да се каже, че съветите са обединения на кварталните жители, които разискват и решават политически въпроси по хоризонтален начин, без разграничаване между управляващи и управлявани или между представляващи и представлявани. Съветите възникват като движение малко след бунта от 19-и и 20и декември 2001. Повече от 150 съвета се образуваха спонтанно в Буенос Айрес и още други в Кордоба, Розарио, Мендоса, Санта Фе и други градове. Моят съвет например се създаде по призива на Ромина, млада жена на 26 години, нямаща никакъв политически опит, която прекара почти седмица да раздава листовки – покани за първото събрание. Съветите са почти изобретение в аржентинската политическа култура, която традиционно е много авторитарна. Единственият предхождащ ги подобен феномен бяха съветите на пикетерос, появили се към 1996. Но това беше доста далечен феномен за болшинството измежду нас, нямали никога отношения с тях, нито информация относно начина им да се организират. Връзката се осъществи чак в последствие и тогава разбрахме, че и те използват метода на съветите. Тоест, когато започнахме да се събираме с хората от квартала, нямахме никакъв опит. Какво накара жителите да се обединяват в съвети? Смятам, че отначалото това, което ги подтикна, беше чувството за изоставеност, фактът, че се озовават сами изключени не само в икономически план, но и в политически. Това е интуиция, почти инстинкт: когато има сериозни проблеми и толкова безпорядък, трябва да се обединиш с другите, за да се изслушате и решите какво трябва да се прави. В нашия съвет, първите месеци бяха почти катарзис. И сега, когато мисля за това, първите съвети на пикетерос се появяват също от тази изоставеност. Първото пикетеро движение в Кутралко, изцяло зависимо от петролната промишленост селище в Патагония, се роди след приватизацията на държавната петролна компания. След приватизацията бе решено да се прекъсне производството в Кутралко, което обрече цялото село на изчезване. Тогава жителите, пред липсата на отговори от страна на държавата, обединени в съвет, започнаха да блокират пътя. И те положиха началото на едно от найсилните в света движения на безработни. В началото ние, членовете на съветите, бяхме обединени само от лозунга „Que se vayan todos!“ (Да се разкарат всичките!). Това беше лозунгът на бунта от 19-и и 20-и декември. Този лозунг изразява разочарованието от политическа система, напълно откъсната от народната воля. Две години по-рано беше победата на Съюза, на теория – прогресивна коалиция, противопоставен на неолибералната политика, прилагана от Карлос Менем в продължение на десет години. Отначало Съюзът вдъхваше надежда на много хора. Но тя бързо се изпари поради прилагането на същата неолиберална политика под ръководството на Доминго Кавальо, бивш министър на икономиката в правителството на Менем. Корупцията на държавните чиновници остана много голяма, не само на правителствено равнище, но също и в парламента и върховния съд. Синдикатите в Аржентина също са напълно корумпирани и компрометирани. Именно в този контекст се срути представителната система. По време на изборите, непосредствено последвали бунта, бяха достигнати огромни равнища на въздържание и на отказ от гласуването и това в страна, където гласуването е задължително. Сдружаването в съвети е реабилитацията на „Que se vayan todos!“: то съдържа в себе си желание за самостоятелно с проблемите, без да се чака това да направят представителите. Отначалото ни обединяваше единствено това. Хората в съветите са безкрайно разнообразни. Има хора на всякакви възрасти и двата пола са представени поравно. Има хора със и без политически и синдикален опит. Има партийни активисти и хора, които не се доверяват на партиите. Някои имат висше образование, други нямат. Що се отнася до социалния произход, в нашия съвет примерно беше представена главно средната класа и мисля, че в повечето случаи положението беше подобно. По-късно вече се присъединиха и повече жители от социално по-ощетена среда. Това разнообразие също е нещо съвсем ново в аржентинската политическа култура. Какво правят съветите? Дейностите, които развиват са най-разнообразни: от тези, които засягат квартала, до политически действия на национално ниво. Най-често водените от съветите дейности са групови покупки с цел да се се вземе по-ниска цена за стоките, както и различни културни дейности, почти винаги с политическо съдържание: прожектиране на филми, обществени разисквания, лекции на различни теми и пр. Много от дейностите на съветите имат за цел да счупят класовите бариери, които ни разделят. Съветите редовно организират срещи и общи мероприятия с пикетерос, с хората, събиращи картон за вторични суровини и с работниците от „възвърнатите“ фабрики. Многобройни съвети организират обществени кухни за бедните и бездомните. Най-чисто политическите действия включват борбата срещу повишаването на цените, срещу правителството и срещу върховния съд, срещу репресията, срещу някои предприятия и т.н., черз манифестации и различни преки действия. Една точка, която заслужава да бъде подчертана е, че към месец юни 2002, съветите си възвърнаха цял куп сгради. Редица съвети окупираха нелегално изоставени сгради, за да учредят в тях културни центрове, обществени кухни и дори имаше един съвет, който си „възвърна“ изоставена болница и я пусна отново в действие с помощта на професионалисти и доброволци. Друг съвет завзе празна сграда на три етажа, която принадлежеше на една фалирала банка. Връзката на съветите с другите социални движения е много тясна: действията на солидарност (изразена в един от любимите ни лозунги: „Атаката срещу един от нас е атака срещу всички ни!“) са непрестанни и това отнема голяма част от нашата енергия. В момента движението на съветите се организира за активен бойкот на идните избори. Нашият съвет например възнамерява да стимулира действие на масово гражданско неподчинение. Като цяло всички съвети споделят леви идеи или поне прогресивни. В частност моето събрание в болшинството си е антикапиталистическо и много от другите също. Мнозина очакваха съветите да бъдат преходен феномен и аз също го вярвах. Но повече от година по-късно, ние продължаваме да съществуваме. Участието на хората спадна леко, но болшинството от съветите продължават да работят много интензивно. Числеността на съветите варира между 70 и 80 души за най-големите и между 15 и 20 души за най-малките. Неотдавнашно преброяване от един вестник сочи, че има над 220 съвета, функциониращи в цялата страна.

Равносметка за една година на дейност

Личната ми равносметка за една година интензивна работа в моя съвет е изключително положителна: чувствам, че това промени живота ми за винаги. Като движение, преминахме през процес на изключително политическо съзряване. Още си спомням като на живо първите трудности, когато се касаеше за нещо толкова просто като да се изслушваме взаимно. Имаше даже сдърпвания за използването на мегафона: малко хора имаха търпение да изчакват реда си, за да се изкажат. Това беше първото политическо изживяване за много от участниците в съветите. Едно от най-вълнуващите неща е да видиш как понастоящем вече огромен брой хора са добили стабилен политически опит и се чувстват достатъчно сигурни в себе си, за да разискват наравно с опитните дейци по най-различни въпроси. Но може би, най-важното от съветите е, че даже и като нищожно малцинство от населението, ние допринасяме за изграждането на нова политическа култура в Аржентина и „отучването“ от политическата култура, в чийто дух ни възпитават. Преди година например никой не говореше за „хоризонталност“ – дума, която днес е основна в политическия ни речник. Членовете на съветите защитават тази организационна форма – без управляващи и без управлявани – сякаш това е най-скъпото им съкровище. Мисля, че в момента представляваме една необичайна „развръзка“ в нашата страна по отношение на представителната политика и на държавата. „Измъкваме“ се от държавата, дезертираме изборната политика и се стараем да строим по периферията на държавата и против нея. Добър пример представлява действителният автономен социален център, който отвори нашият съвет, в сградата, която окупираме в центъра на Буенос Айрес. Там сме установили социални отношения от нов вид, които не са основани нито на правилата на пазара, нито на държавните правила. Там строим всеки ден един малък свят, уреден от нашите собствени правила, основани върху равенството, свободата и солидарността. Но винаги, очевидно, отварянето на такива автономни пространства означава да се поставиш в позиция на противоречие спрямо държавата и богаташите. Не е възможно „да се измъкнеш“ без проблеми и да се оттеглиш удобно в тези пространства, защото чрез автономното си съществуване ние представляваме заплаха, която властта не може да търпи. Богаташите зависят от нас, те живеят от нашата работа и от нашето творчество и затова не могат да ни позволят да живеем по автономен начин, да учредяваме собствените си пространства със собствени правила. Ние нямаме нужда от тях, но за сметка на това те имат нужда от нас и ето защо противоречието е нещо неминуемо, даже и да не го търсим открито. Да се върнем на примера за нашия съвет: около месец след като окупирахме сградата, полицията обискира и призова девет от нашите другари и сега ще ни съдят за „узурпиране“. Ищец е банката Комафи, която парламентарни и журналистически разследвания подозират в пране на пари, в принадлежност към „златната мафия“ и в корупция на чиновници. Казват, че истинският собственик на банката бил самият Емилио Плюсера, един от шефовете в последната военна диктатура. Борбата на съвета срещу колоса на корупцията ми изглежда много силен символ за съпротивата на потиснатите от нашата страна срещу агресията на капитализма. В лицето на банката Комафи има концентрация на икономическата експлоатация, на държавните корупция и тероризъм, най-големите бедствия за страната ни през последните десетилетия. Другата важна промяна, която изживяваме в момента, е един постоянен и крайно увлекателен процес на разискване на различията, типичен за разнообразието, което ни характеризира. Хоризонталните срещи между равноправни личности ни задължават да се изслушваме и да се зачитаме взаимно, да признаваме валидността на гледните точки и на нуждите на другите. Никой в съвета не може да претендира, че притежава Истината или че познава правилния път повече от другите. Съветите не функционират, ако се тръгва от предпоставката, че не трябва да се зачитат другите или да се уеднаквят критериите ни, зачерквайки различията. Напротив, всекидневното ни съжителство стимулира процеса на взаимно „заразяване“. Бих искал да ви дам примери за тези ежедневни разисквания на различията в съвета. Първият засяга обсъждане, което проведохме през първите седмици след основаването ни и се отнася до нашата идентичност като участници в съвета. „Трябва да сме единни; всички сме аржентинци, това е важното“, повтаряше Клаудия, жителка на квартала без политическо минало. „Не това е важното“, отговаряха жители, борещи се в левите партии: „Главното е да знаем дали сме или не сме на страната на работниците“. Разискването се нажежи и Клаудио се намеси: „Нашият съсед Франциско, който току що каза много интересни неща, е уругваец. Това прави ли го по-малко член на съвета?“. Този ден разбрахме, че ни обединява нещо много по-важно от някаква си националност. Спомням си една друга история на взаимно „заразяване“ в деня, когато организирахме среща с лесбо-гей колективи. След два часа дискусии Раул стана и каза: „На 75 години съм и моето образование е от друга епоха; но днес си давам сметка, че тези момичета и момчета също са хора като всички и че нямаме право да ги дискриминираме“. Случи се така, че Родриго, на 19 години, участник в една от гей групите, които ни бяха на посещение, живееше също в нашия квартал. От този ден нататък той започна да участва в съвета. Смятам, че това е политиката, която най-добре се адаптира към характерното за съвременното ни общество разнообразие. Място, където разнообразието може да се развие и най-вече да засили борбите ни. Съветите са места за среща и тяхното функциониране може да ни помага да организираме различията си без да е необходимо да ставаме еднородни. Това е коренно различно от политиката на традиционната левица, която цели винаги да хомогенизира, да уеднакви и да централизира, да снабди социалното движение с „глас“, с „програма“ и с „партия“. В съветите, напротив, многообразието на гласовете прави по-силен всеки един от тях.

Езекиел Адамовски (със съкращения)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.