Сблъсъци на панаира в Солун

печат

НАШИТЕ ДРУГАРИ ПО СВЕТА

Полицейското присъствие е безпрецедентно – три колони полицаи пазят сградата на панаира, хеликоптери кръжат в небето, а автобуси, пълни със специално обучени полицаи за борба с масовите безредици, чакат по ъглите, готови да бият. Нищо обаче не може да спре събралото се множество – въпреки пререканията между сталинистките синдикалисти и блока на Антиавторитарно движение и другите анархисти, протестите са по-живи, отколкото през последните 2 години и множеството категорично изразява своята воля за съпротива срещу политиката на „своето” правителство, което е изцяло в услуга на новите корпорации и бизнес интереси.

Всяка година в началото на септември във втория по големина гръцки град се провежда Международен панаир, на който речи изнасят министър-председателят на Гърция, различни политици и шефове на фирми. Тазгодишният панаир се провежда от 6 до 14 септември и се обявява за най-големият досега. По традиция всеки панаир се съпътства от множество протести, в които се включват всички несъгласни със социалната политика на гръцкото правителство и настъплението на капитализма. Сблъсъците са сериозни – една година побеждават шефовете, друга – съпротивителното движение. Тази година от цяла Гърция прииждат хора, за да изразят своето недоволство. Още през миналия месец в Гърция започна разлепването на плакати с призив за протест. Плакатите бяха дело на синдиката на Гръцката комунистическа партия, който ползва абревиатурата „П. AME”(на гръцки „паме” има значение на „хайде” и „напред!”). Не само комунистите обаче са готови да изразят своя протест срещу нечовешката политика на дъръжавата и капитала – тази година протестиращите от цяла Гърция са десетки хиляди, като не на последно място са анархистите и антиавторитаристите. Сред многото различни организации и различни обществени прослойки ярко се открояват блокът на Антиавторитарно движение, група анархисти, които не членуват в определена организация и оформят черно-зелен блок с транспранти за безопасна и безплатна енрегия за обикновените хора и повече въздух и пространство за жителите на градовете, анархисти от скуота „Фабрика Ифанет”, както и маскираните момчета от „Тера инкогнита”, които заедно с някои други оформят нещо като „Черен блок”.

Сред протестиращите има дори блок от представители на полицейския синдикат (в Гърция има и такова нещо), които настояват за по-високо заплащане и също са против политиката на правителството. Драмата е невероятна, когато техните собствени колеги ги атакуват и едни ченгета започват да налагат други. В настъпилата суматоха анархистите решават, че блокът на полицейския синдикат са всъщност подставени лица провокатори и също ги нападат, за да защитят демонстрацията по обичайния начин – с прътовете на червено-черните си знамена. В мелето се хвърлят камъни, а гневът на полицаите се излива естествено отново срещу анархистите.

Медиите не пропускат поредния случай да представят социалните протести единствено като групи от хора, сеещи хаос и разрушения. Гръмко се тиражират случаи, в които група отстъпващи анархисти нахълтва в църква, в която в този момент има сватба, а друга група зографисва стените на друга църква с надписи „Без бог, без господар”.

Истината е много по-различна. На тазгодишните протести за първи път поривите към стихийния бунт на най-разпалените анархисти са в голяма степен овладяни и насочени към ясно определени цели. Солун не осъмва отново с изпотрошени будки и малки магазинчета – нови витрини ще слагат само лъскавите търговски центрове на мултинационалните конгломерати Старбъкс, Бенетон, Макдоналдс и тям подобни. На тези акции ясно се вижда, че решимостта за протест е много по-силно изразена, както сред младите, така и сред по-възрастните участници, а господарите вътре в сградата остават стъписани от огромното множество, пристигнало да покаже истинското лице на гръцкото общество и пред чуждестранните бизнесмени на този международен „форум”. Независимо от сериозните мащаби на събитието, защитната организация на анархистите явно също е на по-високо от досегашното ниво. Броят на арестуваните е значително по-малък, броят на коктейлите Молотов – също, но за сметка на това пропагандата и солидарността пред лицето на общия враг изпъкват доста по-отчетливо.

Няколко дни след протеста на 6 септември, група бойци атакува и подпалва полицейското управление, намиращо се в близост до гарата. Засега нападателите са неизвестни, но полицията все пак арестува няколко души. •

Иво

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.