Село Кривдино

Чудомир, "Двамата от ТКЗС-то", 1963г.

печат
Чудомир, "Двамата от ТКЗС-то", 1963г.
Чудомир, "Двамата от ТКЗС-то", 1963г.

Класовата принадлежност не е автоматична гаранция за революционно съзнание

Селото ще го нарека условно Кривдино. Не за друго, а защото хората в него са „криви“. Трудно можеш да се разбереш с тях, трудно ще останат доволни от теб и трябва да се пазиш да не те минат, ако не внимаваш.
И тази година в Кривдино реколтата не е добра. Поне за „бачкаторите“, които работят малко земя – по няколкостотин декара. Някои гледат крави и по-малко земя. Те са еквивалентът на т. нар. „семейни ферми“ в Западна Европа. Общото между тях е, че наистина са семейни. Разликата е, че в Кривдино работят повече и живеят по-мизерно от, да речем, колегите им в Гърция.
По-добра е реколтата за Големите, както ги наричат бачкаторите помежду си, Капиталиста и Номенклатурчика – тези имена ги описват по-добре от рождените им. Те „работят“ по няколко хиляди декара само в това село, отделно държат още хиляди декари от земята в другите села из Ямболско. По образование са агрономи, такива са и по битие. Десетки години стоят близо до земята, учили са теорията, експериментирали са в практиката.
Бачкаторите по образование са… бачкатори. Един е тракторист, друг – шофьор, трети… учил до седми клас. И по битие са бачкатори – работили цял живот на някого, а после взели по един счупен трактор, защото им се привидяла възможността да станат „бизнесмени“. Преди 100 години нашите другари са наричали такива „дребна буржоазия“. И днес те експлоатират най-вече собственото си семейство, докато малцината останали трудоспособни хора в селото бачкат за Големите.
Хубавото на бачкаторите е, че работят. Рядко вече се намират младежи, които да са видели толкова работа, колкото тези 40-50–годишни чичковци отмятат по време на жътва. Трудът хич не ги плаши, сигурно те несъзнателно друг живот не си представят. Лошото на бачкаторите е, че са дребни. И в работата, и в мислите си. Оцеляват благодарение на много труд и евтините хитринки. Един не платил за оранта на комшията, друг се ослушал за наема за земята на читалището, трети турил вода в млякото, което продава на мандрата. Само на Големите не смеят правят номера, понеже онези са по-тежка категория тарикати.
Например Капиталиста е от малкото примери за „честен милионер“. По собствените му думи „пари е давал само на катаджии“. Работи може би за двама. Държи се учтиво с хората, влиза им понякога в положението. Децата му са на нивата заедно и наравно с наемните работници. Но не отстъпва ни крачка, когато нещата опират до печалбата. Според него, собствениците на земя (повечето са бедни селяни и техни наследници) не трябва да имат право нито да избират на кого да дадат земята си, нито да претендират за по-високи доходи от нея. Държавата подпомага земеделието, „за да можем и ние да живеем като хора“. Само че под „ние“ Капиталиста май има предвид не точно земеделците, а техните началници. А „като хора“ не значи точно като хората в Китай.
Кривдинци наскоро направиха подписка срещу поредната инициатива на Номенклатурчика. Хората се подписваха с думите „Не се наяде бе! Да не е феодал?!“ Още от времето на ТКЗС Номенклатурчика се разпорежда с работниците в селото. Това продължи и след „прехода“. Благодарение на връзките си с властта и на умението си на агроном, доскоро той беше единственият земеделец в района и освен с работниците въртеше и земята на пенсионерите. Номенклатурчика реализира мечтата на Капиталиста – да не плаща наем и да работи земята, която си избере. И дори не се замисля дали хората имали някакви права или не  – за него правилно е това, което му е приятно.
Съответно селяните го мразят. Не само бачкаторите, всичките селяни. Ала и на ум не им идва да се сдружат и да направят нещо по въпроса. Чакайте, ами подписката? Подписката се случи, понеже общинската клика от ГЕРБ реши да направи сечено на кликата на БСП. Доста от Кривдинци се хранят на копанката на политиката – на последните избори нямаше човек от селото в активна възраст, който да не получава пари от някоя партия.
Не е лесно да се намери по-мизерно препитание от продаването на личното достойнство и купуването на чуждото. Но кривдинци са намерили. Крадат се едни други „за спорта“. Земята около селото е подходяща за чесън, затова по-работните и по-здравите редовно сеят – кой колкото може. Като дойде времето да се вади обаче, започва бясна надпреварва кой да прибере повече. Разбира се, има хора, които не пипат чуждото, но повечето тукашни гледат на кражбата като на бабаитски подвиг, а не позорно деяние. В село, в което половината от хората са известни като редовни крадци, трудно можеш да очакваш колективни действия срещу тази напаст. Затова и на нивата се сее все по-малко, а в кръчмата се псува все повече.
За прехраната кривдинци разчитат най-вече на собствената си градинка – то работа на село почти няма. Но за интеграцията си в общността, за издигането над скотския труд и преди всичко – за да придобият усещане за собствена значимост, те разчитат на далаверите. Дали ще прекараш комшията, дали ще излъжеш държавата, дали ще оклепаш някого пред другите – това е начинът да те забележат, да покажеш, че струваш нещо.
Общо взето така видях хората, които все още участват в „обществения живот“ на селото. Може и да греша някъде. Не споменах неколцина души, които ме впечатлиха с честността и ведрия си нрав. Но описах масовата среда, в която сме принудени да търсим „революционен потенциал“. Наистина е вярно, че „битието определя съзнанието“ – едно е съзнанието на Големите, друго – на Бачкаторите, трето – на онова, което все още прилича на пролетариат. Но и в трите групи хора не виждам ни класово съзнание, ни почва за някаква революционност. Затова ми се струва, че трябва да търсим по-скоро изключения от правилото. Хора, които живеят по свой начин, въпреки налаганото от общността поведение и отношение към света. Може би ще се окаже, че това е по-точен критерий, отколкото класовата принадлежност на конкретните личности.
Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *