ШОКОВИТЕ ТЕСТОВЕ

печат
3 април 2011

Европейската комисия тепърва ще създава работна група, която да ФОРМУЛИРА що е “шоков тест” в отношение на безопасността на ядрените електроцентрали. Много се говореше за тези шокови тестове, но се оказа, че зад този термин не стои нищо ново. Около една година ще отиде за формулиране, провеждане и изработване на нови норми за сигурност в множеството АЕЦ (с общо 149 действащи реактора), разположени в Европа. На всичко отгоре, всяка страна сама ще преценява резултата от проверките.
Но защо тогава е нужен единен стандарт (който сам по себе си във формата на централизирана командна структура не е нужен), който няма да се проверява за спазване? Само за да се похарчат пари и да се успокои населението?
НЕ може да има спокойствие, когато един атомен реактор е собственост на държавата и се администрира от чиновници. НЕ може да има спокойствие и когато атомна електроцентрала е собственост на частна корпорация, която си позволява компромиси с безопасността, за да остане конкурентоспособна. И в двата случая началниците и собствениците не дежурят като оператори в командната зала, не влизат в състава на обслужващия персонал от инженери и техници, нито в аварийните групи. Те управляват дистанционно и получават бюджетна заплата или се разпореждат с печалбите от продажбата на ток (и отпадни радиоактивни изотопи).
Без свобода не може да има сигурност. Една АЕЦ ще бъде в пъти по-безопасна (макар и да не на 100%, защото безопасни неща в този живот няма, особено технически, особено свързани с енергетика) благодарение на едно единствено нещо – свободен труд. Операторите, инженерите, техниците и всички други, които работят в една такава електроцентрала, ако са нейни собственици (а в перспектива – и конструктори, инвеститори и строители на нови мощности), ако сами решават колективно как да я стопанисват, никога няма да направят компромиси с техниката на безопасност поради съображения за печалба, политика или вследствие на некомпетентност. Именно защото биха били първите пострадали при една авария. За разлика от управленци и частни собственици, чиито офиси и жилища се намират доста далеч от реакторите.

Шаркан

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *