Скомина

politics-elections-vote-voter-voting-polls-gmin116_low_optЩе ни казват, че който не гласува, оставя друг да решава вместо него. Но който гласува, той пак оставя други да решават вместо него. При това няма избор кого да избира – други решават кои ще се явят на „електоралния пазар“.

Няма как другояче да нарека темата за изборите. Защото не за избори трябва да пише този вестник, а за самоуправление, за инициативи на хората, които още имат работа, които намират временна, които вече са я загубили или никога не са я започвали поради липса на „благодетели“, които да платят за някакъв труд, при все че несвършени неща в България има за целия китайски народ – веднага се сещам например за ужасното състояние на водните съоръжения, авариите на които отмиват жилища и живот. Трябва да пишем за самоуправление по общини, по отделни села и градски квартали, улици и жилищни блокове, за това как те да поемат в свои ръце комуналните дейности, снабдяването с ток, който скоро ще поскъпне ужасяващо, с вода, отопление, осигуряването на ремонти, почистване и преработка на отпадъци, подпомагане на нетрудоспособни, организиране на бърза медицинска помощ поне като транспорт до здравно заведение, обща грижа за децата, възпитаването им като нормални хора, а не комплексирани и озлобени нищожества, въпросите на образованието не за диплома, а за реални практически знания как да се създават нужни неща, вместо обиграване в „умението“ да се преразпределят вече създадени, при това в чужбина, при това боклучави „стоки“. От самото изреждане личи, че чисто териториалните сдружения на гражданите, които отхвърлят посредничеството и контрола на държавната и частно фирмената бюрокрация, не ще се справят самостоятелно с всички задачи. Нужно им е тясно партньорство с професионални сдружения на лекари, учители, строители, електротехници, преки селскостопански производители, какви ли не други специалисти още, но такива сдружения, които да не копират легализираните мафии като КНСБ и КТ Подкрепа, по същество адвокатски кантори за пазарлъци и орталък с политиците и работодателите, уж в защита на работническите интереси. Трябва да пишем за съвместна работа на учени, конструктори, инженери и педагози. За организиране на народна самоотбрана срещу бедствия, аварии и агресия на мутри. За връзката между пряката демокрация и социализирането на собствеността, за това как едното не може да работи без другото наистина в интерес на народа. Да пишем как и без партии може да се живее, без да им робуваме. За замяната на съдилищата с форуми за установяване на факти по един или друг случай, така че да намираме причината за социално разрушителните деяния и явления, така че да ги уморим в корен, да дадем на хората шанс да се държат… като хора в най-добрия смисъл. Защото сегашната Система не оставя голям избор, развращава от низини до върхове, изважда най-лошото във всеки от нас.
Но… засега „народът“ остава апатичен, в плен на навика, че ТРЯБВА да ходи на избори. Или, ако не ходи, да лъже системата на дребно, да се спасява поединично дори с цената да прегази ближния, но не и да се погоди с него срещу общия враг, първопричинител на бедите.
Мнозинството все още се подлъгва по приказките на политици и политиканстващи „интелектуалци“. Мнозинството слуша речи от рода „да си върнем държавата“, но не проумява, че тия, които искат да си „върнат държавата“, щом го направят, пак ще изтикат простия електорат в подчинено положение. И така държавата, с променен личен състав, пак ще нарежда, а народът ще се подчинява, псувайки, но пасувайки. Пак местни мутренски царе ще гинат от куршумите на конкурентите им, а не от гнева на потисканите от царчето хора. Пак някой ще рови на сметището, а друг ще си гласува „бонуси“, без да е произвел нищо, което да може да се изяде, облече, прочете с удоволствие, с което да си боядиса хола или поправи пералнята.
Така ще си останат нещата и никакво гласуване не ще го промени. Ще ни казват, че който не гласува, оставя друг да решава вместо него. Но който гласува, той пак оставя други да решават вместо него. При това няма избор кого да избира – други решават кои ще се явят на „електоралния пазар“. Ще ни пълнят главите и задръстват ушите с лафове като „прост народ – слаба държава“, но това е нагла лъжа, защото именно при прост народ държавата е силна да го върти на шиш и да го подкарва като стадо добитък първо към урните, а после и към кланиците.
Не, не гласуване, стига с тези ИЗБОРИ! Все още има книги, които разказват не за „богатите също плачат“, „как да станем богати“ или „как да лижем задника на шефа и да направим кариера“. Има книги, които разказват за опита от миналото да се оправяме без държава или против държавата и при това да живеем по-добре. Тях трябва да прочетем, да прочистим умовете си от отпадъците на буржоазната пропаганда, за да видим, че МОЖЕМ САМИ всичко онова, което уж „държавата ни дава“.
Не гласувайте. Не играйте игра, от която винаги после губите. Не изпадайте в оправданието „всички са маскари“, което иначе е вярно, но му липсва следващата крачка: от чуденето кой е по-малко маскара, та него да турим да ни „оправя“, да минем към уреждането на живота си така, както ние си желаем. •

Хасан Девринджи

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *