Случаят Сашо

печат
Сашо Стойков е безработно момче на 23 години, което на 12 август трябваше да остане на улицата, заедно с болната си майка. По простата причина, че нямат жилище, и със съдействието на „добронамерени хора“, от 2006-та година живеят в общинско жилище в кв. Слатина.
Оказва се обаче, че и на общинската трапеза не е много лесно. Още с настаняването им, Топлофикация им пише сметка от 1200 лева за топла вода (парното в жилището е изключено) за първите четири месеца. Жалбата в дружеството остава без последствия, затова пък Сашо не си прави труда да им плати сметката. Оттогава тази сметка остава да му виси в тефтерите на бирниците – като се почне от въпросното дружество и се свърши с община Слатина. Но всичко си минава „со кротце, со благо“, докато не идва времето за „малко кютек“.
През лятото на 2010 Сашо е съкратен от работа „поради кризата“. Малко по-късно майка му напуска работа поради болестта си и остава на легло у дома. Работата, която се намира, е епизодична и слабо платена, двамата едва успяват да изкарат зимата. Съответно прекъсват плащанията на наема си. Напролет от Топлофикация успяват да стигнат до съдебна заповед за изземване на „задълженията“. Сашо обжалва, но това не спира общината да подаде заповед за изгонването му поради „забавен наем и просрочени комунални сметки“. На 12 август Сашо трябваше да излети от жилището си, но се оказа, че Сашо има приятели на място.
Към 12 август сметките на Сашо, без невероятното му „задължение“ към Топлофикация, бяха платени, някои от тях – с месеци напред. От джобовете на приятелите му, не от неговия джоб. Пак приятелите му раздухаха случая според силите си, направиха пресконференция, успяха да вкарат неколкократно журналисти с камери в кабинета на кметицата, подписала се под заповедта. Пак те събраха хора, за да застанат пред жилището на Сашо на 12 август, с намерение да спрат полицията, дошла да го изхвърли. И полицията не дойде.
Значи може. Може шепа младежи, повечето от тях студенти, да мобилизират приятелите си, да използват опита си, натрупан от рехавите акции на организацията „Призив за образование“, за да спечелят за един от тях поне няколко месеца повече у дома. Може да се покаже на журналистите, че Законът не струва нищо, защото зад него стои Несправедливостта. Може шепа младежи, повечето от които сами притиснати от живота, да се изправят за борба без никакъв личен интерес.
Рядко ви поднасяме хубави новини, защото рядко ги виждаме. Но ще опитаме за в бъдеще да не спестяваме подобни събития. Защото от тях може да се черпи както опит, така и надежда. Надежда, че все още имаме сили да променяме нещата за добро, че няма нужда да се продадеш на мафиотите, за да помогнеш на приятеля си.
Безценна ще бъде вашата помощ, ако ни информирате за такива събития. Знаем, че са малко, но ние сме още по-малко от тях. Времената стават все по-трудни и нашето верую е, че народът ще намери сили в себе си, за да се бори срещу потисниците. Не можем да бъдем навсякъде, за да видим нещата със своите очи. Затова разчитаме на помощ от вас. •
СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.