Стихове от Георги

„Природата се гради върху спонтанния ред. Организмите постоянно еволюират, приспособяват се към своята среда. По същият начин не може да наложиш на хората едни институции, които да стоят во веки веков, едно замръзнало, непроменящо се общество. Смятам, че държавните институции трябва да отпаднат, за да отстъпят пред спонтанния ред и свободната кооперация, пред един по-добър и по-естествен обществен строй“ – това са думи на едно обикновено 17-годишно момче от Димитровград. Георги е следващият анархист поет, който имаме удоволствието да ви представим. Освен с поезия, младежът се занимава и с музика, свири на китара. Успех, Георги!
На кой бог се молиш?
Чии мисли четеш?
На кой горд държавник
смяташ да се опреш?
И кой път избрал си да следваш в живота?
А твоите приятели
(нали не си самотен?)
кои са?
Колко плащаш на месец?
И колко печелиш?
Позитивно ли мислиш?
(това е важно, не е ли?)
А жена
и деца?
Семейство и дом?
Пускаш ли тото
с мечта за милион?
Животът ти има ли смисъл, причина?
Копнееш за вечната
райска градина?
Или за богат
и охолен живот?
О, всичко това е лъжа!
А ти си роб
на неща, нереални,
без стойност,
без смисъл.
„А ако не успея?!“
си мислиш улисан
и падаш в капана им
в бездната черна
на мъдреците, които
говореха вчера
за великия смисъл
на света и живота,
а днеска не смеят
да гъкнат
и с неохота
заявяват: „Не знам“.
А бездната е бездънна
и черна,
и тогава разбираш,
и пред тебе се съмва,
и грейва отново
пред тебе всичко,
и виждаш великото НИЩО.
Окъпан в лъчите на празното слънце,
ти виждаш света
по-красив от преди.
Смъртта и живота,
смехът и тъгата.
И всичко е празно,
абсурдно и смешно –
животът е просто
лоша шега.
Така че засмей се
дори и накрай света.
Защото всичко
е просто шега.