Структурата на анархокомунистическото общество

печат
Във всекидневието си ние често се ръководим от принципа „постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб“, просто защото то е изгодно и разумно. Обществена среда, базирана върху този принцип, е естествена човешка среда. В същото време държавата (която непрекъснато ни натрапват като синоним на „страна“ и „народ“) е практически пълно отрицание на тази нравствена повеля. И наистина – кой чиновник, който ни разкарва напред-назад заради несъществени формалности, би искал и на него да му губят времето и късат нервите по същия начин? Кой политик би се съгласил да бъде излъган така, както той е измамил с кухи обещания своите избиратели? Кой работодател би приел да получава онова възнаграждение, което „отпуска“ на своите наемни работници?

Защо тогава търпим държавата? У хората е присадена убедеността, че с държава e лошо, но без нея e още по-зле. Абсолютно безпочвено убеждение, защото алтернативата на властта не е хаос, не е произвол и несигурност в утрешния ден (тези прелести ги има в изобилие и при държавата), а е осъзнат ред и доброволна самоорганизация.

Преднамерената липса на информация за моделите на безвластието е една от причините думата „анархия“ да стряска хората. Истината обаче е, че анархичното общество има своя структура, способна да поддържа обществен ред, при това без да прилага принуда, да използва неравенството и да го запазва като условие за своето съществуване.

Ключовото понятие в структурен смисъл за модела на анархокомунизма е свободният договор.

Свободният договор се реализира под формата на свободни асоциации.

Всички ние живеем на определено географско място. Свободният договор между жителите на една територия очертава анархична община, нейните граници се установяват чрез система свободни договори със съседите.

Договорите между общините определят териториална анархокомунистическа федерация, която, според желанието на гражданите ѝ, може да се подразделя на регионални комунални федерации. Ако в една община възникнат вътрешни противоречия, тя винаги е свободна да се раздели според уговорка на жителите си на две или повече общини, които да останат самостоятелни или да се слеят със съседни. Съвременните информационни технологии позволяват обществените въпроси в общините, регионите и цялата федерация да се обсъждат и решават през интернет форуми, с ясни, по-усъвършенствани правила на дискусии в тях, така че да не приличат на настоящите безплодни говорилни. Важното е, че никоя община или регион не са подчинени на други – в това е смисълът на истинското федериране.

На работното си място ние сключваме с колегите си нов свободен договор – производствен. Трудовият колектив, който стопанисва дадено предприятие или инфраструктурен сегмент, е собственик на предприятието по същия начин, както гражданите владеят своята община. Всяко едно предприятие, за да може да работи конструктивно, се нуждае от асоцииране с други предприятия и чрез един по-обширен свободен договор образува производствена федерация.

Този тип обединения се подразделят на териториални и браншови подфедерации, както и на асоциации, очертаващи производствено-потребителската верига от начална суровина до краен потребителски продукт.

По линия на браншовите федерации всеки колектив на предприятие може да споделя опит с други колективи, да търси помощ за модернизиране, да си разпределя работата в рамките на федерацията според възможностите си. По каналите на производствено-потребителската верига пък се осъществява пряка връзка с доставчици, енергетици, фабрики за рециклиране, транспорт, за да се стигне до крайните потребители на продукцията, при гарантирана свобода на избор на партньори, което представлява един здрав стимул (за разлика от конкуренцията при капитализма) за усъвършенстване и избягване на застой.

Тясно свързана с производствените федерации е още една форма на свободен договор – потребителската кооперация. Тя може да е договор между всички граждани на една община, но и само на част от тях. Потребителската кооперация може да обхваща повече от една общини, може да е опредметен договор на отделни граждани от различни общини. Допустимо е да съществуват потребителски кооперации вътре в самите трудови колективи и като помощни структури към техните федерации. Интересното е, че в края на ХIХ и началото на ХХ век потребителските кооперации в България са били наричани „комуни“. И това не е случайно. Анархистите имат съществен принос за възникването и развитието на кооперативното движение.

Отделните кооперации също могат да се свързват в потребителски федерации (вижте схемите). От една страна тези федерации поемат функцията да разпределят произведените блага, да дават достоверна информация за разнообразието налични продукти и услуги, като тези данни са напълно различна от полуистините и лъжите, които разпространяват днешните реклами. От друга, чрез поръчки и заявени от потребителите потребности, те оптимизират дейността на производствениците, пестят сили, материали и време, давайки зелена светлина на наистина нужните артикули и услуги. Така се пресича в корен насаждането на примитивен консуматорски манталитет, продиктуван от опаковката.

По този начин анархоикономиката е планова, като тази плановост няма нищо общо с командно-административното стопанство на марксистите, а очевидно не прилича и на „свободен пазар“ (който не е свободен дори само заради монетарния монополизъм, без да вземаме предвид останалите фактори, които правят „свободността“ на пазара илюзорна). В този тип стопански взаимоотношения не са нужни банки, регулаторни органи, както и самите пари като инструмент и средство за размяна.

Здравеопазването, образованието и органично свързаните с тях наука и инженерство също се образуват на основа на свободни договори и според схемата на производствените федерации, като проникват както в трудовите колективи, така и в териториалните асоциации. Болници, училища, вузове, лаборатории, конструкторски бюра и теоретични центрове ще се намират под непосредствения надзор на гражданите, които ги ползват, а това ще осигури адекватни и качествени услуги, при съобразяване с нуждите на отделните хора и перспективите на развитието на обществото като цяло. Защитата на обществения ред, реагиране на аварии, стихийни бедствия и противодействие на евентуални външни агресии се поема от федеративна мрежа, чиито възли също се намират под контрола на самите граждани на анархофедерацията, и затова не могат да се превърнат в репресивни органи на нова власт.

Но освен всичко изброено дотук, физически и нравствено здравите хора имат нестопански потребности, най-общо казано – културни такива. Неограничените възможности на интернет като среда за свободно асоцииране отново идват на помощ: развлекателни, релаксиращи, културни, спортни, разнообразни клубове по интереси, те със сигурност ще генерират общественополезни идеи и ще критикуват неиздържани проекти в други области.

По този начин анархичното общество ще представлява жив организъм, който не обезличава човека, който дава всекиму място под слънцето и позволява реализиране на личното благо чрез общото, както и гъвкав своевременен подход към всички възникващи проблеми.

Обратно, всеки държавно ориентиран модел е досущ груба машина, която мачка съдби, осуетява лични планове и дава предимство само на малката част от населението, която се намира в кабината за управлението ѝ. Но дори тези привилегировани „машинисти“ също са роби на копчетата и ръчките, които трябва да натискат и дърпат, за да не се озоват на най-долната палуба или извън борда на ръкотворното механично чудовище, наричано „капиталистическа държава“. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *