Представителната демокрация

печат
Редовните читатели на „Свободна мисъл“ със сигурност разбират що е анархизъм и анархия като състояние на едно общество. Обръщам се към онези, които все още мислят, че „анархия“ е синоним на „хаос“. И двете думи са от гръцки произход и не означават едно и също.

Терминът „анархия“ за описание на обществен строй, който логично заменя капиталистическия, е на Пиер-Жозеф Прудон. Той произнася знаменитата фраза, съкращението на която представлява известният символ на нашето движение: „Анархията е ред“, но ред, не наложен със сила от и в интерес на едно доминиращо малцинство, а самоорганизация според здравия разум, желанието и волята на обикновените хора. Същите хора, на които им се втълпява, че „демокрацията е лошо нещо, но по-добро не е измислено“. Отдавайки дължимото на ума на автора на този афоризъм (Уинстън Чърчил), нека подчертаем пресметнатото му лукавство. „Доброто“ в един режим на представителна демокрация, даже ако пренебрегнем фактическото икономическо и стопанско неравенство, което оказва силно влияние върху управлението на една страна, настъпва единствено по време на избори – и то ако те са абсолютно честни, а това условие практически остава в областта на бляновете. Между изборите обаче управлението е подобно (а често и съвпадащо до подробности) на диктатура. През срока на мандата на всяка една от властите („разделени“ само привидно) гражданите са длъжни да се подчиняват на решенията, взети от техните „избраници“. Забележете – у нас ние избираме само законодателната власт (от която зависи почти всичко и от която не можем да търсим персонална сметка за калпави и несправедливи закони; парламентът е орган на колективна безотговорност). Избираме и кметове и общински съветници. От последните обаче малко неща зависят, защото, за да свършат нещо, трябва да разполагат с финансови средства. А те им се отпускат от правителството. Нима някой от нас гласува за всеки конкретен министър? Нима директно избираме министър-председателя? Не, тези пълномощни лица изникват в резултат на задкулисни споразумения на законодателите, групирани в политически партии, а функционерите на тези партии, заедно с бизнесмените (като често тези групи се припокриват), образуват доминиращото, ръководно малцинство. То се ползва с привилегии и пълномощия далеч над възможностите и правата на всеки един гражданин.

Ние не избираме и съдиите (отново назначавани), не избираме кварталните си полицаи (които уж трябва да пазят нас, но не са ни подчинени, въпреки че им осигуряваме заплатите с данъците си – те слушат своите началници, които са част от управляващата класа), задължени сме да ползваме услуги на юристи, които също обслужват интересите на доминиращото малцинство.

Представителната демокрация по този начин наистина функционира като диктатура: всички вратички за контрол върху властта или са затворени, или към тях не водят лесни за изминаване стълбища. Ние сме сковани с наредби, подзаконови нормативи, правилници и от необходимостта да поемаме разходи, често непосилни за всеки онеправдан, за да си поискаме правата „по канален ред“.

Ние, обикновените граждани, живо се интересуваме от боричкането в тази откъсната от нас власт, следим дебати и компромати – но защо ни е всичко това? С какво сме по-нахранени, по-облечени, по-лекувани, по-образовани, по-благоустроени, по-свободни от това че гледаме как разни господа в скъпи костюми ни говорят за социални програми и обществен интерес?

По-добра от представителната демокрация е пряката. Именно затова моделът на анархокомунистическо общество използва механизмите на пряката демокрация, но в един по-различен контекст. Защото сама по себе си пряката демокрация лесно се превръща в хранителна среда за демагози и интриганти. Схемата за вземане на решения при пряката демокрация се обезсмисля, когато проблемът изисква вземане на решения с консенсус. Тъкмо поради тази причина анархизмът предполага федералистки модел, както и прецизиране на проблемите: някои въпроси се нуждаят от възможно най-широко съгласие, други могат да се решат локално, без еднотипни правила за всички.

Шаркан

1 коментар

  • ВЛАДИМИР АТАНАСОВ-сАНДАНСКИ Н. Вапцаров 37

    За мен представителна демокрация,държава,мафия,социален подбор,комунизъм,капитализъм,фашизъм са все пипалата на един и същи ОКТОПОД! Ето защо съм абсолютно убеден,че алтернативата на този октопод могат да бъдат единствено и само безвластническите общества,каквито са АНАРХОКАПИТАЛИЗМА и по висшата му форма АНАРХОКОМУНИЗМА! Та нима не е ясно като 2+2=4, че може да става въпрос за абсолютна равнопосавеност само когато никой не притежава повече власт -тоест концентрирани монополизъм и привилегии от когото и да било! Та нима не е ясно на всеки що годе мислещ индивид , че само в условията на абсолютна равнопоставеност, природата ще отприщи творческите сили на цялото общество,а не както е сега само на някакъв си там „ЕЛИТ“от паразити! Така че алтернативата е ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ и
    ВЪОРАЖЕН НАРОД-защото само с един въоражен народ-НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ Е-АВА!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.