Тодор Михалчев – анархист, пацифист, гражданин на света
40 години от смъртта на д-р Тодор Михалчев
На 29 април се навършиха 40 години от смъртта на анархиста д-р Тодор Михалчев. През 1945 година този българин е сред основателите на немската секция на Интернационала на Борците против войната (War Resisters’ International). Последните 40 години от живота си той прекарва в Германия, където с цялата си енергия се посвещава на движението за мир.
Тодор Михалчев е роден през 1899 г. в малоазийското градче Ески Фочи. Няколко години по-късно семейството му се връща в България. Малко преди края на Първата световна война е повикан да служи в армията, където през септември 1918 става свидетел на Владайските бунтове. Жестоката реакция на правителството, както и идейното влияние на събитията в Русия от октомври 1917 събуждат интереса на Михалчев към политически и социални въпроси.
През 1918 година му е разрешено да прекрати военната си служба, за да продължи образованието си. Когато през 1920 година отново е повикан в армията, той отказва да служи по политически причини. Следват 4 години на преследване от страна на властите, 14 месеца от които в затвора, при тежки условия.
Още от ранна възраст Михалчев следва идеите на анархизма, става вегетарианец и усвоява международния език есперанто. Доброволно се отказва от учителското си място и започва да работи селскостопанска и миньорска работа, пише множество статии за анархически и социалистически вестници и участва в многобройни дискусии в рамките на българското анархическо движение.
Първоначално е убеден, че борбата за един безвластен свят трябва да бъде въоръжена – с всички възможни средства. Силата не схваща като самоцел, а като начин да се премахне насилието спрямо други хора.
Около 1920-1921 година сред българските анархисти започва да се формира ново течение за съпротива изцяло в духа на ненасилието. Михалчев се запознава с идеите им и ги приема. Успоредно с това Михалчев прави задълбочен анализ на социалната и икономическата структура на тогавашното българско общество, в което преобладават селското и занаятчийското съсловие, а не работническият пролетариат. Така се засилва неговото убеждение, че са необходими нови методи на борба, съответстващи на българската действителност, а не на тази във високоиндустриализираните западни общества.
През 1924 година Михалчев напуска страната, преследван от режима. Следват две трудни години във Франция, където преживява с тежък физически труд. Тук се свързва с други избягали български анархисти и продължава да изучава идеите на пацифизма. Между 1926 и 1929 година Михалчев живее в Англия, където пребивава в селскостопанската комуна „Белият път” („White Way”). През 1929 година Михалчев се преселва в Хамбург, Германия. Въпреки голямата безработица и материална оскъдица по онова време, той остава верен на своите виждания. Продължава да превежда произведения на чуждестранни автори на български език – на френския философ, индивидуалист и пацифист Ан Ринер, на унгареца антимилитарист Андреас Лацко и на френския пролетарски писател Франсис Андре. Едновременно с това Михалчев често оказва помощ на много наети български работници в Германия (преди, по време и след края на Втората световна война) с преводи, съвет или място за нощувка.
През 1935 година той защитава докторската си дисертация върху Уилям Годуин и неговия принос за крайно радикалните, либерално ориентирани политически учения. Заедно със свои професори, Михалчев се опитва да помогне на хора, застрашени от расизма на националсоциалистите.
Непосредствено след края на войната той възстановява немската секция на Интернационала на борците против войната (ИБВ), на която е председател от 1947 до 1956 и генерален секретар от 1956 до 1966. В продължение на 20 години издава списанието „Преглед на мира” („Friedensrundschau”), пише многобройни статии, книги и брошури по темите отказ от военна служба, ненасилие, антимилитаризъм, мир, свобода, демокрация, човешко достойнство, разбирателство между народите и др.
Гледа на себе си като на скептик в смисъла на Сократ – като на човек, който никога не ще може да узнае „абсолютната истина”. Живее като независим индивидуалист и гражданин на света, без да подаде молба за немско гражданство и без да плаща данъци на немската държава, за да не подкрепя милитаризма и военщината. Негови приятели и членове на ИБВ си спомнят за него като за един много скромен, смел, високо морален идеалист.
Когато през 1966 година Тодор Михалчев решава да се завърне в родината си България, за мнозина това означава „не само повратна точка в неговия личен живот, но и голяма загуба за немската секция на ИБВ.”
Боряна Александрова
публикувано във вестник „Graswurzelrevolution”,
бр. 328, април 2008.
Тук се публикува с малки съкращения
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Михалчев, Тодор: Лични спомени на Тодор Михалчев, Архив „Актив”, Хамбург, 1996.
Гюзелев, Борис: Непубликуван ръкопис за живота на Тодор Михалчев, февр. 1970, България. (притежание на архива „Фриц Кюстер” в гр. Олденбург, Германия)
