Въздържателното движение в България

Въздържателното движение в България е създадено още преди Първата световна война. Непосредствено след войната почти към всички читалища са създадени дружества за трезвеност. Първите въздържателни деятели са повече от учителските среди. Зная как в моето село Косача учителят Вангелин Миланов записваше учениците от прогимназията за членове на въздържателното дружество към читалището. В селото нямаше младеж, който да влиза по кръчмите по това време. Тогава излизаха много вестници и списания за въздържателността, а именно:

• Въздържател – от 1895 г. до 1925 г.
• Трезвеност – от 1919 г. до 1938 г.
• Трезва борба – от 1932 г. до юни 1938 г.
• Трезва мисъл – от 1935 г. до декември 1938 г.
• Устрем – спрян 1938 г.
• Трезво общество – от 1927 г. до 1938 г.

Тези издания са спрени от профашисткото правителство по време на подготовката за Втората световна война.
От многото въздържателни съюзи, които съществуват по това време, най-активен беше Младежкият неутрален въздържателен съюз (МНВС), основан в Пловдив през 1924 година. Конгреси на въздържателния съюз са проведени още в Русе, Стара Загора, Плевен, София и в други по-малки градове.
На тези конгреси освен културно просветните дейности се водят и нескончаеми спорове между анархисти и комунисти. До 1934 г. конгресите са сравнително свободни. Никой не ограничава правото на мнения, убеждения и идеологическа принадлежност. Младежкият неутрален въздържателен съюз е изграден върху принципите на автономията и самостоятелността. На поредния конгрес в Горна Оряховица в ръководството са избрани комунисти, анархисти и толстоисти. Години наред отделните течения в съюза си сътрудничат. Но поради различните политически убеждения на членската маса започват ожесточени спорове по основни възгледи. Още на петия си конгрес в Ямбол анархистите взимат решение: „анархистът, за да бъде истински борец, трябва да се откаже от употребата на алкохол”.
През август 1931 г. се провежда поредният конгрес на МНВС във Велико Търново. Там открито се размахват и кръстосват шпаги между анархисти и комунисти. Накрая е избрано ново ръководство в състав по един комунист, толстоист, земеделец, самовъздържател и трима анархисти. Изграден е общ фронт от анархисти, земеделци, толстоисти и самовъздържатели. За този общ фронт допринасят комунистите, които тогава още робуват на сектанството. Доста грубо атакуват всеки, който не е съгласен с тях.
През август 1932 г. се провежда поредният VIII конгрес на съюза в Ловеч. Избран е нов управителен съвет почти само от анархисти и по един земеделец и самовъздържател.
На IX конгрес през 1933 г. в Свищов комунистите гласуват с лозунги. Избрано е ръководство от 7 анархисти, един земеделец и един самовъздържател.
След преврата на 19 май 1934 г. легалната дейност на съюза е преустановена. Работата продължава под формата на излети в планината и други прикрити форми.
През есента на 1934 г. се състои следващият X конгрес на Съюза в Пловдив. На този конгрес са избрани в управителния съвет освен анархисти и самовъздържатели и двама ремсисти. Тенденцията за борба между отделните течения е преодоляна. Поредният конгрес на МНВС е в Габрово. Той се състои на 25, 26 и 27 август 1935 г. На този въздържателен конгрес комунистите продължават да гласуват с лозунги.
Направен е опит да се разшири представителството, доколкото това би могло да стане. В ръководството са избрани един ляв социалист, един комунист, един земеделец и петима анархисти. На трима от тях полицията забранява да бъдат в ръководството. На тяхно място са избрани заместници.
През август 1936 г. се състои XII конгрес на МНВС в Стара Загора. Изнесени са два доклада на Г. Сираков и Тома Томов. Конгресът избира за членове на управителния съвет петима анархисти, четирима независими и един земеделец. През същата година започва и революцията в Испания. За там заминават около 30 души анархисти, предимно въздържатели. Някои от тях не се завръщат, защото са убити от франкистите. Има и един пленен.
От този момент работите във въздържателното движение поемат в нежелателна посока. Комунисти и анархисти непрекъснато влизат в противоборство. Горнооряховският конгрес през 1937 г. е последният. През 1938 г. движението е разтурено, а всички въздържателни издания са спрени. Монархофашистите забраняват всякаква легална дейност. В периода след приключването на испанската революция и след сключването на фашистко-болшевишкия пакт на 23 август 1939 г. обаче комунистите от въздържателното движение пасуват и затова ударът на полицията е изцяло стоварен срещу анархистите.
Искам да спомена имената на анархистите, деятели на въздържателния фронт: д-р Иван Балев, Александър Сапунджиев, Делчо Василев, Борис Ризов, Борис Мирковенски, Георги Попов, Богдана Начева, Васил Ставрев, Георги Сираков, Велко Зидаров, Николай Йовчев, Илия Петканов, Георги Хаджиев, Таня Василева, Христо Колев, Тимофей Воденичаров, Венета Цонева, Стоян Цолов, Цвятко Петков, Никола Младенов, Радка Русева, Елисавета Василева, Методи Панчев и Тома Томов, който сред нашите другари не се позлваше с добро име, но беше един от добрите въздържателни организатори.
(следва)
Александър Наков