Торпилираната революция

печат
(продължава от миналия брой)

Държавната власт в Съветския съюз изобщо не е пролетарска, а се намира в хищните ръце на новата господстваща номенклатурна класа, установила антиработническа и антиселска диктатура. Още през 1918 и 1919 г. болшевишкият режим разстрелва над триста хиляди работници, стачкуващи срещу оскъдното заплащане и чудовищната експлоатация. В Астрахан органите на ЧК безпощадно разстрелват с картечници десетхиляден работнически митинг, като избиват две хиляди демонстранти. Хиляди други са издавени в шлепове по река Волга. Болшевиките масово ограбват зърното от селското население. През 1918 г. само в 40 района на Централна Русия избухват 245 големи селски въстания, като масови въстания се надигат и през лятото на 1919 г. В Тамбовска губерния през 1920-1921 г. с оръжие в ръка се вдигат над 40 хиляди селяни. В Западен Сибир въстава над 60-хилядна селска армия. След безчинствата на реквизиционните команди през 1921-23 г. в Поволжието, Дон, Северен Кавказ и Украйна умират от гладна смърт повече от 15 милиона селяни. При умишлено организирания от безочливата болшевишка власт „Голодомор“ в Украйна през 1931-33 г. загиват над 10 милиона селяни. Същата трагедия се повтаря и през 1946-47 г. с над 2 милиона жертви. На фона на този геноцид звучи сатанинското Лениновото изказване, че: „дори и 90% от руския народ да загине, достатъчно ще бъде само 10% да доживеят до Световната революция!“

Тази ужасна трагедия с Руската революция може би е нямало да се случи при един евентуален успех на въстанието на Кронщадските моряци, избухнало на 2 март 1921 г.! То обаче се оказва безнадеждно закъсняло. Да бяха се вдигнали кронщадци през месец май 1918 г. в подкрепа на хилядите руски анархисти, поголовно избивани от тъпоглаво-зомбираните болшевишки опричници, изходът от революционния взрив в Царската империя вероятно нямаше да бъде толкоз самоубийствен и пагубен. През месец февруари 1921 г. работниците във всички Петроградски фабрики обявяват стачка, защото изнемогват от свиреп студ и глад. На мирни улични демонстрации стачкуващите настояват за увеличаване на дажбите, за малко дърва, въглища и някакви дрехи, а болшевишките власти хвърлят срещу тях Червената армия, която стреля, ранява и убива стотици протестиращи. Научили за станалото, кронщадските матроси единодушно се солидаризират със стачкуващите и на масово събрание на кронщадския площад с целия личен състав на Кронщадския гарнизон и над 30 хиляди жители единодушно приемат резолюции с искания за свобода на словото и печата за революционните партии, амнистия на затворените революционери: анархисти, леви и десни есери, меншевики и изпаднали в немилост пред своето ръководство свободомислещи болшевики, за нов избор на свободни съвети чрез абсолютно тайно гласоподаване и за недопускане на никакво вмешателство на Правителството през време на предизборната борба. Болшевишкото правителство нарежда незабавно да бъдат изнесени от Кронщад всички хранителни продукти и боеприпаси. Въстаналите матроси обаче завардват всички възможни изходи на Кронщад. Петроградската радио-телеграфна станция и проболшевишките газетарски рупори подемат яростна кампания срещу кронщадските въстаници, като тръбят на всеослушание за някакъв подъл контрареволюционен заговор на някаква мистериозна белогвардейска банда в Кронщад. В същото това време председателят на Петроградския съвет болшевикът Зиновиев отправя апокалиптичен ултиматум към въстаналия Кронщад с императивно искане въстаналите матроси и население незабавно да капитулират, иначе ще бъдат унищожени до крак. Преди щурма срещу Кронщад много войници от Червената армия, отказали да участват в кървавата баня, са незабавно разстреляни по заповед на Троцки и Зиновиев. След десетдневни ожесточени боеве с хиляди жертви полуразрушената Кронщадска крепост и почти порутената градска част са овладени от червените орди на изживяващия се като болшевишки Наполеон – Лейба Давидович Бронщайн, самонарекъл се Лев Троцки. Пленените над три хиляди матроси са незабавно екзекутирани, а мнозина жители на Кронщад пращат там, „дето слънце не огрява“, както самодоволно се изразил болшевишкият пълководец и шизофреничен грандоман Троцки. Броени дни подир вандалското срутване на Кронщад болшевишкият пишман-пророк Ленин оповестява истината пред Десетия конгрес на РКП (болшевики): „Товарищи, кронщадските матроси НЕ ИСКАХА контрареволюционери, но те НЕ ИСКАХА и нас!“ На 17 март 1921 г. Болшевишкото правителство печели своята юдинска кървава победа над кронщадския пролетариат, а на 18 март 1921 г. същото това аморално правителство с гнусна, йезуитска тържественост чества паметта на загиналите парижки комунари.

Унищожаването на кронщадските моряци обаче е много по-ужасно и чудовищно, отколкото избиването на парижките комунари, защото е извършено уж в името на Социалната революция. Затова към осанките на палачите на комунарите Тиер и Галифе трябва неизменно и винаги да се прибавят и отвратителните болшевишки джелати Ленин, Троцки, Зиновиев, Дибенко и Тухачевски.

Марин Караиванов-Макар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *