Трудната повинност

печат

Прословутият пазар на труда затова е пазар, че не дава работа на всички. Нуждае се от контингент „излишни“, за да мотивира наетите да бъдат по-послушни.

Утешавам се с мисълта, че т. нар. „родна“ интелигенция още не е ударила дъното – или, според друга гледна точка, достигнала смайващи висини – в изкуството целуване на властнически задници. Все пак не е създала, като руската, статуя на Путин, облечен като римски император, за да украсява московска метростанция. Не изкарва и като задокеанската на конвейер филми и сериали, които издигат кой да е американски президент до образ на безпогрешно, отговорно, загрижено за справедливостта, морално съвършено и т. н. и т. п. същество, направо бог. У нас мащабите са по-скромни, не страдат от особена оригиналност.

Само че действителността все по-често ми поднася примери, че комай греша. Ето, професорът математик Михаил Константинов с формули, но и с думи прости доказва като теорема, че бащицата на нацията Бойко Борисов ЗАСЛУЖЕНО ще пребъде както в ИСТОРИЯТА, така и на власт през следващите ДЕСЕТ години – за благото на целокупния, естествено. Или целопродадения – как е по-правилно?

Но разнищването на славословенето като феномен не ми е на ума в тази статия. Професорът често изразява разни свръхценни приумици на своя кумир, пуска ги в публичното пространство за сондаж на „общественото мнение“ – в което преобладават обаче не гласовете на мнозинството, нито дори гласовете на разумното малцинство, а единствено крясъците на най-напористите… и най-лансирани от медиите. Непредставителността на такъв род „проучвания“ не смущава строгия, отдаден на Статистиката професор. Неговата задача е да пусне мухата да бръмчи в главата.

Поредната муха е „задължителна трудова повинност“, предишната – „задължително гласуване“ още се влачи и трупа „популярност“ със силите на кресльовците „от народа“.

За какво „иде реч“, според един от любимите изрази на ББ?

Ами лесно е – набутване на неграмотните цигани в трудови армии, където да бачкат „за интересите на нацията“, докато не научат занаят, с който да „излязат на пазара на труда“.

Смая ме журналистът, който интервюираше изобретателя на тази идея – взе че попита дали само циганите, или все пак и неграмотните българи също? На което изобретателят – скромен, защото рекъл, че идеята е още от Стамболийски – сухо и лаконично се съгласи.

Грандиозно! Как още никой не се е сетил?

Съзирам обаче най-малко три проблема, заради които ИДЕЯТА ще се реализира ТРУДНО, ако не и никак.

Първо, само циганите ли са обществен проблем номер едно? В Румъния, която напоследък у нас хвалят, процентно циганите са повече отколкото са у нас. И в Унгария е така – нея също сочат за пример. Или – разширено питане: само неграмотните „неподходящи за пазара на труда“?

Второ, стотина цигани не могат да причинят толкова злини, колкото постига с деянията си един чиновник, респективно политик или банкер, например. Трудовата повинност няма ли да засегне и „образованите“, които всъщност създават проблеми на цялото общество с действията и бездействията си?

Трето, прословутият пазар на труда затова е пазар, че не дава работа на всички. Нуждае се от контингент „излишни“, за да мотивира наетите да бъдат по-послушни и търпеливи към издевателствата на работодателите. Щом работодателите не са в състояние да оберат „излишъка“, кой и за какво ще плаща на трудоваците? Или ще е както в строителни войски – теглиш ралото за чорба, легло със скъсани чаршафи и правото на домашна отпуска – три дни на всеки два месеца? Какво ще работят? Строителство, вика господин професорът. МОЛЯ? Навред из страната са безчет замразените обекти. А да ремонтираш току-що построени, понеже са калпави – това не е работа, а гавра.

Националсоциалистите в Германия, болшевиките в СССР и президентът Рузвелт в САЩ опитаха трудоармейството. Германците се подготвяха за война – имаше известна файда, ако не обръщаме внимание на „страничните ефекти“, а бъдете сигурни, че никой не би искал да бъде в положението на такъв „ефект“. Болшевиките също се готвеха за война и не пестяха „човешки материал“ – а у нас днес кой би пожелал буквално да мре за „родината“, докато 100 хиляди мутри, 60 хиляди служители на МВР и безчет чиновници си клатят краката? Новият курс на Рузвелт пък не постигна нищо, преди да започне Втората световна война и военната промишленост на Америка да изтегли страната от икономическата криза.

Професорът, втренчен в прелестите на математиката и в богоподобното сияние на премиера Борисов, би трябвало да се сети, че РАБОТАТА НАМАЛЯВА, ръчната работа отива в миналото. От средата на 1970-те настъпва автоматизацията и роботизацията. Един обучен (предимно за своя сметка, това е конкуренцията на пазара на труда!) специалист на пулта на роботизирано производство замества стотици работници с различна квалификация. И то специалистът е обучен не кой знае колко задълбочено, понеже КОНСТРУКТОРИТЕ (избирани от работодателите по един измежду хиляди таланти, като всеки талант е жертвал доста сили и средства за съответното образование) са създали достатъчно умни машини, операторът само натиска копчета според съставени от други хора инструкции.

Професорът би трябвало да погледне календара – идеята му МОЖЕ БИ щеше да свърши работа в началото на миналия век – ама и тогава не свърши кой знае колко, не и за благоденствието на ВСИЧКИ, а само за генералите и фатмаците от трудоармиите, за редниците останаха трошици и белези от злополуки. А, да – и тапии, че са преминали „обучение“ да изпълняват команди. Защото са неуки и само за това ги бива ли? Не, а защото са лишени от възможността да се образоват, при все че им е вменено като задължение, защото колкото и да се трудят, системата накрая разпределя изработените блага по минимума за тях, с мазолите, но по максимума за онези с меките ръчички, дори и нагоре да са напомпани с мускули от фитнеси и хранителни добавки.

За да не завършвам отново „черногледо“, ще взема да похваля професора – защо не? Идеята му е ПРЕКРАСНА, ама с малко модификации. Сериозни модификации, понеже с ОРИГИНАЛНИЯ си вид направо буди подозрения, че интелектуалецът Михаил Константинов призовава да реставрираме робовладелческия строй.

В една анархистична революция също ще има „трудова повинност“ – народът ще извършва реално общественополезен труд, защото така е решил, а не защото някой го е „повинил“. По изчисления от 1885 г. е било достатъчно ВСИЧКИ трудоспособни да работят по четири часа пет дни седмично, така че светът да се ЗАРИНЕ в блага. Само че в условия на анархокомунистическо общество благата ще бъдат разпределяни според потребностите на всекиго, не според тарифи, съставени от чиновници и политици, за работодатели изобщо не говорим, понеже такива при анархия липсват. И „повинността“ ще трае, докато влязат в синхрон сдруженията на производителите и обединенията на потребителите, за да протичат рационално стопанисването, производството и потреблението. Инженерите и техниците да довършат тая пуста, проточила се като предсмъртна агония на капитализма роботизация, за да стигнем до състоянието да работят само онези, които искат, но и пасивните храненици да не излапват дажбата на работещите, да не им се пречкат, още по-малко – да им нареждат. Понеже сега именно привилегированите безделници получават хем власт над останалото общество, хем консумират в пъти повече от работливите – е, как това ще възпитава „трудолюбие“ у млади и стари наши съграждани!

Така и трудът няма да се схваща като „трудов данък“ към обществото, а просто стъпка към използването на постигнатото (налично и в съвременния свят) изобилие. През останалото време – утоляване на тази жажда за знания, която е единственото сигурно в „мързеливата човешка природа“, както я описват държавофилите и любителите на частния или държавния капитализъм. Ако не бе любознателността, би ли имало на този свят изобщо хора? •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *