В памет на Георги Христов Карталски

На 9 август в Сидни, Австралия след кратко, но мъчително боледуване на 78 г. почина Георги Христов (Карталски).
Георги Христов Карталски е четвъртият по ред и третият по генерация анархист от Голямо село, Дупнишка околия в анархисткото семейство на „чика Симо” – или по-скоро на „баба Тена”, тъй като баща ни Симеон почина, когато аз бях на 16 непълни години, а Георги – едва на 9.
Когато след моето бягство от лагера „Белене” и след осем денонощия пътуване Белене-Русе-София с влак през август 1949 намерих Георги в София, той беше вече 19-годишен оформен анархист. Посрещна ме заедно с двама негови връстници от Голямо село и на въпроса ми къде са моите съидейници Шопови, Кишкини и др. ми отговори:
– Всички мръсници! Когато теб те арестуваха, направи се селско публично събрание от партията и те донесоха оръжието, казаха публично, че ти си бил виновен за всичко и се записаха в партията.
Въпреки безкрайното си огорчение, аз казах само:
– И аз излизам от ада, за да правя съпротива с такава пасмина.
– При това положение какво мислиш да правиш сега? – ме запита Георги.
– Ще се опитаме да минем в Югославия, но къде е братът Владимир? – попитах аз.
– Работи по поддържане на ЖП линии на гара Подуене.
Дадохме си среща към площад Св. Неделя и аз заминах веднага за Подуене. Намерих брата Владимир и без губене на време се завърнахме за срещата. Тук в групата дойде и Димитър Вуковски от Висока могила, Дупнишка околия. Носеше кошница с домати и скрити 3 ръчни бомби и един пистолет, като ми каза, че двама другари – Стефан Манов (когото аз познавах от лагера „Богданов дол”) и Ефтим Кръстев от радомирските села – работели полулегално по боядисване на стълбове високо напрежение около Мездра. Взехме веднага влака – аз, двамата ми братя, моят събеглец Стефан Гамжелиев от Разград и Димитър Вуковски – и към 5 часа бяхме при нашите другари в тяхната барака. Станахме шестима за пътуване и поехме през Балкана за Югославия. Оказа се, че никой не знае да си служи с оръжие и остана аз да се занимая с това.
След четиридневно пътуване преминахме благополучно границата и на 11 септември 1949 г. бяхме в Пирот. След едномесечен престой там и няколко дни в затвора в гр. Ниш по наше желание ни изпратиха на работа в град Кула, Войводина. Тук под влиянието на Стефан Манов, който е изплашен, че Русия ще нападне и окупира Югославия, с Георги решават да заминат за Италия – мисля, през ноември 1950 г. След известни приключения ги залавят и откарват в затвора в Белград. След това полицията, която търси да се отърве от неудобни хора, ги прехвърля (уж нелегално) в Триест, Италия. Когато аз и брата Владимир пристигнахме в Триест през март на следващата година, Георги вече беше заминал за Австралия. Сигурно е преценил, че името Карталски е компрометирано и неудобно и се записва като Георги Христов, с което име и почина.
В Австралия бързо се свързва с испански другари от CNT и създават анархистка австралийска организация.
Когато в Париж се основа Съюзът на българските безвластници в чужбина, Георги веднага се свърза с него и остана в него до края на живота си. Помагаше редовно с пари и когато поради натиска на полицията мъчно можеше да се намери редактор на „Наш път”, Георги стана негов „отговорен” редактор под фалшивото име Алекс Бонев и това продължи до спирането на „Наш път”, за да се даде път на „Свободна мисъл” с възстановяването на ФАБ през 1990 г. Георги не престана да помага всячески и на ФАБ и „Свободна мисъл” до последния си дъх.

От скърбящите братя Атанас и Владимир, към чиято скръб се присъединяват всички още живи членове на СББЧ