[ ВЕНЕЦУЕЛА ] Лъжат ли медиите за Уго Чавес?
Събитието беше отразено със заглавия от типа „Чавес печели референдума, става цар във Венецуела“. Безспорно това събитие не говори добре за процесите във Венецуела. Трудно може да завърши успешно една „боливарска революция“, която е дотолкова зависима от човека на върха.
Нека обаче оставим венецуелците да си правят революцията както я разбират и да погледнем към начина, по който медиите отразиха събитието. Обвиненията започват с „президент завинаги“ (Радио Франс Интернационал) и завършват с „разбичканата демокрация във Венецуела“ (Ню Йорк Таймс). Само по себе си това е логично и не дотам интересно. Интересното идва, ако разгледаме отразяването на аналогичния референдум в съседна Колумбия.
В Колумбия, още преди да обяви референдум, президентът Урибе си осигури следващия мандат с помощта на парламента. После работата се размириса – депутат бил подкупен, за да гласува в негова полза (разбира се, без знанието на Урибе). От кумова срама президентът реши да обяви референдум за следващия си мандат. За разлика от Венецуела обаче, Колумбия е отличник на „свободния“ пазар – не създава главоболия на корпорациите и не отказва нищо на правителството на САЩ.
Въпреки политическия скандал, референдумът в Колумбия беше отразен меко казано бегло. Във вестниците в САЩ се откриват едва 60-тина статии по тази тема и над 1000, посветени на референдума във Венецуела. Дори в голяма част от „колумбийските“ статии неограниченото преизбиране е споменато във връзка не с Урибе, а с Чавес. Доживотният „ел президенте“ е споменат в близо 300 статии за Чавес, срещу 30 свързани с Урибе, като последните не пропускат да припишат тези амбиции на венецуелския президент. Тонът е абсурден за всеки обективно мислещ човек – един „демократичен“ президент като Урибе не можело да се съпоставя с „диктатор“ като Чавес. Единият е добър, а другият – лош по презумпция.
Българските медии практически не обърнаха внимание на колумбийския референдум. Подкупните политици и мафиотските далавери отдавна не са сензация – коя страна изскача първа като асоциация, когато се каже „наркокартел“? За проблемите на една тъй демократична страна и за мръсотиите на ЦРУ в задния двор на САЩ направо е неудобно да се говори. Нашите журналисти си изкарват хляба с търсене на новини в стил „Жълт Труд“. Чавес минава за ексцентричен и скандален, затова го споменават. Не с икономическата му политика, която драстично понижи бедността във Венецуела, а с това, че пуснал свой албум с песни. А заглавието, че диктаторът се превръщал в цар говори достатъчно за компетентността на българските журналисти. Те не лъжат, просто си вършат работата.
Повечето хора разбират добре механизмите, чрез които дадена медия поднася информацията така, че да бъде удобна на нейните собственици и техните приятели. Журналист, който се занимава само с „неудобни“ въпроси, рискува, ако не друго, то поне скоро да остане без работа. Това важи както за тези, които разследват местните мутри, и които по-вероятно ще свършат в болница, така и за онези, които пишат извън тона на медията си. Това си е чист капитализъм и няма никаква конспирация в него. Чист капитализъм е и фактът, че българските журналисти преписват най-булевардните статии на CNN. Тук няма световна конспирация, няма еврейски заговор против народите, просто за това се плащат заплати. Защото сериозните политически процеси достигат до българския народ като фарс, а фарсът в нашата и въобще в западната политика, ни се представя като значителен политически процес. Ако режимът на Чавес накрая рухне поради хиперинфлацията, вътрешните боричкания и корупция или някоя епохална глупост, която е присъща на всеки диктатор, медиите ще се погрижат единствено това да остане в съзнанието (плюс албума с партизанските песни на Чавес). Няма да се спомене фактът, че с едно малко „врътване на кранчето“ на големите корпорации Венецуела успя значително да подобри живота на най-бедните хора в тази богата на петрол страна. Така трябва, иначе издателите ще фалират. И така ще бъде, докато нашето общество не създаде алтернативна медия, чиято цел не е да печели пари, а да информира хората.
Златко
