Видин

За мен родният ми град Видин не е толкова географско понятие, колкото вид политико-икономическа закърнялост. Има няколко големи предприятия, приватизирани, тоест подарени на руски и други бандити. Почти не са правени инвестиции в нови технологии и подобрения. Заплатите са поне 2 пъти по-ниски от тези в София. Приятел работи като фрезист в помпен завод за смешната заплата от 350 лева. Когато го попитах не могат ли да спретнат една стачка за увеличение на заплатите, бях посрещнат с най-безумния поглед, който съм виждал. Погледът на страха, на роба, обречен навеки да мъкне прангите си. Страхът е главният инструмент на Капитала за обуздаване и дисциплиниране.

Като контрапункт ще посоча стачката на шивачките преди 1 година. Поводът беше неплащането на 2-3 заплати. В определени ситуации жените са по-смели от „силния“ пол. Подобни прояви на осъзнаване и съпротива са светъл лъч за моя град и се надявам да не бъдат инцидентни, а да вещаят началото на Война на Страха.

Миро