За какво се борят гръцките фермери

печат
„Ние не излязохме на улицата, защото нямаме какво да правим, а защото имаме много проблеми и ще се върнем в нашите ферми само когато имаме възможност да работим, защото сега такава нямаме“ – обяснява фермер от протестния блок на гръцкото градче Аламана.
„Ние не излязохме на улицата, защото нямаме какво да правим, а защото имаме много проблеми и ще се върнем в нашите ферми само когато имаме възможност да работим, защото сега такава нямаме“ – обяснява фермер от протестния блок на гръцкото градче Аламана.

„Ние не излязохме на улицата, защото нямаме какво да правим, а защото имаме много проблеми и ще се върнем в нашите ферми само когато имаме възможност да работим, защото сега такава нямаме“ – обяснява фермер от протестния блок на гръцкото градче Аламана.
В българските медии се изля куп помия срещу протестиращите – които са навсякъде в Гърция, а не само по границата с България, – но малко се споменава за техните реални проблеми – сакън, нашите земеделци да не разберат, че имат същите и да постъпят по същия начин. Ясно и категорично, гръцките селски стопани обясняват въпроса, но думите им съвсем не звучат „правоверно“ за заблизалите еврогъзове наши медийни и политически проститутки: „Политиката на Европейския съюз и правителствата на държавите членки ни изправиха пред бедност и унищожение. Единственото, което ни остана, е да се обединим, да бъдем настойчиви и силни в борбата си, за да можем да притиснем гръцкото правителство и то да изпълни нашите искания. Цените на нашите продукти, които се дават на търговците и на индустриалците, са страшно ниски и това е така четвърта поредна година, а те после продават на хората същия продукт на адски високи цени. Имаме огромни дългове към банките, а в същото време се нуждаем от много повече пари, за да произвеждаме – това не е по наша вина, а е резултат от политиката на държавата, която предпочита да дава повече пари на банкерите и големите компании, а не на дребни собственици като нас. За тях държавата има пари, а за хора като нас – никога няма.“
Все пак отзвук от техните думи и действия имаше – тютюнопроизводителите блокираха и българската страна на границата при Кулата в знак на солидарност на 29 януари. Разбира се, типично по български, доста закъсняла и доста кратковременна реакция – само за няколко часа сутринта.
В момента действат около 25 различни блока на протестиращи фермери, които са блокирали не само границата с България при Промахон, а също и всички големи артерии в Гърция още от 15 януари. Списъкът на всички блокирани пътища в Гърция към края на месеца спокойно може да запълни цяла страница.
Фермерите взимат своите решения на големи общи събрания, на които колективно се решава как точно и къде ще продължи борбата. Тези събрания са опит да се излезе от партийните кръгове и хората да се концентрират върху своите собствени проблеми, а не да бъдат контролирани от политическите партии – гръцката комунистическа партия например има значително влияние върху някои от фермерите и се опитва да контролира протестите.
Някои от конкретните искания на протестиращите гръцки фермери:
• незабавно предоставяне на паричните субсидии от Европейския съюз, които гръцкото правителство не е дало. Европейската комисия започна вече разследване къде са отишли парите, дадени на правителството в Атина през 2009 г.;
• субсидиите и продуктите да бъдат свързани, за да стане ясно отделянето на парите от тяхната цел , което създава сериозни проблеми. Ако има 100 кг портокали например, фермерът взима пари само за половината от тях и пуска само половината на пазара, а другата половина отива на боклука, защото той се нуждае от много повече пари за тяхната преработка;
• сваляне на възрастта за пенсионно осигуряване на 60 години за мъжете и 55 за жените и увеличаване на сегашното заплащане;
• парично осигуряване от правителството в случай на природни бедствия.
Ясно е, че това не са капризи на привилегировани, а борба на бедните и средни фермери за съществуване, въпрос на живот и смърт. При толкова енергична борба някои от исканията на гръцките фермери сигурно ще бъдат изпълнени, както това се случи миналата година, когато отново се изляха купища помия срещу блокадите по българската граница. Явно „недоволните българи“, които получават медийна трибуна на тепсия, са недоволни именно от това, че с постоянство, решителност и радикализация, много от нещата са реално постижими, а не утопични. Същите тези „недоволни“ са явно много доволни, когато социалните борби стигат до задънена улица, стига далаверата им да крета някак си.
За нас като анархисти тези действия са стъпки по пътя към цялостното освобождаване на човешкия труд и живот. Всеки опит на държавата – а тя ги прави и ще ги прави непрекъснато – да унищожи отвоювани с много висока цена постижения на хората, които произвеждат благата, трябва да среща също толкова, че и по-остър отпор. Тази борба няма да свърши с поредната малка или по-голяма победа, нито с поредното малко или по-голямо поражение. Тя ще продължи, докато фермерите и цялото общество се освободи от държавния и капиталистически контрол и когато хората ще могат да вземат своите решения самостоятелно и истински независимо.
Йоана и Иво

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *