Заговор срещу пряката демокрация
Медиите обявиха „края на правителствената криза“ в Гърция.
Избързват. Истинските кризи тепърва предстоят.
След като „спасителният план“ бе спасен от тестване на референдум – една наистина уместна практика, тъй като народът има правото поне да се произнесе върху евентуални мерки, които ще мъкне на своя гръб, – Брюксел говори, че Гърция трябвало да си „върне доверието“ на Европейската общност.
Противопоставянето на референдума (един окълцан и практически кастриран елемент от пряката демокрация, когато се прилага от дъжд на вятър) красноречиво говори за това, че правителствата на страни като Германия и Франция, в съгласие с евробюрокрацията, защитават твърдото си мнение, че управлението е дело изключително право на привилегировани малцинства, въпреки желанието на народите им, та даже и в тяхна вреда (ако нямаше вреда, на какво толкова пречи един референдум?). Така лъсва истината, че всички приказки за „либерална демокрация“ не са нищо повече от камуфлаж на олигархична диктатура.
Под „доверие“ пък не се има предвид някакво абстрактно доверие на европейските народи към гръцкия. Става дума за сигурността на финасовия капитал да си взема лихвите и заемите от правителството на Гърция, а правителството ще ги избива от потта и лишенията на своите поданици. Илюзия е, че на гърците им били „простени“ части от техните дългове. Намалена е безсрамно високата лихва на дадените заеми – само толкоз. След като даже българският премиер го проумя, значи наистина не е много сложно за разбиране…
И отговорността на гръцкия народ в случая се състои единствено в това, че мнозина от него позволиха на правителствата си да ги въвлекат в съучастие в яденето на голямата аванта. По същия начин един шаран лакомо налапва сочната стръв, но стоманената кукичка на края на кордата рано или късно ще го измъкне на брега, а от там – в тигана или върху скарата…
Има ли „конспирация“ тук? Не, просто наблюдения на ставащото. Защо е нужна конспирация, след като интересите на банкерите се състоят в това да дават заеми и да смучат лихви, а на политиците – да въртят тези заеми, купувайки одобрението на подлаганото на медийно затъпяване население чрез споделяне на част от получената аванта. Накрая обаче плаща населението – не политиците, не банкерите.
Болен здрав носи, ако си спомняте приказката.
Избързват. Истинските кризи тепърва предстоят.
След като „спасителният план“ бе спасен от тестване на референдум – една наистина уместна практика, тъй като народът
има правото поне да се произнесе върху евентуални мерки, които ще мъкне на своя гръб, – Брюксел говори, че Гърция
трябвало да си „върне доверието“ на Европейската общност.
Противопоставянето на референдума (един окълцан и практически кастриран елемент от пряката демокрация, когато се
прилага от дъжд на вятър) красноречиво говори за това, че правителствата на страни като Германия и Франция, в съгласие
с евробюрокрацията, защитават твърдото си мнение, че управлението е дело изключително право на привилегировани
малцинства, въпреки желанието на народите им, та даже и в тяхна вреда (ако нямаше вреда, на какво толкова пречи един
референдум?). Така лъсва истината, че всички приказки за „либерална демокрация“ не са нищо повече от камуфлаж на
олигархична диктатура.
Под „доверие“ пък не се има предвид някакво абстрактно доверие на европейските народи към гръцкия. Става дума за
сигурността на финасовия капитал, че ще си взема лихвите и заемите от правителството на Гърция, а правителството ще ги
избива от потта и лишенията на своите поданици. Илюзия е, че на гърците им били „простени“ части от техните дългове.
Намалена е безсрамно високата лихва на дадените заеми – само толкоз. След като даже българският премиер го проумя,
значи наистине не е много сложно за разбиране…
И отговорността на гръцкия народ в случая се състои единствено в това, че мнозина от него позволиха на правителствата си
да ги въвлекат в съучастие в яденето на голямата аванта. По същия начин един шаран лакомо налапва сочната стръв, но
стоманената кукичка на края на кордата рано или късно ще го измъкне на брега, а от там – в тигана или върху скарата…
Има ли „конспирация“ тук? Не, просто наблюдения на ставащото. Защо е нужна конспирация, след като интересите на
банкерите се състоят в това да дават заеми и да смучат лихви, а на политиците – да въртят тези заеми, купувайки
одобрението на подлаганото на медийно затъпяване население чрез споделяне на част от получената аванта. Накрая обаче
плаща населението – не политиците, не банкерите.
Болен здрав носи, ако си спомняте приказката.
http://rkas.org.ua/forum/viewtopic.php?p=40759#p40759