Защита на имуществото

печат
нито тоталното въоръжаване,  нито „частните услуги“ на полицейски служители ще премахнат обирите на градини, апартаменти, леки коли, чанти и джобове

Допустимо ли е човек да употреби сила, включително с оръжие, за да се защити от нападение? Разбира се. Докато монополът на насилието е съсредоточен в ръцете на държавата, над мнозинството винаги ще тегне заплаха и ще липсват възможности за истинска самоотбрана.

Въпреки подетите за кой ли път политически спорове за падане на ограниченията за самозащита, проблемът опира до имотното състояние.

Протестираха полицаи, искаха по-високи заплати и разрешение за оказване на силови услуги „на частно“. По-високи заплати за какви заслуги? Че „пазят закона“? Кухо оправдание. Служебно ченгетата изпълняват заповедите на началниците си, а началниците – нарежданията на държавата. Произвол. Искането за „допълнителна работа“ е искане да превземат „пазара на услуги“, зает в момента от мутрите. Срещу заплащане. Пак произвол – на имащите срещу нямащите.

Разширяването на пределите на „неизбежната самоотбрана“, казват политици от десните и националистическите партии СДС, „Атака“, ВМРО, ще „изиграе ролята на превенция на кражбите, те драстично ще намалеят“. Либералните им опоненти възразяват, че ще започнат частно правосъдие и саморазправа и България много лесно ще се превърне в джунгла.

Прави са и едните, и другите. В същото време и едните, и другите бръщолевят глупости.

Ако се даде на всекиго оръжие за самоотбрана, това ще означава равенство, без оглед на имотното състояние – беднякът също може да бъде нападнат, ако не за грабеж, то за заробване да върши нещо, което не желае, например да проституира, да превива гръб на нечия плантация, да пласира наркотици или просто да си наляга парцалите. Такова нещо обаче няма да стане. Логиката на капитализма – „няма безплатен обяд“ – не го позволява.

Ако се приеме вариант полицаите „на частно“ да охраняват гражданите, пак предимство получават платежоспособните, докато поне 70% от населението в тази страна не попада в категорията можещи да заделят няколко стотачки месечно за личната си сигурност.

Следователно „частното правосъдие“ е неизбежно и то под формата на неравностойна война между имащите и нямащите. Колкото до „джунглата“, както България, така и светът отдавна са такива. Разорени от монополисти хора попадат в списъка на бедните, въпреки своите амбиции и трудолюбие. Обратното, тарикати и измамници забогатяват, като получават и защитата, и възможността за саморазправа с всеки, който им се опълчи.

Така че нито тоталното въоръжаване – а пушките и патроните не са без пари, да не броим таксите за разрешително, – нито „частните услуги“ на полицейски служители ще премахнат т. нар. битова престъпност, обирите на градини, апартаменти, леки коли, чанти и джобове.

Причината за престъпността обаче остава. Едни имат, други нямат. Измежду всички разделящи и насъскващи хората един срещу друг фактори собствеността е най-основната. Разликите в език, вероизповедание или просто мироглед, вкусове и предпочитания – всичко това е преодолимо. Пример за такова преодоляване е спогаждането на бизнеса от различни страни. За съжаление потиснатите маси по-трудно се солидаризират помежду си, твърде лесно са манипулирани по линията на преодолимите различия и то тъкмо защото са бедни, малоимотни.

Та може ли човек да стреля в крадеца, посегнал на имота му? Отговорът е: а защо? Защо, след като е възможна друга форма на владеене на пустата собственост? Технологичните възможности на съвременната цивилизация и наличните природни и човешки ресурси напълно са в състояние да предоставят всекиму достъп до тези блага, от които има нужда, за да живее и да не пречи на околните да живеят така, както намират за добре. Ако ти се ядат ябълки, влизаш в градината и ядеш, кому би хрумнало да те стреля за това? Няма нужда да ги береш за продан, след като самата търговия се обезсмисля. Няма и мотив да строшиш клоните и да отсечеш дръвчетата, защото догодина пак ще ти се доядат от същите ябълки.

Наглед просто. На дело – дълъг и труден процес по надживяването на предразсъдъците и страховете на собственическата система, дамгосали човешкото съзнание, осакатили самия разум. Нужно е отначало разбиране, за да се пристъпи към действие за премахване на корена, от който извират безчет проблеми. И към това разбиране спада и ясната преценка, че гримирането и преподреждането на следствията не води до промяна в причината. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *