Революционното пораженство
Какво представлява революционното пораженство?
„Революционното пораженство“ е идея, която се развива по време на Първата световна война. Според нея интересът на работническата класа не е да се бори с други работници, да убива и да бъде убивана в името на държавата си, а да се бори срещу собствените си шефове и правителство, за да спре войната. Когато хората заявяват, че трябва да се бориш за държавата си, пораженците казват, че тя не ти принадлежи, а принадлежи на богатите. Това не е твоята страна, за която трябва да умреш.
В крайна сметка работниците спират войната. Първо през 1917 г. революцията в Русия вади тази страна от войната, а на следващата година моряците, войниците и работниците свалят германското правителство и спират клането.
Революционният пораженчески подход е насочен и срещу двете страни във войните. Той се застъпва не само за това „нашата страна“ да свали своето правителство, но и за това „тяхната страна“ да свали своето. Той не е на страната на „врага“. Той е срещу всички държави и е на страната на тези, които са против войната. Революционният пораженчески подход е срещу онези хора в собствената ви държава, които искат да умрете, за да останат богати.
Но това не са революционни времена?
Не, не са. Това е време, в което работническата класа е слаба и революцията изглежда невъзможна. Това е време, в което изглежда, че няма никаква надежда. В много отношения ситуацията е точно като през 1914 г. и в началото на Първата световна война. Няма друго време, в което работническата класа да е по-слаба от това, когато тя ентусиазирано тръгва на война, за да избива работниците на друга нация. И все пак ситуацията се променя. Четири години по-късно през 1918 работниците спират войната. В крайна сметка ужасът на войната оказва своето въздействие. Това, което някога е изглеждало невъзможно, скоро започва да се смята за необходимо.
Ние очакваме тази война да бъде дълга. С напредването ѝ нещата ще се променят. Също така, тъй като икономическата криза, която войната засилва, продължава, тогава работниците ще бъдат принудени да се борят. Това, което днес изглежда малко вероятно, утре може да изглежда най-естественото нещо. Ние не предвиждаме революция зад ъгъла, но смятаме, че е възможно да се създаде истинско антивоенно движение и да се окаже реално влияние върху спирането на войната.
Нима украинците не са против войната?
Разбира се, че има украинци, които са против войната. Но не и украинското националистическо движение. То е за едната страна във войната. То е за националната отбрана на Украйна. То е за украинските работници, които умират, за да запазят богатството на украинските шефове. То и неговите така наречени мирни демонстрации изобщо не са против войната. Те са за една от страните в нея. Призивите за санкции, повече оръжия и забранени за полети зони са призиви за война, а не за мир.
Ние сме далеч. Какво можем да направим тук?
Ние сме далеч. Центърът на тази борба ще се проведе в Украйна и Русия. Още в първите дни на войната видяхме огромни протести срещу войната в Русия. В други страни също има важна работа. Важно е да се противопоставим на опитите за ескалация на войната и да се борим срещу опитите да бъдат накарани работниците да плащат за войната. Как точно да бъде постигнато – е това, което да обсъдим на конференцията.
