Тридесет години революционна автономия на Запатистите

Everything can change on new years day… Its land or death.

Rage against the machine, War withing a breath¹

Преди точно 30 години, на 1 януари 1994 влезе в сила споразумението за „свободна търговия“ в Северна Америка, което отмени част от конституцията на Мексико, за да легализира продажбата на земя на международните корпорации. На същата дата Сапатистка армия за национално освобождение постави началото на борбата си за свободен живот в границите на мексиканската държава:

Сутринта на 1 януари 1994 г. 3000 въоръжени сапатисти излизат по улиците на по-големите градове и села в Чиапас. Те освобождават политическите затворници и опожаряват няколко полицейски управления и военни сгради. На следващия ден сапатистите са нападнати от мексиканската армия и се оттеглят в джунглата. Там издават своята Първа декларация, с която обявяват война на Мексиканското правителство заради това, че не работи за подобряване на положението на народа.

Свободна мисъл, май 2010

Последваха години на въоръжена борба, декларации, маршове… Запатистите се оказаха достатъчно твърди, за да устоят на всички репресии и достатъчно гъвкави, за да се адаптират към промените около тях. Успяха да популяризират борбата си в целия свят и по-специално в рамките на метрополията САЩ, от където получиха подкрепата на хиляди хора, много от които защитаваха борбата им от бомбандировки със собствените си тела. След три десетилетия борба те продължават да служат за вдъхновение на всички, които вярват в борбата за свобода.

И днес запатистите продължават да еволюират. През ноември 2023 те за пореден път преструктурираха обществото си, за да отговорят на растящия бандитизъм в региона.

Реорганизира се структурата и разположението на EZLN по такъв начин, че да подсили защитата и сигурността на населените места и на майката земя в случаи на насилие, атаки, епидемии, нашествия на хищнически компании, които унищожават природата, частични или пълни военни окупации, природни бедствия или ядрена война. Подготвени сме да се спасим като народи, дори и да сме разделени помежду си.

…

Надяваме се, че ще разберете, че тази структура на автономията е нова и за нас и ще отнеме време да се научим да вървим по нея.

Всъщност с това изявление имаме намерение само да ви кажем, че сапатистката автономия продължава напред и че смятаме, че така ще е по-добре за народите, общностите, изолираните къщи в полето, кварталите, колониите, стопанските дворове и съвкупностите от ранчота, където живеят, т.е. се борят сапатистките опорни бази. И че решението е тяхно, взето въз основа на техните идеи, предложения, критики и самокритика.

Освен това, както ще си покаже в бъдеще, новият етап на автономията служи за да се противопоставим на най-лошото лице на Хидрата, на най-позорното ѝ зверство и на унищожителната ѝ лудост. На войните, корпоративните и военните нашествия, които идват все от нея.

За нас не съществуват нито граници, нито далечни географии. Каквото се случва в което и да е кътче на планетата, ни влияе и ни засяга, притеснява ни и ни боли. Колкото и малки да са силите ни, ще ги впрегнем, за да подкрепим човешките същества в беда, без значение от цвета на кожата им, расата, националността, вярванията, идеологията или езика им. Макар да не знаем много езици и да не познаваме много култури и обичаи, умеем да разберем страданието, болката, мъката и достойния гняв, които системата предизвиква.

…

Със сигурност през всички тези години сме допуснали много грешки. Със сигурност ще допуснем още много в следващите 120 години. Но НЯМА да се предадем, НЯМА да изберем друг път и НЯМА да се продадем. Винаги ще преразглеждаме с критичен поглед собствената си борба, времето и начина на воденето ѝ.

Субкоманданте въстаник Мойсес

Повече за това можете да прочетете на сайта на Анархосъпротива.

1. Всичко може да се промени в новогодишния ден… Земя или смърт! – из песента „Война на един дъх“ на групата Rage against the machine ↩︎